В Карловско единствено доброволците са всичко
" Вчера през целия ден съм плакАла. На антидепресанти съм, не мога да дремя, кръвното ми е ниско, айрян със сол пия. Страшна работа, възрастни хора тука се мъчим. " Думите са на 70-годишната Маргарита от Сопот, пътуваща към фамилната къща в Богдан. В рейса за селото познати и непознати хора единствено за наводнението приказват. " Това, което съм гледАла по малкия екран, такива катастрофи, случи се в къщата ни. Но нищо, и по-лошо има, здрави да сме! ", прибавя друга жена.
След малко двете ще слязат и първата им работа е да се отбият в кметството в Богдан. Там има събрани хора, лопати, колички, дезинфектанти, тонове дарени храни и вода. Жените ще кажат, че са пристигнали в къщите си, почват да чистят и, ако може, да им пратят доброволци. Мястото пред кметството е самобитен разпределителен пункт - доброволци идват и чакат да им оповестят къде да отидат, локалните пък си оставят " поръчките ". По-ориентирани са втората категория хора, защото първата не знае каква е организацията, има ли я изобщо. Жена от кметството ги координира, обаче тя върви и из селото по работа. На 100 метра настрана се чува глас:
" Петров, Иванов, един от Харманли
и двама от Пазарджик - тръгвайте нататък! ". Това е боен пълководец, който също разпределя хора. Петров и Иванов са му подчинени, а останалите - доброволци, обърнали се към него.
Действието се развива на 15-ия ден след опустошителното наводняване. В Богдан и прилежащите Каравелово, Слатина колите към момента стоят забучени в калта с гумите нагоре. Къщи, гаражи, плевни, дворове, мостове и улици са помлени без аспект да бъдат възобновени най-малко година напред. Държавни машини, служащи и военни чистят инфраструктурата. Понякога оказват помощ и в дворовете, тъй като сега не може да се разграничи кое е двор, кое е улица, кое е било сграда. Самите къщи си остават грижа на стопаните. Трудно различен човек може да си показа какво почистване би трябвало в тях. Ако в града се спука тръба и един час тече в жилището - седмица ти би трябвало да оправиш нещата. А какво остава, в случай че
цяла река ти влезе в къщата,
довличайки върху съборената веранда тонове дървесина и автомобил, неизвестно от кое място се взел?! Доброволците са единственият лъч вяра, че тази работа някак може да се оправи.
Успокоителната вест, в случай че изобщо има такава, е, че множеството хора не живеят непрекъснато в потърпевшите села. Домовете им са най-често в Карлово и Сопот, а в селата са наследствените къщи.
Самото Богдан е било много китно преди наводнението. Повечето къщи са двуетажни, има и с възобновена възрожденска архитектура. " Елате, елате да видите! Миналата година я направихме, 10-12 000 паунда отидоха за градежа. А в този момент погледнете какво е! ", сочи стара жена. Целият първи етаж е бил наводнен. До нея рине доброволец, а други се промъкват по разрушената улица. " Заповядайте, влезте тук! ", споделя им жена. Те обаче са дали обещание на друга. " Ехо, тук съм. Никой не пристигна през днешния ден, не ми пратиха хора да оказват помощ ", проплаква Маргарита от двора си. " А, значи вие идвате у нас, нали по този начин! ", чува се прибързано от другата страна на реката (селска река, приток на Стряма). На прилежаща улица е имало недодялан скандал сред стопани кой да вземе помощниците (разказаха ми го - б.а.).
Тече самобитен лов на доброволци
Как няма? Картината е тъжна освен поради водното опустошаване. В къщата с паундите децата са на гурбет. И в още една. И в още една... Не са се върнали да оказват помощ. Темата е деликатна, неуместна, обаче се вижда. " Моите почетения, но... Ето, на 70-годишна жена оказваме помощ, околните й са в чужбина. И аз съм имала възрастни родители, само че не съм избрала да отида в чужбина, с цел да мога да се грижа за тях. На тази жена кой да помогне?! Всички вървим към напреднала възраст, да сме живи и здрави. Затова човек просто би трябвало да се слага и на мястото на другия ", споделя доброволката от Пещера Марина Гемджиян.
Освен това, съгласно множеството локални, на държавните институции също не може да се разчита. До този момент например държавата не може да откри аргументите за бедствието. А
без изяснени аргументи, а и наказани лица,
нещастията ще се повтарят. Обезщетенията, знае се, са обидни - 375 лв. Мненията в Богдан за държавната помощ при чистенето в този момент и предварителната защита преди са разнородни. Но превесът в оценките е явен. Мария Димитрова, 66 година: " Не желая да се политизира тематиката. Как да я няма страната - тук е, прави каквото може ". Елена Трифонова, на към 70: " Ами чистим - тя и ние. Друго няма какво да се направи в този момент. Чакаме да се оправи ситуацията ". Вълко Ковачев, 85-годишен: " Абе, остави ти тая работа. Трябва да се мисли авансово. Сечта е повода. Навремето, виждал съм, бутнат 4-5 трупи, качват ги на зилове, махат ги. На другия ден 6-7 ще съборят, отново ги махат незабавно. А в този момент с резачката - жжжтт, айде цялата гора - горе я оставят. Като потегли водата, затлачи се. Ама била законна сечта, споделят. То
има положителни законни неща, има и нездравословни законни "
Жена, поискала анонимност: " Нашата гора горе е най-хубавата. Изсякоха я, складираха там. И като заваляха 200 литра на квадратен метър, като язовир е горе. И в този момент при почистването страната не я интересува. Доброволци, единствено на доброволци разчитаме ".
Специално на Маргарита щастието се усмихва скоро. Забелязва я доброволецът Йордан Йорданов от Стара Загора. Почва да оказва помощ, а по-късно води и доброволки, множеството държавни служителки от Пазарджишка област (командировани за ден по желание). Каквото може до вечерта - изринато е. В прилежащите къщи също има доброволци. Впечатляващо е, че нито един от всички тези хора не ще да се обявява. Съгласяват се да споделят няколко думи, само че сами не се демонстрират във Facebook. Имат си профили, модерни хора са, дейни... - но не дефилират със фотоси особено от Богдан. Потребителите на обществени мрежи непрестанно виждат и люде, които шумно акцентират помощта си. Но, става известно, както постоянно, виртуалният свят е друг. В реалния нещата наподобяват по този начин:
Йордан Йорданов: " Поне аз по този начин го разбирам доброволчеството - като вършиш нещо, не е нужно да се парадира с него. Донякъде афиширането е хубаво, с цел да увлича хора. Но осъждам по мен - или имаш нещо вътре в себе си, което те кара да помагаш, или го нямаш. Не е нужно някой да те увлича. Специално аз от една година правя ремонт в моето си село, ангажиран съм. Но има хора в в действителност тежко състояние. На тях е хубаво да се помогне. Дойдох на 6 септември, в този момент отново съм тук. Да помагаш на хора в потребност - от това по-хубаво няма. Изпитваш удовлетворение, че не си прекарал деня на вятъра ".
Марина Гемджиян: " Мотивацията ми е чисто човешка. Исках да дойда по-рано, само че не съумях. Не поисквам на никого да се случва, природата ни отмъщава за лошотията. Не желая да качвам нищо във Facebook, има доста завистни хора. А и не ща да се лаская, не сме пристигнали да дефилираме ".
Ивелина Стоичкова, Пазарджик: " Досега съм пособия с финансова поддръжка, не с труд. Този път реших, че е редно да дойда, пристигнах. Няма да качвам никакви фотоси ".
Венцислав Драганов, Русе: " Интересувах се във Facebook групите. Разбрах, че се търсят хора за Богдан, потеглих от нощна промяна напряко. Ще дремя в колата, а след това би трябвало да се прибирам, тъй като отново съм на работа. Само жена ми и дъщерята знаят, че съм тук. Личните работи са си мои персонални. Има хора, които са тук, да се покажат, да злоупотребяват - тяхна си работа ".
В първите дни при Мария Димитрова пристигнало непознато семейство от Свиленград. Краси и Митко оставили децата (на 5 и 8 години) при бабата и поели към Богдан, макар че Краси е безработна, а пътуването неизбежно коства семейни разноски. Носили си палатка, с цел да спят (Мария ги приютила на втория етаж, схваща се). Тръгнали назад даже без да се измият - чистили до последно. Мария приказва просълзена за тях. Убеждава ме, че са извънредно скромни, непоказни хора, изобщо няма да се съгласят да поддържат връзка с публицист. Краси обаче склонява и споделя по телефона извънредно разчувствана: " Най-чистата добрина е непоказната. Тя е нещо персонално. Иначе магията на всичко изчезва. Сърцето не желае показност. Тръгнахме, тъй като нещо ни накара. Не знам какво е. Просто гледахме новините по малкия екран и мъжът ми сподели " Тръгвам! ". Отвърнах: " Аз съм с теб ". Работа на публицистите е да демонстрират и описват - какво е ситуацията, по какъв начин е... Не е наша ".
Другото в Богдан е тъга, страдалчество. " През лятото отсякохме крушата в двора. Сега всяка вечер сънувам глас: Защо отсякохте крушата, за какво отсякохте крушата!.. ", споделя ми на изпроводяк просълзена локална жена. " Така е. Символ е това - погубваме природата ", прибавя друга до нея. Май доста неща са в действителност отсечени. Но други няма по какъв начин.
След малко двете ще слязат и първата им работа е да се отбият в кметството в Богдан. Там има събрани хора, лопати, колички, дезинфектанти, тонове дарени храни и вода. Жените ще кажат, че са пристигнали в къщите си, почват да чистят и, ако може, да им пратят доброволци. Мястото пред кметството е самобитен разпределителен пункт - доброволци идват и чакат да им оповестят къде да отидат, локалните пък си оставят " поръчките ". По-ориентирани са втората категория хора, защото първата не знае каква е организацията, има ли я изобщо. Жена от кметството ги координира, обаче тя върви и из селото по работа. На 100 метра настрана се чува глас:
" Петров, Иванов, един от Харманли
и двама от Пазарджик - тръгвайте нататък! ". Това е боен пълководец, който също разпределя хора. Петров и Иванов са му подчинени, а останалите - доброволци, обърнали се към него.
Действието се развива на 15-ия ден след опустошителното наводняване. В Богдан и прилежащите Каравелово, Слатина колите към момента стоят забучени в калта с гумите нагоре. Къщи, гаражи, плевни, дворове, мостове и улици са помлени без аспект да бъдат възобновени най-малко година напред. Държавни машини, служащи и военни чистят инфраструктурата. Понякога оказват помощ и в дворовете, тъй като сега не може да се разграничи кое е двор, кое е улица, кое е било сграда. Самите къщи си остават грижа на стопаните. Трудно различен човек може да си показа какво почистване би трябвало в тях. Ако в града се спука тръба и един час тече в жилището - седмица ти би трябвало да оправиш нещата. А какво остава, в случай че
цяла река ти влезе в къщата,
довличайки върху съборената веранда тонове дървесина и автомобил, неизвестно от кое място се взел?! Доброволците са единственият лъч вяра, че тази работа някак може да се оправи.
Успокоителната вест, в случай че изобщо има такава, е, че множеството хора не живеят непрекъснато в потърпевшите села. Домовете им са най-често в Карлово и Сопот, а в селата са наследствените къщи.
Самото Богдан е било много китно преди наводнението. Повечето къщи са двуетажни, има и с възобновена възрожденска архитектура. " Елате, елате да видите! Миналата година я направихме, 10-12 000 паунда отидоха за градежа. А в този момент погледнете какво е! ", сочи стара жена. Целият първи етаж е бил наводнен. До нея рине доброволец, а други се промъкват по разрушената улица. " Заповядайте, влезте тук! ", споделя им жена. Те обаче са дали обещание на друга. " Ехо, тук съм. Никой не пристигна през днешния ден, не ми пратиха хора да оказват помощ ", проплаква Маргарита от двора си. " А, значи вие идвате у нас, нали по този начин! ", чува се прибързано от другата страна на реката (селска река, приток на Стряма). На прилежаща улица е имало недодялан скандал сред стопани кой да вземе помощниците (разказаха ми го - б.а.).
Тече самобитен лов на доброволци
Как няма? Картината е тъжна освен поради водното опустошаване. В къщата с паундите децата са на гурбет. И в още една. И в още една... Не са се върнали да оказват помощ. Темата е деликатна, неуместна, обаче се вижда. " Моите почетения, но... Ето, на 70-годишна жена оказваме помощ, околните й са в чужбина. И аз съм имала възрастни родители, само че не съм избрала да отида в чужбина, с цел да мога да се грижа за тях. На тази жена кой да помогне?! Всички вървим към напреднала възраст, да сме живи и здрави. Затова човек просто би трябвало да се слага и на мястото на другия ", споделя доброволката от Пещера Марина Гемджиян.
Освен това, съгласно множеството локални, на държавните институции също не може да се разчита. До този момент например държавата не може да откри аргументите за бедствието. А
без изяснени аргументи, а и наказани лица,
нещастията ще се повтарят. Обезщетенията, знае се, са обидни - 375 лв. Мненията в Богдан за държавната помощ при чистенето в този момент и предварителната защита преди са разнородни. Но превесът в оценките е явен. Мария Димитрова, 66 година: " Не желая да се политизира тематиката. Как да я няма страната - тук е, прави каквото може ". Елена Трифонова, на към 70: " Ами чистим - тя и ние. Друго няма какво да се направи в този момент. Чакаме да се оправи ситуацията ". Вълко Ковачев, 85-годишен: " Абе, остави ти тая работа. Трябва да се мисли авансово. Сечта е повода. Навремето, виждал съм, бутнат 4-5 трупи, качват ги на зилове, махат ги. На другия ден 6-7 ще съборят, отново ги махат незабавно. А в този момент с резачката - жжжтт, айде цялата гора - горе я оставят. Като потегли водата, затлачи се. Ама била законна сечта, споделят. То
има положителни законни неща, има и нездравословни законни "
Жена, поискала анонимност: " Нашата гора горе е най-хубавата. Изсякоха я, складираха там. И като заваляха 200 литра на квадратен метър, като язовир е горе. И в този момент при почистването страната не я интересува. Доброволци, единствено на доброволци разчитаме ".
Специално на Маргарита щастието се усмихва скоро. Забелязва я доброволецът Йордан Йорданов от Стара Загора. Почва да оказва помощ, а по-късно води и доброволки, множеството държавни служителки от Пазарджишка област (командировани за ден по желание). Каквото може до вечерта - изринато е. В прилежащите къщи също има доброволци. Впечатляващо е, че нито един от всички тези хора не ще да се обявява. Съгласяват се да споделят няколко думи, само че сами не се демонстрират във Facebook. Имат си профили, модерни хора са, дейни... - но не дефилират със фотоси особено от Богдан. Потребителите на обществени мрежи непрестанно виждат и люде, които шумно акцентират помощта си. Но, става известно, както постоянно, виртуалният свят е друг. В реалния нещата наподобяват по този начин:
Йордан Йорданов: " Поне аз по този начин го разбирам доброволчеството - като вършиш нещо, не е нужно да се парадира с него. Донякъде афиширането е хубаво, с цел да увлича хора. Но осъждам по мен - или имаш нещо вътре в себе си, което те кара да помагаш, или го нямаш. Не е нужно някой да те увлича. Специално аз от една година правя ремонт в моето си село, ангажиран съм. Но има хора в в действителност тежко състояние. На тях е хубаво да се помогне. Дойдох на 6 септември, в този момент отново съм тук. Да помагаш на хора в потребност - от това по-хубаво няма. Изпитваш удовлетворение, че не си прекарал деня на вятъра ".
Марина Гемджиян: " Мотивацията ми е чисто човешка. Исках да дойда по-рано, само че не съумях. Не поисквам на никого да се случва, природата ни отмъщава за лошотията. Не желая да качвам нищо във Facebook, има доста завистни хора. А и не ща да се лаская, не сме пристигнали да дефилираме ".
Ивелина Стоичкова, Пазарджик: " Досега съм пособия с финансова поддръжка, не с труд. Този път реших, че е редно да дойда, пристигнах. Няма да качвам никакви фотоси ".
Венцислав Драганов, Русе: " Интересувах се във Facebook групите. Разбрах, че се търсят хора за Богдан, потеглих от нощна промяна напряко. Ще дремя в колата, а след това би трябвало да се прибирам, тъй като отново съм на работа. Само жена ми и дъщерята знаят, че съм тук. Личните работи са си мои персонални. Има хора, които са тук, да се покажат, да злоупотребяват - тяхна си работа ".
В първите дни при Мария Димитрова пристигнало непознато семейство от Свиленград. Краси и Митко оставили децата (на 5 и 8 години) при бабата и поели към Богдан, макар че Краси е безработна, а пътуването неизбежно коства семейни разноски. Носили си палатка, с цел да спят (Мария ги приютила на втория етаж, схваща се). Тръгнали назад даже без да се измият - чистили до последно. Мария приказва просълзена за тях. Убеждава ме, че са извънредно скромни, непоказни хора, изобщо няма да се съгласят да поддържат връзка с публицист. Краси обаче склонява и споделя по телефона извънредно разчувствана: " Най-чистата добрина е непоказната. Тя е нещо персонално. Иначе магията на всичко изчезва. Сърцето не желае показност. Тръгнахме, тъй като нещо ни накара. Не знам какво е. Просто гледахме новините по малкия екран и мъжът ми сподели " Тръгвам! ". Отвърнах: " Аз съм с теб ". Работа на публицистите е да демонстрират и описват - какво е ситуацията, по какъв начин е... Не е наша ".
Другото в Богдан е тъга, страдалчество. " През лятото отсякохме крушата в двора. Сега всяка вечер сънувам глас: Защо отсякохте крушата, за какво отсякохте крушата!.. ", споделя ми на изпроводяк просълзена локална жена. " Така е. Символ е това - погубваме природата ", прибавя друга до нея. Май доста неща са в действителност отсечени. Но други няма по какъв начин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ