Възмущението от резултатите на ремонта по Граф Игнатиев повтаря една

" Възмущението от резултатите на ремонта по Граф Игнатиев повтаря една и съща скица, която видяхме и при ремонта на Дондуков, и на Солунска, а и на Витошка преди няколко години. Сигурно е извънредно време да се създаде институционален механизъм на консултиране на измененията в градската среда с избрани цивилен и експертни организации, имащи отношение към градоустройството. Общината има своите правила - те би трябвало да бъдат разширени до съвещателен механизъм с обществеността. Липсата на сходен механизъм води освен до днешните " ах-и-ох " във връзка на плочките към " Свети Седмочисленици ". Повечето поправки в София се реализират под диктата освен на специфичните ползи с апетити към публичните поръчки, само че и под диктата на свръх дейни групи за напън, служещи на първо място на своите свръхценни хрумвания. Пример - запазването на паветата. Тропат, разрушават ти колата, подвигат ужасяващ прахуляк и звук, вършат невероятно каране на колело и така нататък Въпрос на здрав разсъдък е да бъдат отстранени. Но не - трябвало да се резервира традицията в градската среда. Ами като ще пазим традицията - хайде да я пазим. Няма логичност през " традицонните " елементи на града да могат да се карат коли - позволени би трябвало да бъдат единствено файтоните и циганските каруци (последните така и така не желаят разрешение) ". Това съобщи политологът Огнян Минчев във връзка митингите против общината поради некачествено и съгласно мнозина неестетично изпълнените поправки в центъра на София.
" Подобен вид напън върху общината, дружно с натиска на " нашите хора ", които би трябвало да вземат поръчките и парите основават безпорядък и поредност от неприятни изненади по улиците на София. Не стига, че непрестанно живеем в един задръстен град, само че и си скубем косите след всяко ампутиране на лентата в края на дълго рекламирания ремонт. Няма потребност да откриваме колелото. Има Съюз на архитектите, има специалисти по урбанизъм, има организации, заинтересувани от избрани качества на градската среда - хора с увреждания, учебни препоръки, транспортни асоциации и така нататък Толкова ли е мъчно да се основат общи формати на съдействие сред общинари, външни специалисти и цивилен ползи, с цел да се постави рамка на планиране и реализиране на измененията в градската среда? Не е мъчно, единствено че през сходен внушителен механизъм по-трудно ще минават " нашите хора ", които би трябвало да вземат парите... И да върнат назад част от тях... ", добави той.