Експерти: Атомната енергетика може да е основа за постигане на целите за опазване на климата
Вчера. в София се организира първата полемика на Експертен клуб „ Ядрената енергетика за по-устойчиво бъдеще “. В събитието, проведено от списание „ Ютилитис “, участваха специалисти и представители на енергийния бизнес от България и чужбина.
Сред основните участници бяха Тим Йео, ръководител на New NuclearWatchEurope, проф. доктор Атила Асоди, акредитиран представител на унгарското държавно управление за разширението на АЕЦ „ Пакш “, Вадим Титов, шеф на районния център на „ Росатом “ за Централна Европа и Боян РашевотdenkstattБългария, съветник по стабилно развиване. Модератори на полемиката бяха доцент доктор Атанас Георгиев, гл. редактор на списание „ Ютилитис “ и Славчо Нейков, специалист по енергийна политика.
Сред основните въпроси, разисквани по време на полемиката, бяха ролята и мястото на нуклеарната енергетика в концепцията за устойчива енергетика на бъдещето; допустимо ли е да се разчита единствено на сила от ВЕИ; къде е пресечната точка на обществено търпимите цени на електрическата енергия и сигурността на енергоснабдяването; по какъв начин да се реализира баланс сред АЕЦ и ВЕИ в търсене на нисковъглероден енергиен микс.
„ Атомната енергетика, която е безвъглеродна, може да стане основа на международния енергиен баланс в границите на реализиране на задачите по понижаване на изхвърляния в атмосферата CO2и задържане на покачването на глобалнататемпературата на равнище 1,5°C– цели, одобрени от Парижкото съглашение COP 21 “, съобщи Вадим Титов. Той посочи, че възобновимите и атомните източници на сила би трябвало да се допълват. При това, като базова мощ, с невисоката си и най-важното - предсказуема стойност, атомната енергетика няма опция. Според Международната организация по енергетика, за обезпечаване на безвъглероден баланс делът на атома в международната енергетика би трябвало да доближи 25% до 2050 г.
Тим Йео акцентира, че за европейските страни, планиращи създаване на нови АЕЦ, като Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Англия и вероятно България, енай-важно да изберат надеждни и потвърдени технология и снабдители,както и да не се поддават на антиядрени настроения.
„ Можем да погледнем Германия, която реши да се откаже от АЕЦ и резултатът е възходящи въглеродни излъчвания, увеличаваща се взаимозависимост от импорт на природен газ и възходящи сметки за електрическа енергия “, разяснява Йео.
„ Заради проблемите с непостоянството на производството и отсъствието към този момент на технология за дълготрайно, гъвкаво предпазване на електрическата енергия, ние мислим, че прекомерно огромна взаимозависимост от възобновимите енергийни източници ще заплаши сигурността на доставките и може да докара доувеличаване на цените. Все още ще са нужни базови генериращи мощности и това може да бъде обезпечено от газовите електроцентрали или АЕЦ. Днес ние знаем, че газът е по-чист от въглищата, само че също знаем, че газът не е задоволително чист, с цел да може независимо да помогне за постигане на целевите индикатори занамаляване на въглеродните излъчвания до 2030 година Затова е нужен забележителният принос на атомната енергетика. “
В поддръжка на неговите думи Боян Рашев уточни, че през 2016 година, макар милиардите дотации и взрива на ВЕИ,в Германия има растеж на парниковите излъчвания от съвсем 10 млн. тона спрямо 2015 г.и това се дължи на обстоятелството, че се е нараснало производството от въглищни Топлоелектрическа централа, с цел да се балансира производството от ВЕИ. „ Формулата на „ модерната енергетика “ е доста ВЕИ и боязън от атома, което води до повишение на производството на електрическа енергия от въглища, което пък обезсмисля Парижкото съглашение за климата “, добави още Рашев.
В полемиката за мястото на АЕЦ в нисковъглеродната енергетика на бъдещето се включи и Атила Асоди, който показа унгарския опит от плана за разширение на АЕЦ „ Пакш “. Той акцентира, че Брюксел е дал „ зелена светлина “ за строителството на АЕЦ „ Пакш “ 2, тъй като след двугодишно следствие е открил, че АЕЦ „ Пакш “ 2 е в сходство с задачите на Договора за Евратом и ще подкрепи тяхното осъществяване. Освен това новата атомна електроцентрала в Унгария обслужва европейските ползи, защото усилва надеждността на доставките на електрическа енергия в Европейски Съюз, сподели Асоди.
Нещо повече, по думите му Европейската комисия е пресметнала в своя отчет от 88 страници за АЕЦ „ Пакш “ 2, че предстоящата вътрешна норма на възвръщаемост на плана е приблизително 7,35% годишно, като тя е изчислена на база целия витален цикъл на инвестицията, т.е. десетгодишен интервал на подготовка и най-малко 60 години за употреба на централата. В резултат на Междуправителствено съглашение с Русия, Унгария печели близо 40% от дейностите, свързани със строителството на АЕЦ „ Пакш “ 2. Те ще бъдат предоставени на маджарски компании.
И специалистите, и представителите на енергийния бизнес се сплотиха по време на събитието към концепцията, че когато приказваме за прогнозируемост и обществена търпимост на цените, за сигурност на доставките и за нисковъглеродна енергетика, ВЕИ и АЕЦ не са съперници, а се допълват.
Те са двете страни на еднакъв орден и единствено в верен микс могат да реализират заложените климатични цели, по-устойчиво бъдеще и по екологично чистаенергетика.
Сред основните участници бяха Тим Йео, ръководител на New NuclearWatchEurope, проф. доктор Атила Асоди, акредитиран представител на унгарското държавно управление за разширението на АЕЦ „ Пакш “, Вадим Титов, шеф на районния център на „ Росатом “ за Централна Европа и Боян РашевотdenkstattБългария, съветник по стабилно развиване. Модератори на полемиката бяха доцент доктор Атанас Георгиев, гл. редактор на списание „ Ютилитис “ и Славчо Нейков, специалист по енергийна политика.
Сред основните въпроси, разисквани по време на полемиката, бяха ролята и мястото на нуклеарната енергетика в концепцията за устойчива енергетика на бъдещето; допустимо ли е да се разчита единствено на сила от ВЕИ; къде е пресечната точка на обществено търпимите цени на електрическата енергия и сигурността на енергоснабдяването; по какъв начин да се реализира баланс сред АЕЦ и ВЕИ в търсене на нисковъглероден енергиен микс.
„ Атомната енергетика, която е безвъглеродна, може да стане основа на международния енергиен баланс в границите на реализиране на задачите по понижаване на изхвърляния в атмосферата CO2и задържане на покачването на глобалнататемпературата на равнище 1,5°C– цели, одобрени от Парижкото съглашение COP 21 “, съобщи Вадим Титов. Той посочи, че възобновимите и атомните източници на сила би трябвало да се допълват. При това, като базова мощ, с невисоката си и най-важното - предсказуема стойност, атомната енергетика няма опция. Според Международната организация по енергетика, за обезпечаване на безвъглероден баланс делът на атома в международната енергетика би трябвало да доближи 25% до 2050 г.
Тим Йео акцентира, че за европейските страни, планиращи създаване на нови АЕЦ, като Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Англия и вероятно България, енай-важно да изберат надеждни и потвърдени технология и снабдители,както и да не се поддават на антиядрени настроения.
„ Можем да погледнем Германия, която реши да се откаже от АЕЦ и резултатът е възходящи въглеродни излъчвания, увеличаваща се взаимозависимост от импорт на природен газ и възходящи сметки за електрическа енергия “, разяснява Йео.
„ Заради проблемите с непостоянството на производството и отсъствието към този момент на технология за дълготрайно, гъвкаво предпазване на електрическата енергия, ние мислим, че прекомерно огромна взаимозависимост от възобновимите енергийни източници ще заплаши сигурността на доставките и може да докара доувеличаване на цените. Все още ще са нужни базови генериращи мощности и това може да бъде обезпечено от газовите електроцентрали или АЕЦ. Днес ние знаем, че газът е по-чист от въглищата, само че също знаем, че газът не е задоволително чист, с цел да може независимо да помогне за постигане на целевите индикатори занамаляване на въглеродните излъчвания до 2030 година Затова е нужен забележителният принос на атомната енергетика. “
В поддръжка на неговите думи Боян Рашев уточни, че през 2016 година, макар милиардите дотации и взрива на ВЕИ,в Германия има растеж на парниковите излъчвания от съвсем 10 млн. тона спрямо 2015 г.и това се дължи на обстоятелството, че се е нараснало производството от въглищни Топлоелектрическа централа, с цел да се балансира производството от ВЕИ. „ Формулата на „ модерната енергетика “ е доста ВЕИ и боязън от атома, което води до повишение на производството на електрическа енергия от въглища, което пък обезсмисля Парижкото съглашение за климата “, добави още Рашев.
В полемиката за мястото на АЕЦ в нисковъглеродната енергетика на бъдещето се включи и Атила Асоди, който показа унгарския опит от плана за разширение на АЕЦ „ Пакш “. Той акцентира, че Брюксел е дал „ зелена светлина “ за строителството на АЕЦ „ Пакш “ 2, тъй като след двугодишно следствие е открил, че АЕЦ „ Пакш “ 2 е в сходство с задачите на Договора за Евратом и ще подкрепи тяхното осъществяване. Освен това новата атомна електроцентрала в Унгария обслужва европейските ползи, защото усилва надеждността на доставките на електрическа енергия в Европейски Съюз, сподели Асоди.
Нещо повече, по думите му Европейската комисия е пресметнала в своя отчет от 88 страници за АЕЦ „ Пакш “ 2, че предстоящата вътрешна норма на възвръщаемост на плана е приблизително 7,35% годишно, като тя е изчислена на база целия витален цикъл на инвестицията, т.е. десетгодишен интервал на подготовка и най-малко 60 години за употреба на централата. В резултат на Междуправителствено съглашение с Русия, Унгария печели близо 40% от дейностите, свързани със строителството на АЕЦ „ Пакш “ 2. Те ще бъдат предоставени на маджарски компании.
И специалистите, и представителите на енергийния бизнес се сплотиха по време на събитието към концепцията, че когато приказваме за прогнозируемост и обществена търпимост на цените, за сигурност на доставките и за нисковъглеродна енергетика, ВЕИ и АЕЦ не са съперници, а се допълват.
Те са двете страни на еднакъв орден и единствено в верен микс могат да реализират заложените климатични цели, по-устойчиво бъдеще и по екологично чистаенергетика.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ