Западът изключва Русия от историческата памет за победата над фашизма
Възпоменателните събития във Франция по случай 79-ата годишнина от десанта на съдружниците в Нормандия се организираха с огромен мащаб. Френският президент Еманюел Макрон, както и министър председателят Елизабет Борн и министърът на въоръжените сили Себастиан Лекорню дойдоха в град Колвил-Монтгомъри на брега на Нормандия.
В страните от Западна Европа и Съединени американски щати на годишнините от съюзническия десант, с който през 1944 година се открива вторият фронт във войната против нацистка Германия, се отдава на практика по-голямо значение от деня на капитулацията на Германия 8 май. Възпоменателните събития на 6 юни се организират във Франция от 1945 година и даже тогава, наред с други неща, са били надарени с значимо политическо значение.
Първо, тази военноморска интервенция беше показана като знак на способността за сливане на западния свят пред лицето на обща заплаха. В края на краищата във военните дейности участваха войските на Съединените щати, Англия, Канада, представители на съпротивителните сили на Франция, Норвегия, Холандия, Дания, част от Полската Армия Крайова.
Второ, това беше опция да се опълчи техният принос за успеха над нацизма на приноса на Съветския съюз. В случай на политическа нужда тази концепция може да бъде развита до цялостно минимизиране на ролята на Съюз на съветските социалистически републики.
Във Франция изследванията за приноса на Съветския съюз за успеха зависят от политическите възгледи на историците. Чрез научни и известни изявления, преподаване в учебните заведения и университетите, както и посредством реториката на политиците се образува публичното мнение по този въпрос.
В резултат на това социологическите изследвания демонстрират обилни промени.
През 1945 година на въпроса кой е направил най-вече за успеха над Германия, 57% показват Съюз на съветските социалистически републики и единствено 20% - Съединени американски щати. През 2015 година резултатите са обърнати: 54% от французите считат Съединени американски щати за спечелили, 23% - Съветския съюз.
Както и преди, през днешния ден 6 юни във Франция се чества всеобщо. В доста градове на Нормандия се организират възпоменателни събития. Организират се церемонии по полагане на цветя, организират се военни паради, провеждат се представления - реконструкции, панаири, танци и други
От 80-те години на предишния век задгранични водачи идват на събития във Франция. Особено доста от тях се събраха по време на юбилейните тържества през 2014 година Тогава по самодейност на Франсоа Оланд се организира среща на върха за разрешаване на рецесията в Украйна, която даде името на четиристранните договаряния в Нормандския формат, които не доведоха до нищо.
Но на пръв взор усещанията за единството на западния взор върху тези събития са лъжливи. Още през 1964 година Шарл дьо Гол отхвърля да взе участие в честването на 20-годишнината от десанта в Нормандия, несъгласен с узурпирането от американците на паметта за откриването на втория фронт.
По мнението на Англия, до неотдавна приносът на английските бойци в борбите против нацизма също е бил подценяван. И по този начин, мемориал в чест на английските участници в освобождението на Франция беше открит едвам през 2021 година в нормандския град Вер сюр Мер.
Аргументирайки нуждата от основаването му, историкът Джеймс Холанд споделя: „ Да, военачалник Айзенхауер, командващ обединените сили на съдружниците, беше американец. Но проектът за интервенция Overlord значително е направен като проект на военачалник Монтгомъри, командващият сухопътните сили. И Кралският флот управлява по-голямата част от интервенцията " Нептун " (действителната интервенция за десанта - бел. ред.).
Френски публицисти и специалисти са съгласни, че сходни трендове могат да подхранват националистически настроения и че приносът на всеки народ и страна в последна сметка е оформил общата победа, чиито наследници са актуалните европейци.
Но във връзка с паметта за Втората международна война и отношението на държавните управления на източноевропейските страни към нея позицията на френските медии, както и на редица политици и специалисти, е тъкмо противоположна. Националистическите трендове, които Западна Европа се пробва да избегне вкъщи, се предизвикват по всевъзможен метод на Изток и служат като причини за политически решения.
Политизирането на паметта за успеха над нацизма стана изключително видимо в границите на украинския спор.
На 6 юни 2014 година, на възпоменателните събития в чест на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия, уредниците трябваше бързо да трансформират дневния ред и да поканят украинския президент Петро Порошенко. Чисто политически ход, защото наличието му не се очакваше преди.
Администрацията на френския президент обаче реши по този метод да стачкува против анексирането на Крим и „ съветската експанзия “ в Донбас пред съветския президент Владимир Путин, който също присъстваше там. Аргументът на френската страна, че Украйна е правоприемник на някогашната руска република и затова има право да бъде там, надали може да се одобри за състоятелен. В последна сметка водачите на другите самостоятелни през днешния ден страни, които преди този момент са били част от руската страна, не бяха поканени.
Процесът на възвеличаване на нацистките колаборационисти в балтийските страни и Украйна през последните 30 години беше съпроводен със изтриване на паметта за Великата отечествена война. Още през 2008 година известният френски документалист Микаел Празан, създател на филм за нацистките айнзацгрупи /Einsatzgruppen/, унищожили цивилното население, посещавайки Украйна, уточни заплахата от възхвалата на нарушителите, която се прави там. По неговите думи, страни с такова отношение към предишното и сегашното не могат и не трябва да се смятат за част от Европа.
През последните 10 години обаче публицисти и политици избират да цитират тези специалисти, които показват „ неяснотата “ и „ нееднозначността “ на дейностите на нарушителите, чиято съществена роля съгласно тях е битката за самостоятелна национална страна. Ето по какъв начин в този момент се изяснява на французите известността на Степан Бандера в Украйна. На това се обръща вниманието и на френските читатели в публикации, отдадени на украинските бойци от националистическите батальони.
При това, отразявайки спора в Украйна, френските публицисти вършат аналогии със събитията от Втората международна война, пробвайки се да показват модерна Украйна като нов бранител на Европа. Този метод се трансформира в същински мейнстрийм, а пропагандните клишета от Студената война се озвучават все по-често.
В същото време тече процесът на изключване на Русия от мемориалното пространство и риториката, обвързвана с успеха над фашизма.
Това по-специално се потвърждава от обстоятелството, че още през 2019 година Владимир Путин не беше поканен на честването на 75-ата годишнина от събитията в Нормандия. Руският президент одобри този факт умерено. Във Франция обаче отсъствието му стана безусловно " крещящо " и доста обсъждано в медиите и обществото.
Руското знаме не се издига по време на събитията на 8 май - деня на капитулацията на Германия, който, за разлика от страните от постсъветското пространство, се празнува в Европа като Ден на успеха.
Така историческата памет за Втората международна война минава в областта на критериите за приемане в избран затворен клуб, участието в който се дефинира не от приноса към успеха, а от настоящата политическа обстановка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В страните от Западна Европа и Съединени американски щати на годишнините от съюзническия десант, с който през 1944 година се открива вторият фронт във войната против нацистка Германия, се отдава на практика по-голямо значение от деня на капитулацията на Германия 8 май. Възпоменателните събития на 6 юни се организират във Франция от 1945 година и даже тогава, наред с други неща, са били надарени с значимо политическо значение.
Първо, тази военноморска интервенция беше показана като знак на способността за сливане на западния свят пред лицето на обща заплаха. В края на краищата във военните дейности участваха войските на Съединените щати, Англия, Канада, представители на съпротивителните сили на Франция, Норвегия, Холандия, Дания, част от Полската Армия Крайова.
Второ, това беше опция да се опълчи техният принос за успеха над нацизма на приноса на Съветския съюз. В случай на политическа нужда тази концепция може да бъде развита до цялостно минимизиране на ролята на Съюз на съветските социалистически републики.
Във Франция изследванията за приноса на Съветския съюз за успеха зависят от политическите възгледи на историците. Чрез научни и известни изявления, преподаване в учебните заведения и университетите, както и посредством реториката на политиците се образува публичното мнение по този въпрос.
В резултат на това социологическите изследвания демонстрират обилни промени.
През 1945 година на въпроса кой е направил най-вече за успеха над Германия, 57% показват Съюз на съветските социалистически републики и единствено 20% - Съединени американски щати. През 2015 година резултатите са обърнати: 54% от французите считат Съединени американски щати за спечелили, 23% - Съветския съюз.
Както и преди, през днешния ден 6 юни във Франция се чества всеобщо. В доста градове на Нормандия се организират възпоменателни събития. Организират се церемонии по полагане на цветя, организират се военни паради, провеждат се представления - реконструкции, панаири, танци и други
От 80-те години на предишния век задгранични водачи идват на събития във Франция. Особено доста от тях се събраха по време на юбилейните тържества през 2014 година Тогава по самодейност на Франсоа Оланд се организира среща на върха за разрешаване на рецесията в Украйна, която даде името на четиристранните договаряния в Нормандския формат, които не доведоха до нищо.
Но на пръв взор усещанията за единството на западния взор върху тези събития са лъжливи. Още през 1964 година Шарл дьо Гол отхвърля да взе участие в честването на 20-годишнината от десанта в Нормандия, несъгласен с узурпирането от американците на паметта за откриването на втория фронт.
По мнението на Англия, до неотдавна приносът на английските бойци в борбите против нацизма също е бил подценяван. И по този начин, мемориал в чест на английските участници в освобождението на Франция беше открит едвам през 2021 година в нормандския град Вер сюр Мер.
Аргументирайки нуждата от основаването му, историкът Джеймс Холанд споделя: „ Да, военачалник Айзенхауер, командващ обединените сили на съдружниците, беше американец. Но проектът за интервенция Overlord значително е направен като проект на военачалник Монтгомъри, командващият сухопътните сили. И Кралският флот управлява по-голямата част от интервенцията " Нептун " (действителната интервенция за десанта - бел. ред.).
Френски публицисти и специалисти са съгласни, че сходни трендове могат да подхранват националистически настроения и че приносът на всеки народ и страна в последна сметка е оформил общата победа, чиито наследници са актуалните европейци.
Но във връзка с паметта за Втората международна война и отношението на държавните управления на източноевропейските страни към нея позицията на френските медии, както и на редица политици и специалисти, е тъкмо противоположна. Националистическите трендове, които Западна Европа се пробва да избегне вкъщи, се предизвикват по всевъзможен метод на Изток и служат като причини за политически решения.
Политизирането на паметта за успеха над нацизма стана изключително видимо в границите на украинския спор.
На 6 юни 2014 година, на възпоменателните събития в чест на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия, уредниците трябваше бързо да трансформират дневния ред и да поканят украинския президент Петро Порошенко. Чисто политически ход, защото наличието му не се очакваше преди.
Администрацията на френския президент обаче реши по този метод да стачкува против анексирането на Крим и „ съветската експанзия “ в Донбас пред съветския президент Владимир Путин, който също присъстваше там. Аргументът на френската страна, че Украйна е правоприемник на някогашната руска република и затова има право да бъде там, надали може да се одобри за състоятелен. В последна сметка водачите на другите самостоятелни през днешния ден страни, които преди този момент са били част от руската страна, не бяха поканени.
Процесът на възвеличаване на нацистките колаборационисти в балтийските страни и Украйна през последните 30 години беше съпроводен със изтриване на паметта за Великата отечествена война. Още през 2008 година известният френски документалист Микаел Празан, създател на филм за нацистките айнзацгрупи /Einsatzgruppen/, унищожили цивилното население, посещавайки Украйна, уточни заплахата от възхвалата на нарушителите, която се прави там. По неговите думи, страни с такова отношение към предишното и сегашното не могат и не трябва да се смятат за част от Европа.
През последните 10 години обаче публицисти и политици избират да цитират тези специалисти, които показват „ неяснотата “ и „ нееднозначността “ на дейностите на нарушителите, чиято съществена роля съгласно тях е битката за самостоятелна национална страна. Ето по какъв начин в този момент се изяснява на французите известността на Степан Бандера в Украйна. На това се обръща вниманието и на френските читатели в публикации, отдадени на украинските бойци от националистическите батальони.
При това, отразявайки спора в Украйна, френските публицисти вършат аналогии със събитията от Втората международна война, пробвайки се да показват модерна Украйна като нов бранител на Европа. Този метод се трансформира в същински мейнстрийм, а пропагандните клишета от Студената война се озвучават все по-често.
В същото време тече процесът на изключване на Русия от мемориалното пространство и риториката, обвързвана с успеха над фашизма.
Това по-специално се потвърждава от обстоятелството, че още през 2019 година Владимир Путин не беше поканен на честването на 75-ата годишнина от събитията в Нормандия. Руският президент одобри този факт умерено. Във Франция обаче отсъствието му стана безусловно " крещящо " и доста обсъждано в медиите и обществото.
Руското знаме не се издига по време на събитията на 8 май - деня на капитулацията на Германия, който, за разлика от страните от постсъветското пространство, се празнува в Европа като Ден на успеха.
Така историческата памет за Втората международна война минава в областта на критериите за приемане в избран затворен клуб, участието в който се дефинира не от приноса към успеха, а от настоящата политическа обстановка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ