Възможно ли е премиерът Бойко Борсов да служи за подбив

Възможно ли е министър председателят Бойко Борсов да служи за майтап на срещите на европейските водачи? Те минават при закрити порти (включително и виртуални), публицистите не могат да ги следят директно и съдят по какъв начин са протекли по изказванията след приключването им. Най-бъбрив е нашият министър председател, поради което е получавал забележки, че не трябва да изнася информация от вътрешната страна. От него нормално научаваме, че другите го слушат с интерес, хвалят го и черпят опит. Напоследък ни твърди, че вървят със седмица-две след него в ограниченията против ковид.

Ако това е правилно, би трябвало да е правилно и другото, с което изненада група публицисти, съпроводили го при една от обиколките му по недостроената автомагистрала " Хемус " на 25 април: В Европейския съвет му се подиграват. Не всички - половината, само че и това не е малко. Ето дословните му думи, които могат да се чуят на 53-ата минута от видезапис, пуснат в профила му във Facebook:

" Сега единствено се разправят в Европейският съвет какъв брой хиляди милиарда желаят всички за поддръжка. И аз им споделих: Когато на 28 февруари започнах да стягам ограниченията, в Европейския съвет ми се подиграваха половината. Точно които  ориста им го върна със страшна мощ. Хиляди хора починаха. Ние, да чукнеме на дърво... (чука се по главата) всичките ни умряли са със съпътстващи тежки болести. "

Борисов гледа снизходително на подигравателното отношение, тъй като знае, че стърчи над другите. Но е обиден и по тази причина в думите му се прокрадва злорадо отношение към най-пострадалите, които са бъркали, че не са го слушали деликатно. Той не стопира да повтаря по какъв начин спрямо другите страни България понася дребни човешки и материални вреди в пандемията. Неохотното му явяване на парламентарен надзор на 28 април му даде нов мотив да изтъкне какъв брой добре си прави работата. Пред депутатите съобщи, че съгласно Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите в България има най-ниско разпространяване на болестта, а смъртността е най-ниска след Словакия и Латвия. “Това е явен знак какъв брой положителни са ограниченията ”, уточни Борисов, като добави, че “много страни подцениха обстановката ”. А що се отнася до икономическите ограничения, бе  безапелационен: ”Само една-две страни са приложили някаква мярка, останалите единствено приказват ”. Сред тези една-две страни е България с формулата 60/40.

 

Фактите демонстрират неговото предимство

 

Последният Европейски съвет, състоял се виртуално на 23 април, бе четвърти от поредицата безплодни спешни срещи на високо ниво и ще се запомни с един съответен резултат - насрочи пета среща за 6 май по същите въпроси: какви групови ограничения да се вземат за превъзмогване на здравната и икономическата рецесия? Въпреки неналичието на прогрес, той повдигна завесата по какъв начин наподобява България в сегашната тревожна среда: усеща се самотна. " Всичко е в бъдеще време, още нямаме европейски бюджет, тъй като не можем да се разберем. Имам принцип в живота всичко да си върша самичък ", сподели Борисов в телевизионно изказване незабавно след съвещанието. С други думи, не разчита доста на европейската взаимност. Гледа на останалите " сътрудници " като очевидец, който самичък си плете кошницата отвън техните диспути.

“Тече един спор, който постоянно си е текъл - грантове или заеми. По-слабите страни желаят грантове. Казват им: " в случай че желаете грантове, си направете налозите като нас ". Нашите са 10%, а в Германия са 40% ", обрисува той в едри линии картината в Европейския съвет, само че пропусна да уточни къде се намира България в този спор. Какво желае самата тя от Европейски Съюз - грантове или заеми - и

 

към коя от спорещите групи се причислява?

 

Най-пострадалите от вируса страни от южната част на континента - Италия, Испания и Франция, плюс Португалия и Гърция твърдо считат, че помощта би трябвало да бъде безплатна и масирана посредством обособен оздравителен фонд, с цел да проличи европейската взаимност. Икономически по-стабилните северни страни, отпред с Германия плюс Нидерландия, Австрия, Швеция и Финландия са склони да договарят единствено за корекции в нормалния дълголетен бюджет на Европейски Съюз, а спомагателната помощ да бъде под формата на заеми. Това ужасява затъналите в задължения южняци, тъй като би ги дръпнало още по-дълбоко към дъното.

България има относително дребен държавен дълг по отношение на брутния си вътрешен артикул (20,4%), само че пък е най-бедната в Европейски Съюз. Не може да се равнява с богатите северни страни, които са чисти донори в европейския бюджет, само че и не може да се оплаква от дългово задължение като южните страни. От еврофондовете доста й подхожда кохезионният, който е безплатна помощ за доближаване на виталните нива. Затова се тормози да не бъде орязан в идната Многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.). България би се радвала и на спомагателна помощ от провокиралия разногласия възможен нов фонд за възобновяване, само че мъчно би направила безапелационна поръчка. Първо, тя се хвали с бюджетен остатък, с цел да си проправи път към чакалнята на Еврозоната, което значи, че си има запаси ( " мазнинка " по думите на Борисов). Второ, тя преди малко развърза ръцете на държавното управление да тегли нов дълг от 10 милиарда лева (5 милиарда евро), което е симптом, че има подготвеност за заеми. Трето, Борисов не може по едно и също време да убеждава народа си, че му е обезпечил задоволителна икономическа отбрана, и в това време да проси помощи от други нации.

С каква национална позиция се явява нашият министър председател на последните срещи на високо ниво в Европейски Съюз?

 

Отговорът е: С никаква

 

Може да се каже и с някаква, само че настрана от главния дневен ред. Към държавното управление от 13 години работи Съвет по европейските въпроси, който преди всяка среща на високо ниво или преди министерски срещи в Европейски Съюз предлага национални позиции по идните тематики.

В поканата от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел се сочеше като основна тематика на дебата основаването на Европейски фонд за възобновяване (ЕФВ). Но тя не фигурираше в квалифицираната за задачата българска позиция. Вместо това Борисов трябваше да предложи " гратис " на другите водачи създаденото у нас мобилно приложение ViruSafe за следене посредством смарт телефоните на евентуални носители на ковид. Той не трябваше да се съгласява с обща пътна карта за снемане на ограничаващите ограничения в Европейски Съюз, а да каже, че " всяка страна следва деликатно да оцени рисковете и изгодите от анулация на въведените ограничения ". Трябваше да разхлаби контрола на Европейски Съюз, като предложи " да се обмислят спомагателни благоприятни условия за въвеждане на краткотрайни дерогации от откритите в европейското законодателство правила и периоди за ограничение на натиска върху промишлеността ". Това би означавало властта да налива пари на близки до нея стопански кръгове, без да се тревожи от наказания за непозволена държавна помощ. 

Членството в Европейски Съюз явно тежи на ръководещите у нас, тъй като им постанова ограничавания и ги задължава да се придържат към общи политики. Затова " по допирателната " търсят всевъзможни мотиви да се изхлузят от европейските правила. На последния Европейски съвет една от позиците на премиера бе да упорства за " преоценка на упоритостите, задачите и целите на Европейската Зелена договорка ", т.е. замърсяващите производства и електроцентралите, които горят отпадъци и нискокачествени въглища, да продължат да бълват токсини. Затова пък под привидна екологична угриженост Борисов трябваше да повдигне още веднъж въпроса за анулация на пакета " Мобилност ", против който България се бори несполучливо от години.

Ако единствено половината от участниците в срещата са се подсмихвали, значи е постигнал триумф.