Вазов и Стамболов са се изказвали много критично за руската

" Вазов и Стамболов са се изказвали доста сериозно за съветската имперска и колониална политика ", напомня пред Дъждовни води поетът Йордан Ефтимов. Къде са българските интелектуалци през днешния ден? И каква позиция заемат по отношение на Русия и войната?

Йордан Ефтимов

Вие чудесно познавате вътрешния живот, настроенията и полемиките на българските интелектуални и културни елити - както обратно в историята, по този начин и през днешния ден. Как се отнасят писателите, артистите, хората на изкуството и културата към войната на против?

Йордан Ефтимов: Не можем да чакаме кой знае какъв брой от българските интелектуалци - не единствено във връзка с Украйна, само че и въобще, за протичащото се в огромния свят. Не толкоз поради неналичието на предпочитание или на рефлексия, колкото поради характерната позиция, в която те са сложени в българските медии. Българските интелектуалци считат, че са изпълнили гражданския си дълг, когато един път се изкажат в обществените мрежи. Тази заблуда интензивно се поддържа изключително от тези интелектуалци, които обслужват избрани политически сили.

А какво друго могат да създадат интелектуалците?
Редакцията предлага
Йордан Ефтимов: Няма доста какво друго да създадат, защото медиите от много време са блокирали опцията на българските интелектуалци да се изричат. Един от най-големите проблеми на българската обществена среда е не толкоз неналичието на осведоменост за събитията по света, въпреки че тази липса си е реалност - българите не са осведомени даже за протичащото се в прилежащите страни, камо ли в Европа и по света. По-страшното е, че има дежурни " интелектуалци ", които постоянно взимат думата.

Дайте няколко имена.

Йордан Ефтимов:  Да, по-късно, само че първо да уточня, че в България неведнъж като интелектуалци се маркират напълно случайни хора - спортисти, шоумени, астролози, телевизионни гадателки даже. За това доста съм приказвал с моите студенти в Нов български университет: някак си се счита, че щом си в положение да направиш някакво диференцирано и по-критично изявление, ти си интелектуалец. Истинските интелектуалци въпреки всичко получиха опция да се изкажат, най-малко при започване на войната. Те го направиха някак доста внимателно, деликатно и пацифистки., се разгласи против войната, която за него била безусловно непредвидена, той разказа . Или един Стефан Цанев, който се разгласи против войната на 25 април с думите: " Политиците на Русия правят голям грях към личния си народ. " Но с ангажимента, че не бил русофоб. Войната завари интелектуалците неподготвени.

А кои са дежурните представители, за които споменахте?

Йордан Ефтимов: Всъщност няма да им загатвам имената, с цел да не им върша спомагателна реклама. Да речем треньор по художествена гимнастика, който до ден-днешен се изрича по всевъзможни политически и културни тематики или всякакви астролози като Алена, които незабавно бяха пуснати…

Да, дано не им вършим повече реклама. Вие като ценител на българската интелектуална история, виждате ли някакви исторически паралели?

Йордан Ефтимов: Ние непрестанно биваме вкарвани в концепцията, че има някакви в случай че не изконни,, които предопределят позициите им към войната в Украйна. Това е социологически и антропологически погрешно. Аз познавам хора, които са по едно и също време възхитени от по този начин наречената " военна мощност "  на Русия, само че и от BMW-тата, които считат за най-хубавите коли в света, а паралелно с това залитат и по някакви японски или китайски обичаи или легенди. Всичко това може да съжителства в съзнанието на един човек и по тази причина си мисля, че когато се заема някаква огромна позиция - каквато е отношението към Русия и към тази война, това съжителства с редица други фактори. Например, отношението към религията, отношението към фамилията, в случай че щете отношението към пандемията. Целият този конгломерат е изключително забележим при една избрана категория хора. Прекарвам лятото в един дребен град, Трявна, и тук поддържам връзка с хора, които са измежду будните поданици на дребния град. Да вземем едно семейство, в което брачният партньор е член на МЕНСА, с висок коефициент на просветеност, а брачната половинка му работи в локалния музей. Любопитни, любознателни хора, само че живеещи в провинцията. Чуждият език, който владеят, е съветски, те са към този момент шейсет и няколко годишни и гледат съветските тв-канали, тъй като това могат да схванат - и са напълно под въздействие на тази пропагандна машина, която очевидно работи. Не по адрес на тези уважавани от мен хора тук желая да изтъквам обичаното си духовитост от Туитър: " Единственото високоточно оръжие на Русия е тв приемникът. Поразява мозъка даже когато той отсъства. "

Да се върнем към историческите паралели. Струва ми се, че при започване на 1990-те години българите реагираха по подобен метод на войните при разпадането на Югославия: всеобщо с цинично равнодушие към жертвите и с всеобща поддръжка за Сърбия, която си беше агресор. Доста наподобява на днешната реакция…

Йордан Ефтимов: Абсолютно беше по този начин! Но то отново беше с помощта на " работата "  на пропагандата.

Тогава в интерес на Сърбия, в този момент - на Русия. Доколко съществено и действително е това прословуто разделяне сред русофили и русофоби в България?

Йордан Ефтимов: Аз считам, че такова разделяне в действителност няма, само че то непрекъснато се внушава от партиите и съответните медии. Аз не знам кои в действителност са русофобите, само че знам, че за съветската имперска и колониална политика доста сериозно са се изказвали и Иван Вазов, и Стамболов..

… и Захари Стоянов, и Раковски…

Йордан Ефтимов: Точно по този начин, на процедура всички. Няма изявен български публицист или обществено значима персона през всичките тези години, който да не е забелязал империализма и колониализма на Русия.

Тоест, казвате, че няма русофобия, а има неприемане и опозиция против съветския империализъм и колониализъм, по този начин ли?

Йордан Ефтимов: Точно по този начин! И назад: русофилията също е мощно пресилена. Аз считам, че пословичната съветска просвета и най-много съветската литература в действителност са били доста значими за българите през Възраждането и първите години след Освобождението, тъй като съветският език е бил наличният за тях език, лингва франка. Всъщност съветската просвета стои напълно наедно с образците на западноевропейската просвета и литература. И доста българи, изключително измежду добре образованите, осъзнават, че образците на съветската просвета са в последна сметка имитация, повтаряне на западноевропейски модели.

Интелектуалците в Балтийските страни, да вземем за пример, също дълго време бяха в съветското интелектуално пространство. Защо през днешния ден те, а изключително интелектуалците в Полша, застават на толкоз ясни и отчетливи позиции към войната, до момента в който българските се двоумят?

Йордан Ефтимов:  Причината са връзките на съответното общество с европейските общества, с европейските културни и обществени мрежи. Смятам, че ние, българите, към момента продължаваме да сме отвъд Желязната завеса. Да вземем един Питър Померанцев, който е старши помощник в Лондонското учебно заведение по стопанска система. Пише за " Лондон Ревю ъф Букс ", " Атлантик ", " Файненшъл Таймс ". Автор на книгите  " Нищо не е истина и всичко е допустимо "  и " Това не е агитация ", които са доста значими за актуалния спор и за положението на медиите в Европа и изключително в Русия, обаче ги няма на български. От него нищо не е преведено като цяла книга.

Но по тази причина пък на български излязоха книгите на Дугин…

Йордан Ефтимов: Да. Слава богу, издадоха и " Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и за какво " на Михаил Зигар - за историята на Русия през 1990-те години. Искам да кажа, че ние в България просто не сме в час с това, което е сериозният спор по света. Ето, вижте, когато на дневен ред излезе въпросът за газа, българските интелектуалци, политици, общественици доста бързо не помниха, че става дума за едно оръжие в тази война - защото това е акцентът в Европа. А тук започнаха да разискват въпроса за цената на газа! Разликата с Балтийските страни е безусловно фундаментална, тя не може да бъде наваксана. Трябва да се съпоставяме по-скоро със сърбите. Но ето, даже в една Сърбия писатели като Светислав Басара имат непрекъснати колонки - примерно в " Данас ", в които непрестанно нападат и личния шовинизъм, и личните контузии от предишното. Между другото, контузиите от предишното са доста основни за схващане на обстановката. Балтийските републики отстраниха и отстраняват паметниците на Съветската войска. Това се случва обаче с спор. В Полша преди 8 години имаше план за монумент, показващ по какъв начин руски боец изнасилва бременна жена. В последна сметка в дебата се реши да не се издига подобен монумент. Мнозинството беше наясно с жестокостите на Съветската войска, само че в същото време осъзнаваше, че подобен монумент ражда ненавист. А при нас целият спор за паметниците на Съветската войска някак се движи в сгрешен коловоз. Трябва да приказваме за друго: за какво би трябвало да се отстранен тези монументи? Дали единствено тъй като са грозни? Ние сме отвън актуалната полемика, която слага една такава война в подтекста на един просвещенски и пост-просвещенски спор. В Европа се приказва за това, че украинците след толкоз доста години през днешния ден желаят да имат своя лична страна, приказва се за съветския колониализъм, да вземем за пример в Кавказ. В България едвам неотдавна се сетихме, че през август 2008 Русия води завоевателна война в Грузия - и че неведнъж е правила пред очите на света такива завоевателни дейности.

И най-после: завършвате стихосбирка, отдадена на войната. Но дали на една война би трябвало да се посвещават стихове?

Йордан Ефтимов: Убеден съм, че могат да се посвещават и би трябвало да се посвещават. Първо, войната непрестанно съпътства човечеството. Ние просто сме си правили страхотни илюзии, че към този момент е отминало времето на войните. За страдание очевидно човешкото общество просто постоянно живее с войната. И второ, бъдещата ми книга няма да е просто за войната, тя е за това по какъв начин възприемаме войната през тези обществени мрежи, през видеата, през фотосите. Това са усилващи, умножаващи резултати, едни криви огледала, в действителност ужасът е точно в това наблюдение на войната, което като че ли носи някакво удоволствие…

Морбидно, вероятно мазохистично наслаждение.

Йордан Ефтимов: Точно по този начин, това е чист мазохизъм. Ти сякаш си в час, само че в същото време знаеш, че от теб нищо не зависи.