Изписан умира пред болницата. И няма да е последният!
Възрастен човек умря на прага на болничното заведение, от която преди малко е бил изписан - столичната Пета градска. Присъствал на инцидента твърди, че 30 минути е молил някой от болничното заведение да му обърне внимание и да помогне, само че хора от личния състав са се появили, с цел да обяснят, че на пациента нищо му няма, а също и да питат дали е здравноосигурен. Повиканата кола за спешна помощ идва след половин час, едвам записва гибелта. Следват дежурните инспекции - на здравното министерство, на столичната община, чиято е Пета градска, и на самата болница. Резултати от първите две още няма, само че когато те се появят, няма да отговорят на част от въпросите, които следващият подобен случай повдига. Отговорите обаче са ясни и нелицеприятни.
Най-очевидната констатация при всеки подобен случай - а те са регулярни - е
захлупилата ни повсеместна дехуманизация
Умиращият на тротоара човек е разпитван от сестра от болничното заведение за обществения си статус, тъй като било процедура хората да симулират, че са зле, с цел да останат в лечебното заведение. Т.е. едва когато болничното заведение се увери, че пациентът не симулира, ще го вкара в Светая светих на незабавното поделение. Вместо да се увери точно там, с преценката на доктор, а не на тротоара. А сестрата го прави не тъй като е неприятен човек, а тъй като по този начин работят в болничното заведение - във всяка една, тъй като е претръпнала и научена, че за нищо на света не се хаби запас, който няма да бъде заплатен - в случай че това е клошар, който симулира - тъй като това удря непосредствено по нейната така и така мизерна заплата; защото не й пука - такива ги вижда по няколко всеки ден и в случай че почне да се трогва за всеки, би било равнозначно на самоубийство. Цялата й среда е такава - от отделението и болничното заведение, до града и страната. Определени хора в България не е редно да умират по тротоарите - българи със фамилии, за които има на кого да му пука.
Клошари и роми може
Човекът умира, преди малко изписан от болничното заведение в " положително общо положение ". Тепърва от инспекциите ще се разбере бил ли е в положително положение или не. От болничното заведение настояват, че възрастният мъж - на 72 години, е бил от месеци в Пета градска, с голям брой болести. Класически пациент на класическа общинска болница. Пациентът, когото никой не желае и който единствено пречи на здравната система, която в българския си вид съществува и действа, с цел да лекува здрави хора. При появяването на доста болен човек системата се затваря и го изхвърля - в случай че няма близки с доста пари. Този човек явно е нямал, по тази причина и е попаднал в Пета градска болница, а не в някоя от десетките лъскави клиники на София. Здравната система у нас е безпределно ефикасна, когато младеж има потребност от, да вземем за пример, лапароскопска интервенция, и си заплати избор на екип. Хилядите възрастни, хронично заболели с по няколко диагнози, умиращи, които имат потребност от социално-медицинска грижа - долекуване, палиация или просто старешки дом, нямат място в нея, нито където и да било другаде, тъй като такива места няма. Някои се изхитряват да симулират, обаче и в системата не са вчерашни. Защото за тях не се заплаща, или се заплаща зле, и приемането на подобен човек в болничното заведение значи по-нисък приход за работещите в нея.
И все пак в общински и държавни лечебни заведения към момента одобряват такива хора. Което дава отговор и на въпроса
за какво въобще още съществува Пета градска болница
в София, където има още 30-40 лечебни заведения. Мизерна, западнала, на доизживяване, тя реализира санитарни и обществени функционалности - приема неосигурени и небогати, които различен не желае, за което получава и някакво в допълнение финансиране от общината - явно незадоволително. И понеже никой не желае да работи на такова място и за без пари, е малко евентуално в тази ситуация с умрелия пациент да има осъдени, в случай че няма в действителност фрапиращи медицински пропуски. Ако даже единствено една здравна сестра бъде уволнена, действието нацяло поделение ще е под въпрос, а оттова - и на цялата болница.
В цялата страна има остра потребност от сходни структури, които обаче няма по какъв начин да съществуват и да са безвредни в сегашния си тип. Те би трябвало да имат друго финансиране - не за регистрирана активност, а дотации, в това число и по линия на обществените служби, мъчно биха могли да бъдат и търговски сдружения, каквито законът в този момент ги задължава да бъдат, и да бъдат мерени с един и същи критерий с лечебните заведения, които се занимават единствено с интензивно лекуване. В много страни да вземем за пример сходни структури се разкриват към църквата и се устоят най-вече от дарения и непринуден труд, само че у нас за жалост няма сходна традиция. И при неналичието на уместно законодателство и поощрение няма и по какъв начин да се появи.
Законът у нас споделя, че хем здравно лице е длъжно да окаже незабавна помощ на нуждаещ се, хем като е на работа, е длъжно да съблюдава Кодекса на труда, който пък му не разрешава да оказва незабавна помощ отвън работното си място. И това е ясно от дълго време, защото пред " Пирогов " регулярно стават кавги с припаднали хора, за които от болничното заведение отхвърлят да се погрижат. И всякакви апели за по-гъвкаво законодателство - да вземем за пример за характерен имунитет за този, който оказва незабавна помощ, остават нечути. Медицинските лица у нас от дълго време са се научили, че в случай че не желаят да имат неприятности, е най-добре да не оказват незабавна помощ на припаднали на улицата. Защото постоянно ще се откри някой сеирджия, който да ги изтипоса във " Facebook " с детайлен емоционален разбор какво не са създали вярно.
Най-очевидната констатация при всеки подобен случай - а те са регулярни - е
захлупилата ни повсеместна дехуманизация
Умиращият на тротоара човек е разпитван от сестра от болничното заведение за обществения си статус, тъй като било процедура хората да симулират, че са зле, с цел да останат в лечебното заведение. Т.е. едва когато болничното заведение се увери, че пациентът не симулира, ще го вкара в Светая светих на незабавното поделение. Вместо да се увери точно там, с преценката на доктор, а не на тротоара. А сестрата го прави не тъй като е неприятен човек, а тъй като по този начин работят в болничното заведение - във всяка една, тъй като е претръпнала и научена, че за нищо на света не се хаби запас, който няма да бъде заплатен - в случай че това е клошар, който симулира - тъй като това удря непосредствено по нейната така и така мизерна заплата; защото не й пука - такива ги вижда по няколко всеки ден и в случай че почне да се трогва за всеки, би било равнозначно на самоубийство. Цялата й среда е такава - от отделението и болничното заведение, до града и страната. Определени хора в България не е редно да умират по тротоарите - българи със фамилии, за които има на кого да му пука.
Клошари и роми може
Човекът умира, преди малко изписан от болничното заведение в " положително общо положение ". Тепърва от инспекциите ще се разбере бил ли е в положително положение или не. От болничното заведение настояват, че възрастният мъж - на 72 години, е бил от месеци в Пета градска, с голям брой болести. Класически пациент на класическа общинска болница. Пациентът, когото никой не желае и който единствено пречи на здравната система, която в българския си вид съществува и действа, с цел да лекува здрави хора. При появяването на доста болен човек системата се затваря и го изхвърля - в случай че няма близки с доста пари. Този човек явно е нямал, по тази причина и е попаднал в Пета градска болница, а не в някоя от десетките лъскави клиники на София. Здравната система у нас е безпределно ефикасна, когато младеж има потребност от, да вземем за пример, лапароскопска интервенция, и си заплати избор на екип. Хилядите възрастни, хронично заболели с по няколко диагнози, умиращи, които имат потребност от социално-медицинска грижа - долекуване, палиация или просто старешки дом, нямат място в нея, нито където и да било другаде, тъй като такива места няма. Някои се изхитряват да симулират, обаче и в системата не са вчерашни. Защото за тях не се заплаща, или се заплаща зле, и приемането на подобен човек в болничното заведение значи по-нисък приход за работещите в нея.
И все пак в общински и държавни лечебни заведения към момента одобряват такива хора. Което дава отговор и на въпроса
за какво въобще още съществува Пета градска болница
в София, където има още 30-40 лечебни заведения. Мизерна, западнала, на доизживяване, тя реализира санитарни и обществени функционалности - приема неосигурени и небогати, които различен не желае, за което получава и някакво в допълнение финансиране от общината - явно незадоволително. И понеже никой не желае да работи на такова място и за без пари, е малко евентуално в тази ситуация с умрелия пациент да има осъдени, в случай че няма в действителност фрапиращи медицински пропуски. Ако даже единствено една здравна сестра бъде уволнена, действието нацяло поделение ще е под въпрос, а оттова - и на цялата болница.
В цялата страна има остра потребност от сходни структури, които обаче няма по какъв начин да съществуват и да са безвредни в сегашния си тип. Те би трябвало да имат друго финансиране - не за регистрирана активност, а дотации, в това число и по линия на обществените служби, мъчно биха могли да бъдат и търговски сдружения, каквито законът в този момент ги задължава да бъдат, и да бъдат мерени с един и същи критерий с лечебните заведения, които се занимават единствено с интензивно лекуване. В много страни да вземем за пример сходни структури се разкриват към църквата и се устоят най-вече от дарения и непринуден труд, само че у нас за жалост няма сходна традиция. И при неналичието на уместно законодателство и поощрение няма и по какъв начин да се появи.
Законът у нас споделя, че хем здравно лице е длъжно да окаже незабавна помощ на нуждаещ се, хем като е на работа, е длъжно да съблюдава Кодекса на труда, който пък му не разрешава да оказва незабавна помощ отвън работното си място. И това е ясно от дълго време, защото пред " Пирогов " регулярно стават кавги с припаднали хора, за които от болничното заведение отхвърлят да се погрижат. И всякакви апели за по-гъвкаво законодателство - да вземем за пример за характерен имунитет за този, който оказва незабавна помощ, остават нечути. Медицинските лица у нас от дълго време са се научили, че в случай че не желаят да имат неприятности, е най-добре да не оказват незабавна помощ на припаднали на улицата. Защото постоянно ще се откри някой сеирджия, който да ги изтипоса във " Facebook " с детайлен емоционален разбор какво не са създали вярно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ