Любовта не е достатъчна, искам нещо повече!
Вчера прочетох един превъзходен текст на Марк Менсън, озаглавен Love is not enough, който ме накара да се замисля по тематиката. Много в резюме, главното изказване в него е, че мощната, изпепеляваща обич напълно не е задоволителна, с цел да имаме постоянна и щастлива връзка. Дори постоянно, заслепени от обич, отхвърляме да забележим тоталната несъответственост в характерите сред себе си и колегата си, другите ползи, упоритости, цели, метод на живот и светоусещане.
По-нататък създателят показва и три сурови истини за любовта: обич не значи съгласуемост, любовта не позволява проблемите във връзката ни, не всеки път си коства да " жертваме " себе си в името на любовта . Цялата непоклатима (според мен) обосновка по отношение на тези три жестоки истини предлагам да прочетете сами в текста, а аз ще продължа със своите безредици и мисли. Принцът към момента беше надалеч от осъзнаването на тези истини и търсеше единствено любовта. Честно казано, до този миг не бях мислила за дефинираните по този метод изказвания. Но ми беше необходим единствено един прочит на текста, с цел да осъзная какъв брой съгласна съм в действителност с създателя. И по какъв начин моите персонални истини за любовта не са доста по-различни.
Винаги съм вярвала в същинската обич и съм мислела, че срещата с нея ще е решението на всеки мой проблем и незадоволеност в живота. Е, времето си минава, аз срещах любовта няколко пъти, обичах мощно, само че постоянно извънредно несъответствуващ за мен човек. Защото нали помните - обич не значи съгласуемост. И в действителност, като се замисля, тази " несъвместима " моя обич не ми донесе щастието и сигурността, които диря. Явно любовта не е задоволителна, би трябвало освен това!
В любовта си постоянно съм давала всичко, без да желая нищо в подмяна. Пренебрегвала съм себе си, съобразявала съм се и съм правела взаимни отстъпки просто тъй като, когато обичаш, потребностите и желанията на другия са по-важни от твоите лични. Чиста проба алтруизъм. Е, да де, само че докога по този начин? Едва ли ще е за цялостен живот, тъй като и аз, като всяко обикновено човешко създание, имам достолепие, упоритости и цели в живота, които изискват почитание и поддръжка. И още веднъж единствено любовта не е задоволителна, очевидно би трябвало освен това! След време срещнах и " освен това ". За първи път се влюбих не в първосигналното мощно привличане и химия, а в същинския човек против себе си. В неговото възприятие за комизъм, в непринудените ни другарски връзки, в неналичието на игрички и най-много в това, че можех да бъда себе си, без да изпитвам неустановеност и боязън от отменяне. А както ми сподели Лени, това е сигурен знак, че към този момент съм пораснало момиче! За малко в действителност попаднах в приказка и разбрах какво тъкмо значи това " освен това ", само че краят на приказката не беше благополучен. Защото принцът към момента беше надалеч от осъзнаването на тези истини и търсеше единствено любовта.
А единствено в случай че знаеше, че любовта не е задоволителна и му би трябвало освен това!...
По-нататък създателят показва и три сурови истини за любовта: обич не значи съгласуемост, любовта не позволява проблемите във връзката ни, не всеки път си коства да " жертваме " себе си в името на любовта . Цялата непоклатима (според мен) обосновка по отношение на тези три жестоки истини предлагам да прочетете сами в текста, а аз ще продължа със своите безредици и мисли. Принцът към момента беше надалеч от осъзнаването на тези истини и търсеше единствено любовта. Честно казано, до този миг не бях мислила за дефинираните по този метод изказвания. Но ми беше необходим единствено един прочит на текста, с цел да осъзная какъв брой съгласна съм в действителност с създателя. И по какъв начин моите персонални истини за любовта не са доста по-различни.
Винаги съм вярвала в същинската обич и съм мислела, че срещата с нея ще е решението на всеки мой проблем и незадоволеност в живота. Е, времето си минава, аз срещах любовта няколко пъти, обичах мощно, само че постоянно извънредно несъответствуващ за мен човек. Защото нали помните - обич не значи съгласуемост. И в действителност, като се замисля, тази " несъвместима " моя обич не ми донесе щастието и сигурността, които диря. Явно любовта не е задоволителна, би трябвало освен това!
В любовта си постоянно съм давала всичко, без да желая нищо в подмяна. Пренебрегвала съм себе си, съобразявала съм се и съм правела взаимни отстъпки просто тъй като, когато обичаш, потребностите и желанията на другия са по-важни от твоите лични. Чиста проба алтруизъм. Е, да де, само че докога по този начин? Едва ли ще е за цялостен живот, тъй като и аз, като всяко обикновено човешко създание, имам достолепие, упоритости и цели в живота, които изискват почитание и поддръжка. И още веднъж единствено любовта не е задоволителна, очевидно би трябвало освен това! След време срещнах и " освен това ". За първи път се влюбих не в първосигналното мощно привличане и химия, а в същинския човек против себе си. В неговото възприятие за комизъм, в непринудените ни другарски връзки, в неналичието на игрички и най-много в това, че можех да бъда себе си, без да изпитвам неустановеност и боязън от отменяне. А както ми сподели Лени, това е сигурен знак, че към този момент съм пораснало момиче! За малко в действителност попаднах в приказка и разбрах какво тъкмо значи това " освен това ", само че краят на приказката не беше благополучен. Защото принцът към момента беше надалеч от осъзнаването на тези истини и търсеше единствено любовта.
А единствено в случай че знаеше, че любовта не е задоволителна и му би трябвало освен това!...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ