Виктор Божинов: Искам Възвишение да се хареса на най-обикновените хора
" Възвишение " несъмнено е измежду най-чаканите филми на годината. Това се дължи освен на обстоятелството, че е сниман близо година, а и поради епохата, която обгръща - интервала на Османско господство. Режисьорът Виктор Божинов си слага комплицираната задача да направи филм по едноименния разказ на надарения Милен Русков, който се подрежда измежду най-продаваните книги в новата ни литературна история.
Божинов е един от най-активно работещите модерни български режисьори. За интервал от близо 10 години взе участие в над 55 игрални кино лентата и работи със международни имена в киното от ранга на Режис Варние, Шльондорф, Братя Тавиани и други Така през 2007 година отпътува за Русия, където е част от продукции на Сони Пикчърс и Фокс. През 2010 година Виктор Божинов се завръща в България и взе участие в снимането на сполучливи сериали като " Под прикритие ", " Стъклен дом ", " Столичани допълнително ", " Връзки ".
Actualno.com беседва с него за предизвикването да дирижира толкоз огромна и чакана продукция като " Възвишение ", както и за привилегията да работи с някои от иконите в международното кино.
Г-н Божинов, интервалът на Османското господство е доста сензитивна тематика за българина. Не се ли поколебахте да се заловите точно с нея, имайки поради поголовните рецензии към всеки, който я е подхванал в последните години ( " Дякон Левски ", " Воевода " )?
Първо би трябвало да си отговорим на въпроса за какво я има тази сензитивност и дали тя не е въз основата на една изкуствена истина за този интервал, на идеологически правила, на правилото черно и бяло, другар и зложелател. Аз съм надалеч от мисълта, че не са ставали ужасни неща в това време. Това е бил същински конфликт на култури в чистия смисъл, на вяра, безусловно на два свята с радикално разнообразни разбирания.
Нещото, което в действителност ме предизвика за кино лентата е погледа на Милен Русков върху историята. Боравейки свободно с историческите обстоятелства - да заприказва за смисъл, за схващане, за схващане, за отговорност, да зададе въпроса за задачата и методите към разнообразни цели, които човек може да дефинира. Наборът от въпроси е голям. Това са значимите неща за мен във кино лентата, не дали турците са рязали глави – това е ясно. През годините историята, заради идеологически аргументи, се пробва да бъде поместена в някакви параметри, само че тя се изплъзва. Истината постоянно е доста по-многообразна и човек, с цел да може да я види би трябвало в действителност да е малко над нещата, да има опция да вижда благосъстоянието на живота, на обстановките, на хората. Много елементарно е да кажем, че Общи е изменник, а Левски ангел.
Казвате, че романът на Милен Русков е " ракетоносител ", само че въпреки всичко има ли рецепта за добра акомодация на един харесван разказ?
За нас като основатели на кино лентата романът беше ракетоносител, поради концепциите, които се съдържат в него. Ако сме съумели вярно да подходим към него – добре. Но незабавно трябваше да стане ясно, че филмът би трябвало да има лична физиономия. Той е настрана нещо от книгата. Опитите да се имитира книгата за мен биха били неверни. Най-трудното нещо беше да намерим личен образ на кино лентата, да стане филмът " Възвишение ", не екранизираната книга. Ако в това сме успяли, то тогава задачата ще бъде изпълнена по най-хубавия метод. Не разбрам сравненията сред двете. Да сравняваш литература и кино е все едно да сравняваш музика и изборазително изкуство, тъй че това е въпрос на персонален избор. Дано феновете и читателите взаимно да се прелеят. Имаше хора на предварителната прожекция в Котел, които непосредствено си споделиха, че са били доста скептично настроени, само че и са били прелестно сюрпризирани от крайния резултат.
Подбрали сте извънредно звезден и многочислен състав. Как се дирижира такава огромна продукция?
Има доста известни лица, само че както видяхте упованията те да имат огромно наличие във кино лентата се опровергаха. Филмът залага по-скоро на непопулярните лица. Алек има своят бекграунд, за сметка на това Стоян е безспорен новобранец. В нашите среди се счита, че от избора на артисти зависи 60% от свършената работа. През годините съм го затвърдил и се отнасям към това извънредно деликатно. Но това, което е значимо при избора на артисти не е просто да избереш подобаващия човек за всяка роля, значимото е по какъв начин те ще звучат дружно. Как ще зазвучат като разнообразни принадлежности от един оркестър, тъй като в случай че всеки свири лична пиеса става една огромна какафония. В момента е доста настоящо известни артисти да стават режисьори, продуценти, само че от време на време виждаме до какви не толкоз положителни резултати води. Структурата на един кино екип не е измислена от нас, т.е. има едни равнища на отговорност. Моята работа като режисьор е първо да подбера артисти, които намирам подобаващи за функциите, второ да мога да ги обединя, да употребявам техните характерности, за постигането на групова целокупност.
До колкото знам фотосите не престават към година – по какъв начин подбрахте точните места за снимане?
Снимките в действителност продължиха съвсем година. Подбрахме ги с доста циркулиране. Общо взето спазвахме географската идея – т.е. нещата към Гложенския манастир в действителност са снимани към него, Бузлуджа си е Бузлуджа, Беклемето – Беклемето, Ямболското поле също. Снимките в Шипково са в едно прилежащо до него село, тъй като в Шипково просто към този момент няма остарели къщи. С доста циркулиране и чувство на тази природа и благосъстоянието й, а конкретиката – има си някакви условия – да вземем за пример да може да се стига най-малко до някъде с кола, в случай че не се стига би трябвало да се прави път. И най-после, когато стигнахме до финала, където трябваше да бъде „ възвишението “, постъпих малко спекулативно. Вярвам в това, че да се реализиран някои неща би трябвало да извадиш хората отвън зоната им на комфорт. Именно за това, освен тъй като беше уместно, снимахме на 1400 метра надморска височина. Трябваше да създадем път през гората, а по-късно всяка заран и всяка вечер в продължение на 10 дни трябваше екипът да върви пешком 30 минути. Първо бях решил, че ще ме намразят, само че в следствие това се трансформира в ествестен развой.
Финалната сцена ли беше най-голямото предизвикателство?
Тя беше най-трудната, най-отговорната и най-емоционалната сцена. Финалът беше много комплицирано начинание, тъй като в границите на 10 дни фотоси, би трябвало да разкажеш една история, която се случва няколко часа. А там горе времето непрекъснато се променяше. Решихме, че би трябвало да сложим нещата на ръба, с цел да могат да са прочувствено правилни.
Вие сте работил най-вече за непознати продукции с доста огромни имена като Фоклер Шльондорф, Ули Едел, Братята Тавиани. Какво сте си взели от тези международно известни имена в киното?
Може би преди всичко отношение към работата, с помощта на срещите ми с тях и опцията да следя по какъв начин работят те. По някакъв метод да мога да дефинира преоритетите в личните си разбирания за това по какъв начин се вършат някои неща, кое е значимо, на какъв стадий е значимо, по какъв начин би трябвало да се постъпи, отношение. Имал съм опция да се срещна с същински експерти, значими хора за международното кино. Това е скъп опит.
Много хора считат, че киното би трябвало да се случва с другари, всички да са си благи и да се усмихват. Това е двуличие. Трябва да има двигателна сила, постоянно би трябвало да има напрежение.
Може ли „ Възвишение “ да надскочи границите на България и да бъде публикуван в чужбина?
На първо място - това е интернационална копродукция. Филмът е комплициран, обаче, тъй като огромна част от нещата за чужденци мъчно биха били разбираеми, само че за сметка за това интресът от българите в чужбина е голям. В момента обмисляме по какъв начин тъкмо да отговорим на това очакване. Как да дадем опция на кино лентата да срещне българите отвън страната. За мен това е по-важно. Не съм от хората, които имат вяра, че би трябвало да създадем такова космополитно изкуство, по което ще се захласнат всички хора по света.
Защо съгласно вас младите режисьори у нас, правещи най-вече фестивални филми, като че ли се изолират в своя лична субкултура?
Може би някакво лично схващане и чувство за самодостатъчност, че споделяш твоите мисли с някакъв стеснен кръг от хора и намираш схващане на това равнище. На мен това по-скоро би ми било скучно. Аз съм за по-живите, по-спонтанните неща. Искам филмът „ Възвишение “ да се хареса на най-обикновените хора, без претенцията за някакъв необикновен метафизичен смисъл.
Интервю на Милена Славкова
Божинов е един от най-активно работещите модерни български режисьори. За интервал от близо 10 години взе участие в над 55 игрални кино лентата и работи със международни имена в киното от ранга на Режис Варние, Шльондорф, Братя Тавиани и други Така през 2007 година отпътува за Русия, където е част от продукции на Сони Пикчърс и Фокс. През 2010 година Виктор Божинов се завръща в България и взе участие в снимането на сполучливи сериали като " Под прикритие ", " Стъклен дом ", " Столичани допълнително ", " Връзки ".
Actualno.com беседва с него за предизвикването да дирижира толкоз огромна и чакана продукция като " Възвишение ", както и за привилегията да работи с някои от иконите в международното кино.
Г-н Божинов, интервалът на Османското господство е доста сензитивна тематика за българина. Не се ли поколебахте да се заловите точно с нея, имайки поради поголовните рецензии към всеки, който я е подхванал в последните години ( " Дякон Левски ", " Воевода " )?
Първо би трябвало да си отговорим на въпроса за какво я има тази сензитивност и дали тя не е въз основата на една изкуствена истина за този интервал, на идеологически правила, на правилото черно и бяло, другар и зложелател. Аз съм надалеч от мисълта, че не са ставали ужасни неща в това време. Това е бил същински конфликт на култури в чистия смисъл, на вяра, безусловно на два свята с радикално разнообразни разбирания.
Нещото, което в действителност ме предизвика за кино лентата е погледа на Милен Русков върху историята. Боравейки свободно с историческите обстоятелства - да заприказва за смисъл, за схващане, за схващане, за отговорност, да зададе въпроса за задачата и методите към разнообразни цели, които човек може да дефинира. Наборът от въпроси е голям. Това са значимите неща за мен във кино лентата, не дали турците са рязали глави – това е ясно. През годините историята, заради идеологически аргументи, се пробва да бъде поместена в някакви параметри, само че тя се изплъзва. Истината постоянно е доста по-многообразна и човек, с цел да може да я види би трябвало в действителност да е малко над нещата, да има опция да вижда благосъстоянието на живота, на обстановките, на хората. Много елементарно е да кажем, че Общи е изменник, а Левски ангел.
Казвате, че романът на Милен Русков е " ракетоносител ", само че въпреки всичко има ли рецепта за добра акомодация на един харесван разказ?
За нас като основатели на кино лентата романът беше ракетоносител, поради концепциите, които се съдържат в него. Ако сме съумели вярно да подходим към него – добре. Но незабавно трябваше да стане ясно, че филмът би трябвало да има лична физиономия. Той е настрана нещо от книгата. Опитите да се имитира книгата за мен биха били неверни. Най-трудното нещо беше да намерим личен образ на кино лентата, да стане филмът " Възвишение ", не екранизираната книга. Ако в това сме успяли, то тогава задачата ще бъде изпълнена по най-хубавия метод. Не разбрам сравненията сред двете. Да сравняваш литература и кино е все едно да сравняваш музика и изборазително изкуство, тъй че това е въпрос на персонален избор. Дано феновете и читателите взаимно да се прелеят. Имаше хора на предварителната прожекция в Котел, които непосредствено си споделиха, че са били доста скептично настроени, само че и са били прелестно сюрпризирани от крайния резултат.
Подбрали сте извънредно звезден и многочислен състав. Как се дирижира такава огромна продукция?
Има доста известни лица, само че както видяхте упованията те да имат огромно наличие във кино лентата се опровергаха. Филмът залага по-скоро на непопулярните лица. Алек има своят бекграунд, за сметка на това Стоян е безспорен новобранец. В нашите среди се счита, че от избора на артисти зависи 60% от свършената работа. През годините съм го затвърдил и се отнасям към това извънредно деликатно. Но това, което е значимо при избора на артисти не е просто да избереш подобаващия човек за всяка роля, значимото е по какъв начин те ще звучат дружно. Как ще зазвучат като разнообразни принадлежности от един оркестър, тъй като в случай че всеки свири лична пиеса става една огромна какафония. В момента е доста настоящо известни артисти да стават режисьори, продуценти, само че от време на време виждаме до какви не толкоз положителни резултати води. Структурата на един кино екип не е измислена от нас, т.е. има едни равнища на отговорност. Моята работа като режисьор е първо да подбера артисти, които намирам подобаващи за функциите, второ да мога да ги обединя, да употребявам техните характерности, за постигането на групова целокупност.
До колкото знам фотосите не престават към година – по какъв начин подбрахте точните места за снимане?
Снимките в действителност продължиха съвсем година. Подбрахме ги с доста циркулиране. Общо взето спазвахме географската идея – т.е. нещата към Гложенския манастир в действителност са снимани към него, Бузлуджа си е Бузлуджа, Беклемето – Беклемето, Ямболското поле също. Снимките в Шипково са в едно прилежащо до него село, тъй като в Шипково просто към този момент няма остарели къщи. С доста циркулиране и чувство на тази природа и благосъстоянието й, а конкретиката – има си някакви условия – да вземем за пример да може да се стига най-малко до някъде с кола, в случай че не се стига би трябвало да се прави път. И най-после, когато стигнахме до финала, където трябваше да бъде „ възвишението “, постъпих малко спекулативно. Вярвам в това, че да се реализиран някои неща би трябвало да извадиш хората отвън зоната им на комфорт. Именно за това, освен тъй като беше уместно, снимахме на 1400 метра надморска височина. Трябваше да създадем път през гората, а по-късно всяка заран и всяка вечер в продължение на 10 дни трябваше екипът да върви пешком 30 минути. Първо бях решил, че ще ме намразят, само че в следствие това се трансформира в ествестен развой.
Финалната сцена ли беше най-голямото предизвикателство?
Тя беше най-трудната, най-отговорната и най-емоционалната сцена. Финалът беше много комплицирано начинание, тъй като в границите на 10 дни фотоси, би трябвало да разкажеш една история, която се случва няколко часа. А там горе времето непрекъснато се променяше. Решихме, че би трябвало да сложим нещата на ръба, с цел да могат да са прочувствено правилни.
Вие сте работил най-вече за непознати продукции с доста огромни имена като Фоклер Шльондорф, Ули Едел, Братята Тавиани. Какво сте си взели от тези международно известни имена в киното?
Може би преди всичко отношение към работата, с помощта на срещите ми с тях и опцията да следя по какъв начин работят те. По някакъв метод да мога да дефинира преоритетите в личните си разбирания за това по какъв начин се вършат някои неща, кое е значимо, на какъв стадий е значимо, по какъв начин би трябвало да се постъпи, отношение. Имал съм опция да се срещна с същински експерти, значими хора за международното кино. Това е скъп опит.
Много хора считат, че киното би трябвало да се случва с другари, всички да са си благи и да се усмихват. Това е двуличие. Трябва да има двигателна сила, постоянно би трябвало да има напрежение.
Може ли „ Възвишение “ да надскочи границите на България и да бъде публикуван в чужбина?
На първо място - това е интернационална копродукция. Филмът е комплициран, обаче, тъй като огромна част от нещата за чужденци мъчно биха били разбираеми, само че за сметка за това интресът от българите в чужбина е голям. В момента обмисляме по какъв начин тъкмо да отговорим на това очакване. Как да дадем опция на кино лентата да срещне българите отвън страната. За мен това е по-важно. Не съм от хората, които имат вяра, че би трябвало да създадем такова космополитно изкуство, по което ще се захласнат всички хора по света.
Защо съгласно вас младите режисьори у нас, правещи най-вече фестивални филми, като че ли се изолират в своя лична субкултура?
Може би някакво лично схващане и чувство за самодостатъчност, че споделяш твоите мисли с някакъв стеснен кръг от хора и намираш схващане на това равнище. На мен това по-скоро би ми било скучно. Аз съм за по-живите, по-спонтанните неща. Искам филмът „ Възвишение “ да се хареса на най-обикновените хора, без претенцията за някакъв необикновен метафизичен смисъл.
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ