Историята на едно дете, останало между институциите: НМД сигнализира за системен проблем в подкрепата на деца със зависимости
На кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят? Историята на едно дете, останало сред институциите
Случаят на 15-годишния Д. разкрива систематични пропуски в поддръжката за деца със зависимости и слага въпроса кой носи отговорност, когато едно дете остане без действителна протекция.
Национална мрежа за децата (НМД) алармира за тежък случай на дете със взаимозависимост към психоактивни субстанции, останало без съответна и координирана поддръжка от системите за протекция, опазване на здравето и обществени услуги. Историята на 15-годишния Д. слага на напред във времето дълготраен систематичен проблем - неналичието на подобаващи услуги и ясна институционална отговорност при работата с деца със зависимости.
В сърцето на тази история стои един комплициран и многопластов въпрос: на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят?
Въпрос като че ли без отговор - от тези, които отварят дълбоки бездни, в които влезеш ли - излизане няма. Следват други въпроси - за какво няма на кого да се обадят? Как се обаждат? Знаят ли, че би трябвало да могат да се обадят? Какво да вършим, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? Какво да вършим с нас самите, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? И в действителност тъкмо като по време на стихия всички въпроси опустошават опцията за отговори, не стопираме да питаме, само че въпросът няма от кого да бъде посрещнат.
Д. е на 15 години. Озовава се в Център за настаняване от фамилен вид, в сложен миг. Момент, в който родителите нямат сили, похвати, умения - нямат нищо останало (или в никакъв случай не са го имали), с което да предложат и подсигурят поддръжка за Д. Няма да приказваме за предишното му. Можем да си представим за каква история става дума.
В този миг единствената му останала крепежна мощ са психоактивните субстанции.
Д. не може да си показа, че има друго, също така. Злоупотребата с субстанции придобива различен смисъл, тя става тази протекция, топлота и уют, които някъде там в миналото Д. не е имал, а доста е желал да има.
Когато Д. е настанен в Центъра за настаняване от фамилен вид, настава безпорядък. Никой не знае какво да направи. Никой не е споделил на работещите в Центъра, че Д. има взаимозависимост. Никой не ги е подготвил за работа с деца със взаимозависимост. Задачата на работещите е да се погрижат за Д., да му предложат грижа и сигурност. И двете са безусловно невъзможни в изискванията, в които Д. бедства - както със себе си, по този начин и с всички към себе си. И стартира хаос, беззащитност, чудене, търсене, без излаз. Всичко като че ли е концентрирано в непрекъснатото гонене, търсене и паника за Д.
В услугата идва Г. Тя е млада жена, доброволец в услугата, която става очевидец на тоталната рецесия, обхванала освен Д. и екипа, а и всяко друго дете, настанено там. Г. беседва постоянно с Д. Той ѝ има доверие. Когато е с нея, няма нужда да избяга и да потърси веществото. Само че тя идва понякога, след което си потегля. Д. не схваща за какво Г. би трябвало да си потегля - та нали им е прелестно дружно? Нали са другари? Защо го изоставя? Кога ще се върне? Това натъжава Д. Натъжава го също по този начин страхът, който разчита в погледите на всички, които остават.
Социалните служащи в услугата в действителност харесват Д. Те считат, че той е будно дете, положително, че в случай че не бяха веществата, щеше да е първенец. Те търсят всевъзможни способи да оказват помощ на Д. Най-добре съгласно тях би било той да бъде в друга услуга, такава, която може да му предложи нужните условия, в които да се оправи с компликациите си и да стане положителното дете, което като че ли всички безапелационно имат вяра, че може да бъде. Такава услуга обаче няма.
Г. също желае да помогне на Д. Тя постоянно се прибира тъжна от доброволчески ден в услугата. Мисли с горест върху протичащото се и се усеща безпомощна. Осъзнава, че тъкмо по този метод се усеща и Д. Г. взема решение, че няма време и би трябвало да се работи. Тя съумява да убеди свои сътрудници, познати, другари, че е значимо да се откри решение за поддръжка на Д.
Намира се краткотрайно решение за лекуването на Д. в болница - с цел да прекъсне непрекъснатия цикъл на зависимостта. Решението е съвсем на " ръба " - та Д. даже няма 16 години. Само че има едно изискване - с цел да пристъпи към лекуването Д., с него би трябвало да има компаньон. Някой, който да го пази от самия него. Местният отдел за протекция на детето се разсънва от хибернацията, в която е бил месеци наред, и съумява да откри кой да го придружи в това жизненоважно за него лекуване. Д. постъпва на лекуване.
Две седмици по-късно се постанова той да бъде изписан, заради неспособност придружителят му да остане с него повече. " Г., аз не желая да си потеглям отсам, боязън ме е ", споделя Д. в един от диалозите си с Г. Часове преди изписването на Д., Г. продължава да звъни, да пита и да търси вероятен компаньон, който да остане с него. Такъв не се намира. Д. се прибира. Един ден по-късно бяга.
Отделът за протекция на детето декларира, че не знае какво може да направи повече.
Така в тази история остава още един въпрос за децата, които няма на кого да се обадят - кой би трябвало да отговори? Защото отговори за здравето и живота на едно дете следва да има, нали по този начин? Би трябвало някой да помогне на едно единствено дете в заплахата? Нали по тази причина има система за протекция на детето? Онези, които би трябвало да отговорят, когато едно дете няма на кого да се обади, постоянно свеждат взор и повтарят, че „ няма какво повече да се направи ".
Така казусът на Д. стартира да се мести от една институция към друга - като топка, която никой не желае да остане в неговото поле. Докато всички търсят кой носи отговорността, Д. продължава да живее с следствията от неналичието ѝ.
Да се мисли за такива случаи е мъчно. Да се носи отговорност за тях - още повече. Но точно по тази причина съществуват институциите. Защото когато едно дете е в заплаха, отговорът не може да бъде, че решение няма.
Историята на Д. надалеч не е индивидуален. Подобни истории се разиграват постоянно в обществените услуги за деца, лишени от родителска грижа, и надалеч освен там. Затова въпросът към този момент не е на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят.
Въпросът е чия е отговорността да отговори.
И какъв брой още Д. ще би трябвало да чака, преди да разберем, че не можем да си позволим да не го създадем.
От съображения за отбрана на детето и за опазване на неговата анонимност, в текста не разкриваме самоличността му, обитаемото място, както и други условия, които биха могли да доведат до неговото различаване.
По случая Национална мрежа за децата (НМД) е подала формален сигнал до Министерството на труда и обществената политика (МТСП) с гледище за предприемане на незабавни дейности за отбрана на детето. В сигнала настояваме за правене на междуинституционален проект за деяние, който да обезпечи опция детето да продължи профилираното си лекуване, да бъде проучена и обезпечена подобаваща услуга с потенциал за работа с деца със зависимости, както и да бъде осъществена инспекция на дейностите и бездействията на способените институции по случая.
Случаят слага на напред във времето един дълготраен систематичен проблем - неналичието на съответна и координирана поддръжка за деца със зависимости, които постоянно остават сред обществената и здравната система, без нито една от тях да може дейно да поеме отговорност за нужното лекуване, грижа и протекция.
Затова НМД дружно с фондация „ Конкордия " България и Държавната психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм - Суходол внесе писмо с приложена многомесечна преписка по въпроса в виновните институции - Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на вътрешните работи, Столична община. Като резултат, на 25 юни Постоянната комисия по опазване на здравето и обществена политика към Столичния общински съвет беше взето решение екипът на заместник-кмета по направление „ Социални действия и опазване на здравето " да създаде проект за основаване на профилирана сложна услуга за деца и младежи употребяващи или подвластни към психоактивни субстанции. Планът следва да бъде показан на съвещание на комисията на 23 септември 2026 година
Национална мрежа за децата получи и покана за включване в експертна работна група на Министерство на здравеопазването, която да прегледа опциите за обезпечаване на достъп до лекуване и психосоциална рехабилитация на малолетни и малолетни лица, злоупотребяващи с психоактивни субстанции. Предстои покана за първа среща на групата.
За Национална мрежа за децата
Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединяване на над 130 цивилен организации и деятели, които работят в интерес на децата в България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди фамилии годишно получават поддръжка от нашите организации и експерти.
Уебсайт: https://nmd.bg/
Социални профили:
Фейсбук: https://www.facebook.com/nmdbg
LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/nmdbg
Instagram: @nmdbg
TikTok: nmd.bg
Случаят на 15-годишния Д. разкрива систематични пропуски в поддръжката за деца със зависимости и слага въпроса кой носи отговорност, когато едно дете остане без действителна протекция.
Национална мрежа за децата (НМД) алармира за тежък случай на дете със взаимозависимост към психоактивни субстанции, останало без съответна и координирана поддръжка от системите за протекция, опазване на здравето и обществени услуги. Историята на 15-годишния Д. слага на напред във времето дълготраен систематичен проблем - неналичието на подобаващи услуги и ясна институционална отговорност при работата с деца със зависимости.
В сърцето на тази история стои един комплициран и многопластов въпрос: на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят?
Въпрос като че ли без отговор - от тези, които отварят дълбоки бездни, в които влезеш ли - излизане няма. Следват други въпроси - за какво няма на кого да се обадят? Как се обаждат? Знаят ли, че би трябвало да могат да се обадят? Какво да вършим, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? Какво да вършим с нас самите, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? И в действителност тъкмо като по време на стихия всички въпроси опустошават опцията за отговори, не стопираме да питаме, само че въпросът няма от кого да бъде посрещнат.
Д. е на 15 години. Озовава се в Център за настаняване от фамилен вид, в сложен миг. Момент, в който родителите нямат сили, похвати, умения - нямат нищо останало (или в никакъв случай не са го имали), с което да предложат и подсигурят поддръжка за Д. Няма да приказваме за предишното му. Можем да си представим за каква история става дума.
В този миг единствената му останала крепежна мощ са психоактивните субстанции.
Д. не може да си показа, че има друго, също така. Злоупотребата с субстанции придобива различен смисъл, тя става тази протекция, топлота и уют, които някъде там в миналото Д. не е имал, а доста е желал да има.
Когато Д. е настанен в Центъра за настаняване от фамилен вид, настава безпорядък. Никой не знае какво да направи. Никой не е споделил на работещите в Центъра, че Д. има взаимозависимост. Никой не ги е подготвил за работа с деца със взаимозависимост. Задачата на работещите е да се погрижат за Д., да му предложат грижа и сигурност. И двете са безусловно невъзможни в изискванията, в които Д. бедства - както със себе си, по този начин и с всички към себе си. И стартира хаос, беззащитност, чудене, търсене, без излаз. Всичко като че ли е концентрирано в непрекъснатото гонене, търсене и паника за Д.
В услугата идва Г. Тя е млада жена, доброволец в услугата, която става очевидец на тоталната рецесия, обхванала освен Д. и екипа, а и всяко друго дете, настанено там. Г. беседва постоянно с Д. Той ѝ има доверие. Когато е с нея, няма нужда да избяга и да потърси веществото. Само че тя идва понякога, след което си потегля. Д. не схваща за какво Г. би трябвало да си потегля - та нали им е прелестно дружно? Нали са другари? Защо го изоставя? Кога ще се върне? Това натъжава Д. Натъжава го също по този начин страхът, който разчита в погледите на всички, които остават.
Социалните служащи в услугата в действителност харесват Д. Те считат, че той е будно дете, положително, че в случай че не бяха веществата, щеше да е първенец. Те търсят всевъзможни способи да оказват помощ на Д. Най-добре съгласно тях би било той да бъде в друга услуга, такава, която може да му предложи нужните условия, в които да се оправи с компликациите си и да стане положителното дете, което като че ли всички безапелационно имат вяра, че може да бъде. Такава услуга обаче няма.
Г. също желае да помогне на Д. Тя постоянно се прибира тъжна от доброволчески ден в услугата. Мисли с горест върху протичащото се и се усеща безпомощна. Осъзнава, че тъкмо по този метод се усеща и Д. Г. взема решение, че няма време и би трябвало да се работи. Тя съумява да убеди свои сътрудници, познати, другари, че е значимо да се откри решение за поддръжка на Д.
Намира се краткотрайно решение за лекуването на Д. в болница - с цел да прекъсне непрекъснатия цикъл на зависимостта. Решението е съвсем на " ръба " - та Д. даже няма 16 години. Само че има едно изискване - с цел да пристъпи към лекуването Д., с него би трябвало да има компаньон. Някой, който да го пази от самия него. Местният отдел за протекция на детето се разсънва от хибернацията, в която е бил месеци наред, и съумява да откри кой да го придружи в това жизненоважно за него лекуване. Д. постъпва на лекуване.
Две седмици по-късно се постанова той да бъде изписан, заради неспособност придружителят му да остане с него повече. " Г., аз не желая да си потеглям отсам, боязън ме е ", споделя Д. в един от диалозите си с Г. Часове преди изписването на Д., Г. продължава да звъни, да пита и да търси вероятен компаньон, който да остане с него. Такъв не се намира. Д. се прибира. Един ден по-късно бяга.
Отделът за протекция на детето декларира, че не знае какво може да направи повече.
Така в тази история остава още един въпрос за децата, които няма на кого да се обадят - кой би трябвало да отговори? Защото отговори за здравето и живота на едно дете следва да има, нали по този начин? Би трябвало някой да помогне на едно единствено дете в заплахата? Нали по тази причина има система за протекция на детето? Онези, които би трябвало да отговорят, когато едно дете няма на кого да се обади, постоянно свеждат взор и повтарят, че „ няма какво повече да се направи ".
Така казусът на Д. стартира да се мести от една институция към друга - като топка, която никой не желае да остане в неговото поле. Докато всички търсят кой носи отговорността, Д. продължава да живее с следствията от неналичието ѝ.
Да се мисли за такива случаи е мъчно. Да се носи отговорност за тях - още повече. Но точно по тази причина съществуват институциите. Защото когато едно дете е в заплаха, отговорът не може да бъде, че решение няма.
Историята на Д. надалеч не е индивидуален. Подобни истории се разиграват постоянно в обществените услуги за деца, лишени от родителска грижа, и надалеч освен там. Затова въпросът към този момент не е на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят.
Въпросът е чия е отговорността да отговори.
И какъв брой още Д. ще би трябвало да чака, преди да разберем, че не можем да си позволим да не го създадем.
От съображения за отбрана на детето и за опазване на неговата анонимност, в текста не разкриваме самоличността му, обитаемото място, както и други условия, които биха могли да доведат до неговото различаване.
По случая Национална мрежа за децата (НМД) е подала формален сигнал до Министерството на труда и обществената политика (МТСП) с гледище за предприемане на незабавни дейности за отбрана на детето. В сигнала настояваме за правене на междуинституционален проект за деяние, който да обезпечи опция детето да продължи профилираното си лекуване, да бъде проучена и обезпечена подобаваща услуга с потенциал за работа с деца със зависимости, както и да бъде осъществена инспекция на дейностите и бездействията на способените институции по случая.
Случаят слага на напред във времето един дълготраен систематичен проблем - неналичието на съответна и координирана поддръжка за деца със зависимости, които постоянно остават сред обществената и здравната система, без нито една от тях да може дейно да поеме отговорност за нужното лекуване, грижа и протекция.
Затова НМД дружно с фондация „ Конкордия " България и Държавната психиатрична болница за лекуване на наркомании и алкохолизъм - Суходол внесе писмо с приложена многомесечна преписка по въпроса в виновните институции - Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на вътрешните работи, Столична община. Като резултат, на 25 юни Постоянната комисия по опазване на здравето и обществена политика към Столичния общински съвет беше взето решение екипът на заместник-кмета по направление „ Социални действия и опазване на здравето " да създаде проект за основаване на профилирана сложна услуга за деца и младежи употребяващи или подвластни към психоактивни субстанции. Планът следва да бъде показан на съвещание на комисията на 23 септември 2026 година
Национална мрежа за децата получи и покана за включване в експертна работна група на Министерство на здравеопазването, която да прегледа опциите за обезпечаване на достъп до лекуване и психосоциална рехабилитация на малолетни и малолетни лица, злоупотребяващи с психоактивни субстанции. Предстои покана за първа среща на групата.
За Национална мрежа за децата
Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединяване на над 130 цивилен организации и деятели, които работят в интерес на децата в България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди фамилии годишно получават поддръжка от нашите организации и експерти.
Уебсайт: https://nmd.bg/
Социални профили:
Фейсбук: https://www.facebook.com/nmdbg
LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/nmdbg
Instagram: @nmdbg
TikTok: nmd.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ