Вчера двама мои приятели-киномани отидоха да гледат Гранд хотел Будапеща“.

Вчера двама мои приятели-киномани отидоха да гледат „ Гранд хотел Будапеща “. За към десети път. Честно казано споделям манията им и знам, че ние въобще не сме единствените хора на света, по този начин захласнати от филмите на този популярен режисьор-стилист. Във филмите на Уес Андерсън има толкоз доста невидими елементи, че всеки кадър от тях си заслужава да бъде прегледан настрана.Един от източниците на ентусиазъм на режисьора е прочут от дълго време – Андерсън е захласнат от фотосите на популярния френски фотограф Жак Анри Лартиг. Във филмите му има пресъздадени някои от сниманите от Лартиг фрагменти, а в други подиуми негови фотоси висят по стените.

Кое прави този фотограф по този начин специфичен? Всъщност, има няколко отговора. Може да се стартира от там, че Лартиг в никакъв случай не е продавал фотосите си. Той имал шанса да се роди в богато семейство и цялостен живот правел – и снимал – единствено това, което му харесва и го интересува. Вторият вероятен отговор е, че Лартиг просто се родил фотограф. Много преди да получи първата си камера като подарък, като напълно малко дете, той правел по този начин – затварял очи, отварял ги единствено за секунда, виждал нещо хубаво и незабавно отново замижавал, с цел да си резервира тази картинка вечно. Много от фотосите му са тъкмо такива – уловени мигове от придвижване, което е красиво, само че прекомерно бързо отминаващо пред погледа и единствено фотографията може да го задържи. Лартиг не работел и за популярност – той се прочул на 69 години и то съвсем инцидентно.

Тези фотоси са правени преди доста десетилетия. Но на тях към момента има придвижване и хубост, запечатани вечно. Това видял Уес Андерсън, това ни подарява с филмите си – безусловно съвършени фрагменти всяка една секунда.

Попитан какво би трябвало да направи начинаещият фотограф, с цел да получи в действителност добра фотография, Лартиг казвал просто: „ Да се влюби “. Важи за всичко.