Патриархът на физиката
Вчера се навършиха 123 години от рождението на Георги Наджаков. Той е в галерията на неоспоримите бележити имена на българската просвета. Неговата многостранна изследователска, организационна, преподавателска и социална активност, популярност Богу, не е наранена от българския табиет да очерняме престижите си. Хората, които са го познавали, помнят неговото неизмеримо омагьосване, инфекциозен образец, поразителна продуктивност. Такъв акад. Наджаков остава до края на живота си - цялостен с сила и плам за работа, неизмеримо витален. " На мен персонално заниманията в региона на физиката ми носят надълбоко, несравнимо задоволство, тъй като насочват мисълта ми към най-кардиналните природно-философски проблеми, чието позволение човечеството към момента не е съумяло да откри ", споделя той.
За известно време след довеждане докрай на висшето си обучение той става учител в Софийския университет. По-късно е изпратен на специализация във Франция. За Париж отпътува дружно с Николай Райнов, Асен Златаров, Д.Б. Митов, Дора Габе, Зорка Йорданова, Владимир Трендафилов, Стефан Иванов - всеки от тях отива да се квалифицира в своята област. Без каквато и да е рекомендация до някой академик или институт Наджаков се насочва към Висшето учебно заведение по индустриална физика и химия, където шеф е световноизвестният академик Пол Ланжвен. Младият българин го моли за позволение да работи в неговата лаборатория. За три дни приготвя и показва личен план и получава кътче в нея. Споделя, че в София не бил виждал електрометър (уред, с който се мерят степента на наелектризиране, евентуалните напрежения и електрически товари). А в парижката лаборатория има цели 20 и то - няколко типа. Френските студенти знаят повече от него, асистента.
" Осъмвах в лабораторията на Ланжвен "
- споделя Наджаков. Успява да навакса. Открива неточност в теоретичен труд на Рьонтген, считан за най-хубавия експериментатор на своето време. Намира и повода за нея. Така работи и отсега нататък - изследва деликатно, проучва, опитва, вниква в концепциите и резултатите. Добрите условия в Париж и мощната воля, упоритостта и усърдието дават резултат. С първия си теоретичен труд се хабилитира в Софийския университет. В персонален проект се сближава с Фредерик Жолио-Кюри и сина на Пол Ланжвен - другарства, които не престават до края на живота им.
Завърнал се в България през 1937 година, Наджаков става професор, началник на катедра по пробна физика и е назначен за шеф на Физическия институт при Софийския университет. Встъпителната му лекция демонстрира, че е израснал нов вид учител по физика - с голяма осведоменост, който забавно и задълбочено излага материала, като преглежда и най-новите пробни достижения и резултати. На лекциите му студентите се надпреварват да заемат първите места в залата. Отделя извънредно внимание на демонстрациите - придава им необикновен нюанс. А по времето, когато управлява катедрата, се вкарват нови дисциплини. Най-близък негов асистент е асистентът му - Саздо Иванов (един от бащите на малкия екран у нас). Явно неслучайно се споделя, че за качествата на преподавателя се съди по достиженията на възпитаниците му.
Основите на физиката у нас
Като началник на катедрата по пробна физика Наджаков притегля към изследователска работа млади физици. Стреми се да издейства стипендии в чужбина за свои сътрудници. По негова самодейност във Физическата публика на Физико-математическия факултет стартира работа първият общоинститутски колоквиум по опитна физика.
Георги Наджаков взе участие интензивно при слагането на основите на висшето техническо обучение у нас и в основаването на Висшето техническо учебно заведение. За тези свои достижения получава публично благодарствено писмо от тогавашния ректор на Държавната политехника.
Вече учен, той оставя на общо разположение за образованието всички апарати, материали, принадлежности. А това демонстрира и какъв човек е: радушен, подготвен да споделя с всички, да спомага в работата на всекиго. Като шеф и създател на Физическия институт при Българска академия на науките, реализира изключителна организационна активност за обзавеждане на института с инсталация, уреди и материали, водейки битка за разпределяне на по-големи бюджетни средства и спомагателни заеми за тази цел. И още нещо е показателно за индивида и учения Георги Наджаков: всяка по-трудна задача (в университета и института) се разпорежда на него.
Натоварен е със основаването на университетска печатница, в която извършва функционалностите на общ механически редактор на всички академични издания. Огромна е заслугата му за запазване на имуществото, изключително на катедрите по физика и химия и на печатницата от бомбардировките. Силно е въздействието му върху цялото българско обучение и просвета. Включва се в реорганизацията на учебното преподаване по физика. Редактор и съавтор е на първите нови учебници за трите горни класа на гимназията след Втората международна война. Те претърпяват по няколко издания.
И още от многото му заслуги: като ректор на Софийския университет взе участие интензивно в реорганизацията му. Когато е зам.-председател на Българската академия на науките пък, тя се трансформира в същински център за научни проучвания. По негов почин се основава първото българско списание в региона на природо-математическите науки - " Доклади на Българската академия на науките ". Допринася за подсилване интернационалните връзки на академията и за целенасоченото влизане на България в интернационалния теоретичен и културен живот.
Георги Наджаков получава редица персонални предложения за присъединяване в интернационалните научни прояви. Това му дава късмет да договаря с разнообразни компании за доставка на нужната инсталация и за разширение на постоянния книгообмен.
Най-мащабното му научно-организационно дело обаче е слагането основите на
Физическия институт на Българска академия на науките
Ръководи го дълги години. За потребностите му е импортиран първият електронен микроскоп в България. А комплекса на Физическия институт старите чиновници назовават село Наджаково. Показателно и красноречиво! Под негово управление се слагат основите на 7 секции. През 50-те години на предишния век е подписан контракт за съдействие сред България и Съюз на съветските социалистически републики за развиване на нуклеарната физика у нас. На днешните хора може да им се коства, че аргументите са идеологически, само че Съветският съюз е най-развитата страна в региона на нуклеарната физика по това време. И друга облага, която изискуем на него - в съдействие с Унгарската академия на науките е издигната станция за проучване на галактическите лъчи на връх Мусала. Млади български физици са изпратени на специализация и аспирантура в Съветския съюз. И още, и още...
Още нещо би трябвало да се открои. През 1956 година се основава Обединеният институт за нуклеарни проучвания в Дубна, Русия. Георги Наджаков е акредитиран представител на българското държавно управление в него и член на интернационалния му теоретичен съвет. И друга страна от многоликата му, многообразна активност. 13 години е подпредседател на Комитета за спокойно потребление на атомната сила. Ръководи българската делегация и взе участие интензивно в първата женевска конференция за спокойно потребление на атомната сила и първата генерална конференция на Международната организация по атомна сила. Броят на научните му изявления надвишава 100, над петстотин са научнопопулярните му публикации за бележити физици и мирното потребление на атомната сила.
Българското изобретение номер 1
Най-голямото научно достижение на Георги Наджаков е откриването на така наречен фотоелектретно положение на веществата, прието за първото българско изобретение. То е направено още във Франция и е в основата на основаването по-късно на ксерокса и на фотокопирната техника въобще. Той е създател на научно известие за фотоелектретите - оповестено в отчетите на парижката академия на науките. Благодарение на откритието му се развиват цели научни школи - в началото в Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, след това в Япония, Бразилия, Индия. То става основа за развиване на електрофотографията и ксерографията в света. Самият Наджаков споделя, че разполагал единствено с най-примитивна инсталация, само че имал " лична концепция ". Защото, в случай че няма истинска концепция - даже апаратурата да е " последна дума на техниката ", ученият не може да направи изобретение.
Наджаков не се задоволява единствено с научната си работа. Със забележителна пристрастеност и сила взе участие в Световното придвижване за отбрана на мира. Членува в редица организации, посветили се на тази идея. Членува в задгранични академии на науките, притежател е на български и задгранични ордени, медали, звания. Институтът по физика на твърдото тяло от дълго време носи неговото име.
Дори персоналния си живот той сякаш не може да раздели от обичаната просвета. Жени се за Вера Постомпирова - първата жена помощник по физика в Софийския университет. Тя е първият му помощник в научните проучвания върху електромерите - една от областите на научните му ползи. Сближават ги освен възприятията, само че и любовта към физиката и научната работа. Синът им Емил и щерка им Елка наследяват тази обич и също имат огромни достижения.
Като човек с огромен принос за възхода и публичния авторитет на физиката, като създател на първото българско изобретение Георги Наджаков заслужава да си напомним това и всичко направено от него - сякаш малко позабравено през днешния ден.
За известно време след довеждане докрай на висшето си обучение той става учител в Софийския университет. По-късно е изпратен на специализация във Франция. За Париж отпътува дружно с Николай Райнов, Асен Златаров, Д.Б. Митов, Дора Габе, Зорка Йорданова, Владимир Трендафилов, Стефан Иванов - всеки от тях отива да се квалифицира в своята област. Без каквато и да е рекомендация до някой академик или институт Наджаков се насочва към Висшето учебно заведение по индустриална физика и химия, където шеф е световноизвестният академик Пол Ланжвен. Младият българин го моли за позволение да работи в неговата лаборатория. За три дни приготвя и показва личен план и получава кътче в нея. Споделя, че в София не бил виждал електрометър (уред, с който се мерят степента на наелектризиране, евентуалните напрежения и електрически товари). А в парижката лаборатория има цели 20 и то - няколко типа. Френските студенти знаят повече от него, асистента.
" Осъмвах в лабораторията на Ланжвен "
- споделя Наджаков. Успява да навакса. Открива неточност в теоретичен труд на Рьонтген, считан за най-хубавия експериментатор на своето време. Намира и повода за нея. Така работи и отсега нататък - изследва деликатно, проучва, опитва, вниква в концепциите и резултатите. Добрите условия в Париж и мощната воля, упоритостта и усърдието дават резултат. С първия си теоретичен труд се хабилитира в Софийския университет. В персонален проект се сближава с Фредерик Жолио-Кюри и сина на Пол Ланжвен - другарства, които не престават до края на живота им.
Завърнал се в България през 1937 година, Наджаков става професор, началник на катедра по пробна физика и е назначен за шеф на Физическия институт при Софийския университет. Встъпителната му лекция демонстрира, че е израснал нов вид учител по физика - с голяма осведоменост, който забавно и задълбочено излага материала, като преглежда и най-новите пробни достижения и резултати. На лекциите му студентите се надпреварват да заемат първите места в залата. Отделя извънредно внимание на демонстрациите - придава им необикновен нюанс. А по времето, когато управлява катедрата, се вкарват нови дисциплини. Най-близък негов асистент е асистентът му - Саздо Иванов (един от бащите на малкия екран у нас). Явно неслучайно се споделя, че за качествата на преподавателя се съди по достиженията на възпитаниците му.
Основите на физиката у нас
Като началник на катедрата по пробна физика Наджаков притегля към изследователска работа млади физици. Стреми се да издейства стипендии в чужбина за свои сътрудници. По негова самодейност във Физическата публика на Физико-математическия факултет стартира работа първият общоинститутски колоквиум по опитна физика.
Георги Наджаков взе участие интензивно при слагането на основите на висшето техническо обучение у нас и в основаването на Висшето техническо учебно заведение. За тези свои достижения получава публично благодарствено писмо от тогавашния ректор на Държавната политехника.
Вече учен, той оставя на общо разположение за образованието всички апарати, материали, принадлежности. А това демонстрира и какъв човек е: радушен, подготвен да споделя с всички, да спомага в работата на всекиго. Като шеф и създател на Физическия институт при Българска академия на науките, реализира изключителна организационна активност за обзавеждане на института с инсталация, уреди и материали, водейки битка за разпределяне на по-големи бюджетни средства и спомагателни заеми за тази цел. И още нещо е показателно за индивида и учения Георги Наджаков: всяка по-трудна задача (в университета и института) се разпорежда на него.
Натоварен е със основаването на университетска печатница, в която извършва функционалностите на общ механически редактор на всички академични издания. Огромна е заслугата му за запазване на имуществото, изключително на катедрите по физика и химия и на печатницата от бомбардировките. Силно е въздействието му върху цялото българско обучение и просвета. Включва се в реорганизацията на учебното преподаване по физика. Редактор и съавтор е на първите нови учебници за трите горни класа на гимназията след Втората международна война. Те претърпяват по няколко издания.
И още от многото му заслуги: като ректор на Софийския университет взе участие интензивно в реорганизацията му. Когато е зам.-председател на Българската академия на науките пък, тя се трансформира в същински център за научни проучвания. По негов почин се основава първото българско списание в региона на природо-математическите науки - " Доклади на Българската академия на науките ". Допринася за подсилване интернационалните връзки на академията и за целенасоченото влизане на България в интернационалния теоретичен и културен живот.
Георги Наджаков получава редица персонални предложения за присъединяване в интернационалните научни прояви. Това му дава късмет да договаря с разнообразни компании за доставка на нужната инсталация и за разширение на постоянния книгообмен.
Най-мащабното му научно-организационно дело обаче е слагането основите на
Физическия институт на Българска академия на науките
Ръководи го дълги години. За потребностите му е импортиран първият електронен микроскоп в България. А комплекса на Физическия институт старите чиновници назовават село Наджаково. Показателно и красноречиво! Под негово управление се слагат основите на 7 секции. През 50-те години на предишния век е подписан контракт за съдействие сред България и Съюз на съветските социалистически републики за развиване на нуклеарната физика у нас. На днешните хора може да им се коства, че аргументите са идеологически, само че Съветският съюз е най-развитата страна в региона на нуклеарната физика по това време. И друга облага, която изискуем на него - в съдействие с Унгарската академия на науките е издигната станция за проучване на галактическите лъчи на връх Мусала. Млади български физици са изпратени на специализация и аспирантура в Съветския съюз. И още, и още...
Още нещо би трябвало да се открои. През 1956 година се основава Обединеният институт за нуклеарни проучвания в Дубна, Русия. Георги Наджаков е акредитиран представител на българското държавно управление в него и член на интернационалния му теоретичен съвет. И друга страна от многоликата му, многообразна активност. 13 години е подпредседател на Комитета за спокойно потребление на атомната сила. Ръководи българската делегация и взе участие интензивно в първата женевска конференция за спокойно потребление на атомната сила и първата генерална конференция на Международната организация по атомна сила. Броят на научните му изявления надвишава 100, над петстотин са научнопопулярните му публикации за бележити физици и мирното потребление на атомната сила.
Българското изобретение номер 1
Най-голямото научно достижение на Георги Наджаков е откриването на така наречен фотоелектретно положение на веществата, прието за първото българско изобретение. То е направено още във Франция и е в основата на основаването по-късно на ксерокса и на фотокопирната техника въобще. Той е създател на научно известие за фотоелектретите - оповестено в отчетите на парижката академия на науките. Благодарение на откритието му се развиват цели научни школи - в началото в Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, след това в Япония, Бразилия, Индия. То става основа за развиване на електрофотографията и ксерографията в света. Самият Наджаков споделя, че разполагал единствено с най-примитивна инсталация, само че имал " лична концепция ". Защото, в случай че няма истинска концепция - даже апаратурата да е " последна дума на техниката ", ученият не може да направи изобретение.
Наджаков не се задоволява единствено с научната си работа. Със забележителна пристрастеност и сила взе участие в Световното придвижване за отбрана на мира. Членува в редица организации, посветили се на тази идея. Членува в задгранични академии на науките, притежател е на български и задгранични ордени, медали, звания. Институтът по физика на твърдото тяло от дълго време носи неговото име.
Дори персоналния си живот той сякаш не може да раздели от обичаната просвета. Жени се за Вера Постомпирова - първата жена помощник по физика в Софийския университет. Тя е първият му помощник в научните проучвания върху електромерите - една от областите на научните му ползи. Сближават ги освен възприятията, само че и любовта към физиката и научната работа. Синът им Емил и щерка им Елка наследяват тази обич и също имат огромни достижения.
Като човек с огромен принос за възхода и публичния авторитет на физиката, като създател на първото българско изобретение Георги Наджаков заслужава да си напомним това и всичко направено от него - сякаш малко позабравено през днешния ден.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ