Предизвикателствата пред крал Чарлз III
Вчера беше коронацията на крал във Англия. Церемонията имаше най-много правно и религиозно значение, защото на процедура той стана крал на 150 милиона души в Обединеното кралство и 14 други страни – от Австралия до Ямайка, когато предходната година умря майка му Елизабет II, която беше на-дълго управлявалият английски монарх. И точно упованията към него са да вземе за образец нейното поведение и известност.
Величествена гала за корясването на крал в подтекста на инфлация и придвижванията за самостоятелност в Ирландия и Шотландия са единствено някои от многото усложнения, пред които новият крал ще се изправи и имат капацитета да помрачат началото на ръководството му.
„ Мисля, че тази отговорност ще му тежи – да съблюдава и надгради завета на майка си. Вероятно ще се усеща атакуван както в персонален проект, в смисъл на отговорност към паметта на майка му, по този начин и в личния си юридически статут “, казва Ана Уайтлок – професор по история на монархията в университета „ Сити “ в Лондон, птрдаде БНР.
След гибелта на Елизабет II предходната година огромна част от юрисдикциите, където има банкноти с нейния лик, започнаха спор за статута си и за връзките с Обединеното кралство. Например, на банкнотата от 5 австралийски $ няма да е портретът на крал, а ще има изображения с респект към историята на коренните нации. Междувременно, Ямайка обмисля да отхвърли монархията, както направи Барбадос през 2021 година – решение, което английското кралско семейство в действителност приветства. Професорът по английска история и история на страните от Общността на нациите в университета на Лондон Филип Мърфи:
„ Много водачи на страни от Карибския район са говорили в предишното за това да станат републики. И в прочут смисъл Чарлз няма да бъде подложен на критика за това, тъй като не наподобява, че с възкачването му на трона внезапно всички се разбягват. Процесът към този момент е почнал. “
Председателят на проучвателен институт в Канада Шачи Кърл:
„ Когато попитахме канадците какво е бъдещето на монархията, би трябвало ли Канада да остане конституционна монархия, би трябвало ли кралското семейство да продължи да бъде отпред на страната и през идните генерации и в идващите 50-100 години, отговорът беше „ не “. Но на процедура не се намира жив политик, който в действителност да е податлив да се заеме с този въпрос и да си вкара главата в това „ гнездо на оси “. “
На два пъти, още преди коронацията, крал беше замерян с яйца в родната Англия.
„ Допитванията до публичното мнение демонстрират, че мощната поддръжка за монархията въпреки всичко понижава. Кралското семейство е сензитивно към сходни промени и затова не искаше коронацията да бъде прекомерно скъпа или екстравагантна. А и самият крал Чарлз е изказвал желанието си да свие кралското семейство до едно твърдо ядро “, обяснява Робърт Хазел, професор по държавни и конституционни въпроси в „ Юнивърсити Колидж “ в Лондон.
Неодобрението към кралското семейство е обвързвано главно с финансовото им положение. На монархията се поставя държавна годишна прехрана. Субсидията се дефинира като % от приходите, които носят парцелите на короната – огромното портфолио от недвижима благосъстоятелност, което е разполагаем на семейството. От тези пари се финансират формалните отговорности на монарсите като пътувания, защита, възнаграждение на чиновниците на двореца и поддръжка на постройките. Обект на съмнения е обаче персоналното благосъстояние на всеки от членовете на кралското семейство. Наскоро „ Гардиън “ разгласява следствие за финансовите им каузи, в което се твърди, че положението на крал възлиза на близо два милиарда паунда. Изданието отбелязва обаче, че информацията за капитала на монарха е недостъпна за обществото и е невероятно да се узнае действително с какъв брой пари разполага той. Именно тази неизясненост е един от „ тръните в очите “ на съперниците на монархията във Англия. Най-голямото сходно придвижване е „ Република “, учредено през 1983 година, което пропагандира президентът да се избира. Негов началник е Греъм Смит, който счита, че любовта и уважението, на които се радваше Елизабет II, няма да се трансферират върху крал и това може да се окаже най-хубавият късмет те да реализират задачата си и да сложат завършек на кралската институция, чиято история е към този момент повече от хилядолетна:
„ Мисля, че монархията е застрашена, тъй като изгубиха звездния си състезател. Очевидно е, че поддръжката за тях понижава. Интересът също и за тях това е огромен проблем. Ентусиазмът към коронацията е към девет %. “
Истинската опасност за династията Уиндзор обаче не е враждебността от страна на политици или общност, а по-скоро апатията и опцията поради нея да се трансфорат в пренебрежими, незначителни детайли, настояват наблюдаващи. За да не се случи това те би трябвало да бъдат под светлините на прожекторите и както да се радват на националната обич, по този начин и да търпят рецензии. Приспособяването към модерния свят е належащо, с цел да продължи тази институция да съществува. Робърт Хардман – създател на биографична книга за Елизабет II разяснява:
„ Релевантността е от решаващо значение за монархията. Голямата опасност за бъдещето й не са тълпи, които да нахлуят в двореца. Не е революцията. А това да станат маловажни, без значение. Те схващат казаното от починалата кралица, че би трябвало да те видят, с цел да ти повярват. Те би трябвало да имат роля в живота на нацията. “
Командващият английските въоръжени сили адмирал Тони Радакин има вяра, че Чарлз ще извършва почтено отговорностите си:
„ Той има забележителна мрежа от контакти, срещал се е със ужасно доста водачи на всички места по света. Щастливци сме, че го познаваме толкоз добре, че е бил част от въоръжените сили и можем да му служим със същия дълг и ангажираност, както и че той може да ни предложи същата изключителна позиция както майка си. “
Журналистката Джоана Колс акцентира, че няма никой по-подготвен за трона от Чарлз:
„ Той знае какво се изисква от него. Критикуват го, че би се намесил в политиката или че прекалено много ще се застъпва за идеите, в които има вяра. Но беше до майка си в продължение на 73 години, подготвяйки се да поеме нейните отговорности. Интересното е, че аргументите, заради които го одобряваха за екстравагантен преди 30-40 години, в този момент намират отклик измежду хората, изключително у младите – позициите му за измененията в климата, органичните храни и архитектурата. Мисля, че той ще е доста по-способен крал, в сравнение с хората чакат. “
Обтегнатите връзки в кралското семейство също са предизвикателство, което той ще би трябвало да реши.
От някои – осмиван, от други – харесван, за трети – неразбираем, факт е, че крал има нелеката задача да откри своето място в бързо изменящия се свят, като в същото време пази традициите, които носят великолепието на короната. От първото му послание към британците и Общността на нациите през септември предходната година стана ясно, че главен негов приоритет е прецизно да съблюдава и извършва публичната си роля:
„ Възпитан съм да оценявам високо възприятието за дълг по отношение на другите. И да тая най-голямо почитание към скъпите обичаи, свободи и отговорности на нашата неповторима история и система на парламентарно ръководство. Както правеше кралицата с непоколебима отдаденост, и аз в този момент тържествено давам обещание в оставащото ми време, което Бог ми е отредил, да съблюдавам конституционните правила, които са същността на нашата нация. И без значение дали живеете в Обединеното кралство или оттатък, без значение от произхода и вярванията ви, аз ще се стремя да ви послужвам с лоялност, почитание и обич, както съм правил през целия си живот. “
- даде обещание крал. В неговите ръце в този момент е оцеляването на монархията и единството на Англия. Повечето от монархиите в Европа или към този момент ги няма или са свити и с нищожно въздействие. Британското кралско семейство обаче устоява. Ще продължи ли да бъде по този начин?
Величествена гала за корясването на крал в подтекста на инфлация и придвижванията за самостоятелност в Ирландия и Шотландия са единствено някои от многото усложнения, пред които новият крал ще се изправи и имат капацитета да помрачат началото на ръководството му.
„ Мисля, че тази отговорност ще му тежи – да съблюдава и надгради завета на майка си. Вероятно ще се усеща атакуван както в персонален проект, в смисъл на отговорност към паметта на майка му, по този начин и в личния си юридически статут “, казва Ана Уайтлок – професор по история на монархията в университета „ Сити “ в Лондон, птрдаде БНР.
След гибелта на Елизабет II предходната година огромна част от юрисдикциите, където има банкноти с нейния лик, започнаха спор за статута си и за връзките с Обединеното кралство. Например, на банкнотата от 5 австралийски $ няма да е портретът на крал, а ще има изображения с респект към историята на коренните нации. Междувременно, Ямайка обмисля да отхвърли монархията, както направи Барбадос през 2021 година – решение, което английското кралско семейство в действителност приветства. Професорът по английска история и история на страните от Общността на нациите в университета на Лондон Филип Мърфи:
„ Много водачи на страни от Карибския район са говорили в предишното за това да станат републики. И в прочут смисъл Чарлз няма да бъде подложен на критика за това, тъй като не наподобява, че с възкачването му на трона внезапно всички се разбягват. Процесът към този момент е почнал. “
Председателят на проучвателен институт в Канада Шачи Кърл:
„ Когато попитахме канадците какво е бъдещето на монархията, би трябвало ли Канада да остане конституционна монархия, би трябвало ли кралското семейство да продължи да бъде отпред на страната и през идните генерации и в идващите 50-100 години, отговорът беше „ не “. Но на процедура не се намира жив политик, който в действителност да е податлив да се заеме с този въпрос и да си вкара главата в това „ гнездо на оси “. “
На два пъти, още преди коронацията, крал беше замерян с яйца в родната Англия.
„ Допитванията до публичното мнение демонстрират, че мощната поддръжка за монархията въпреки всичко понижава. Кралското семейство е сензитивно към сходни промени и затова не искаше коронацията да бъде прекомерно скъпа или екстравагантна. А и самият крал Чарлз е изказвал желанието си да свие кралското семейство до едно твърдо ядро “, обяснява Робърт Хазел, професор по държавни и конституционни въпроси в „ Юнивърсити Колидж “ в Лондон.
Неодобрението към кралското семейство е обвързвано главно с финансовото им положение. На монархията се поставя държавна годишна прехрана. Субсидията се дефинира като % от приходите, които носят парцелите на короната – огромното портфолио от недвижима благосъстоятелност, което е разполагаем на семейството. От тези пари се финансират формалните отговорности на монарсите като пътувания, защита, възнаграждение на чиновниците на двореца и поддръжка на постройките. Обект на съмнения е обаче персоналното благосъстояние на всеки от членовете на кралското семейство. Наскоро „ Гардиън “ разгласява следствие за финансовите им каузи, в което се твърди, че положението на крал възлиза на близо два милиарда паунда. Изданието отбелязва обаче, че информацията за капитала на монарха е недостъпна за обществото и е невероятно да се узнае действително с какъв брой пари разполага той. Именно тази неизясненост е един от „ тръните в очите “ на съперниците на монархията във Англия. Най-голямото сходно придвижване е „ Република “, учредено през 1983 година, което пропагандира президентът да се избира. Негов началник е Греъм Смит, който счита, че любовта и уважението, на които се радваше Елизабет II, няма да се трансферират върху крал и това може да се окаже най-хубавият късмет те да реализират задачата си и да сложат завършек на кралската институция, чиято история е към този момент повече от хилядолетна:
„ Мисля, че монархията е застрашена, тъй като изгубиха звездния си състезател. Очевидно е, че поддръжката за тях понижава. Интересът също и за тях това е огромен проблем. Ентусиазмът към коронацията е към девет %. “
Истинската опасност за династията Уиндзор обаче не е враждебността от страна на политици или общност, а по-скоро апатията и опцията поради нея да се трансфорат в пренебрежими, незначителни детайли, настояват наблюдаващи. За да не се случи това те би трябвало да бъдат под светлините на прожекторите и както да се радват на националната обич, по този начин и да търпят рецензии. Приспособяването към модерния свят е належащо, с цел да продължи тази институция да съществува. Робърт Хардман – създател на биографична книга за Елизабет II разяснява:
„ Релевантността е от решаващо значение за монархията. Голямата опасност за бъдещето й не са тълпи, които да нахлуят в двореца. Не е революцията. А това да станат маловажни, без значение. Те схващат казаното от починалата кралица, че би трябвало да те видят, с цел да ти повярват. Те би трябвало да имат роля в живота на нацията. “
Командващият английските въоръжени сили адмирал Тони Радакин има вяра, че Чарлз ще извършва почтено отговорностите си:
„ Той има забележителна мрежа от контакти, срещал се е със ужасно доста водачи на всички места по света. Щастливци сме, че го познаваме толкоз добре, че е бил част от въоръжените сили и можем да му служим със същия дълг и ангажираност, както и че той може да ни предложи същата изключителна позиция както майка си. “
Журналистката Джоана Колс акцентира, че няма никой по-подготвен за трона от Чарлз:
„ Той знае какво се изисква от него. Критикуват го, че би се намесил в политиката или че прекалено много ще се застъпва за идеите, в които има вяра. Но беше до майка си в продължение на 73 години, подготвяйки се да поеме нейните отговорности. Интересното е, че аргументите, заради които го одобряваха за екстравагантен преди 30-40 години, в този момент намират отклик измежду хората, изключително у младите – позициите му за измененията в климата, органичните храни и архитектурата. Мисля, че той ще е доста по-способен крал, в сравнение с хората чакат. “
Обтегнатите връзки в кралското семейство също са предизвикателство, което той ще би трябвало да реши.
От някои – осмиван, от други – харесван, за трети – неразбираем, факт е, че крал има нелеката задача да откри своето място в бързо изменящия се свят, като в същото време пази традициите, които носят великолепието на короната. От първото му послание към британците и Общността на нациите през септември предходната година стана ясно, че главен негов приоритет е прецизно да съблюдава и извършва публичната си роля:
„ Възпитан съм да оценявам високо възприятието за дълг по отношение на другите. И да тая най-голямо почитание към скъпите обичаи, свободи и отговорности на нашата неповторима история и система на парламентарно ръководство. Както правеше кралицата с непоколебима отдаденост, и аз в този момент тържествено давам обещание в оставащото ми време, което Бог ми е отредил, да съблюдавам конституционните правила, които са същността на нашата нация. И без значение дали живеете в Обединеното кралство или оттатък, без значение от произхода и вярванията ви, аз ще се стремя да ви послужвам с лоялност, почитание и обич, както съм правил през целия си живот. “
- даде обещание крал. В неговите ръце в този момент е оцеляването на монархията и единството на Англия. Повечето от монархиите в Европа или към този момент ги няма или са свити и с нищожно въздействие. Британското кралско семейство обаче устоява. Ще продължи ли да бъде по този начин?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ