Липсата на дори един наследник прави делба на имуществото нищожна
Възможно ли е наследеното да се раздели единствено сред част от наследниците, в случай че има аргументи другите да не вземат участие или да не получат от имуществото?
В.К., София
Законът за наследството (ЗН) разпорежда, че всеки правоприемник може да изиска когато и да е подялба. Нещо повече. Законът дава това право, даже и в случай че има обратно предписание на наследодателя.
Има и още няколко наложителни правила при делбата. Сред тях е да вземем за пример, че всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен, разпорежда още ЗН.
Друго значимо предписание е, че преди да се пристъпи към сформиране на дяловете, всеки сънаследник би трябвало да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността посред тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го желаят, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а в случай че е допустимо - и по тип.
Това най-общо е основата, върху която се позволяват по юридически път наследствени случаи и взаимоотношения. Често те и съпътстващите ги делбени процедури са свързани със разногласия и недоволство на някоя от страните.
Затова и законодателят се е опитал да ги позволява едновременно, с присъединяване на всички наследници и по опция - на всички наследствени парцели. Затова е записал още няколко специфични правила. И точно съгласно тях, както и по трайната правосъдна процедура, подялба би била недействителна, в случай че в нея не е взел участие някой сънаследник. В този смисъл е и нормата от ЗН, съгласно който " когато делбата е осъществена без присъединяване на някой от сънаследниците, тя е напълно оскъдна ".
Това означава, че няма как само двама от примерно 6 наследници да решат и да си разделят един от няколко наследствени парцела. Просто такава подялба би била оскъдна. Ако по някакъв метод тя бъде осъществена, един съд постоянно ще прогласи нейната незначителност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са взели участие в нея. Просто няма по какъв начин някой от законните наследници да бъде лишен от присъединяване, няма допустима причина, която да го елеминира..
Иначе доктрината и законът познават два типа делби - доброволна и правосъдна. Доброволната подялба се прави посредством контракт. При него страните приключват напълно съсобствеността върху движимост или право. Важно е да се знае, че той се употребява, когато съсобствеността може да се раздели на действителни дялове - примерно неподвижен парцел или земи да се поделят на части, които да могат да се употребяват независимо. След като обособените страни по контракта се схванат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното съглашение.
Ако парцелът, имуществото не може да се раздели на действителни дялове, то и тук е планувана опция за доброволна подялба. Тя обаче се прави посредством разпоредбите за извънсъдебната конвенция. Нейната форма се употребява, когато се дели единствено една движимост - да вземем за пример апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се дефинира кой получава движимостта и надлежно кой получава изравняването в пари за своя дял и навръх каква стойност. Доброволната подялба ще бъде оскъдна, ако при нейното осъществяване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при присъединяване на всички съсобственици вземе присъединяване и несъсобственик на движимостта.
И при правосъдната подялба е наложително да вземат участие всички съсобственици. В първото правосъдно съвещание всеки може да възрази срещу правото на някого да взе участие в делбата или срещу размера на неговия дял. Това е значимо изключително при деленето на наследствени парцели, тъй като при него се преглеждат в това число оспорвания на потекло, на осиновявания, на завети, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната подялба минава през две етапи. Първата е по нейното допускане. Ако съдът одобри, че тя е позволена, в решението би трябвало да се произнесе категорично сред кои лица и за кои парцели ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се прави действителното и дефинитивно делене на парцела или парцелите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Има и някои съответни правила. Така при осъществяването на подялба на урегулирани поземлени парцели за ниско жилищно застрояване, следва да се съблюдават наложителните условия за минимални размери на всеки самостоятелен парцел, според Закона за устройство на територията. При подялба не се позволява и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.
ЗН разпорежда и, че " наследникът - земеделец-стопанин, който живее във или покрай обитаемото място, където се намират наследствените непокрити недвижими парцели, с цел да добави притежаваната от него земя до размер на междинния вид частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото обитаемо място или покрай него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими парцели ".
В.К., София
Законът за наследството (ЗН) разпорежда, че всеки правоприемник може да изиска когато и да е подялба. Нещо повече. Законът дава това право, даже и в случай че има обратно предписание на наследодателя.
Има и още няколко наложителни правила при делбата. Сред тях е да вземем за пример, че всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен, разпорежда още ЗН.
Друго значимо предписание е, че преди да се пристъпи към сформиране на дяловете, всеки сънаследник би трябвало да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността посред тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го желаят, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а в случай че е допустимо - и по тип.
Това най-общо е основата, върху която се позволяват по юридически път наследствени случаи и взаимоотношения. Често те и съпътстващите ги делбени процедури са свързани със разногласия и недоволство на някоя от страните.
Затова и законодателят се е опитал да ги позволява едновременно, с присъединяване на всички наследници и по опция - на всички наследствени парцели. Затова е записал още няколко специфични правила. И точно съгласно тях, както и по трайната правосъдна процедура, подялба би била недействителна, в случай че в нея не е взел участие някой сънаследник. В този смисъл е и нормата от ЗН, съгласно който " когато делбата е осъществена без присъединяване на някой от сънаследниците, тя е напълно оскъдна ".
Това означава, че няма как само двама от примерно 6 наследници да решат и да си разделят един от няколко наследствени парцела. Просто такава подялба би била оскъдна. Ако по някакъв метод тя бъде осъществена, един съд постоянно ще прогласи нейната незначителност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са взели участие в нея. Просто няма по какъв начин някой от законните наследници да бъде лишен от присъединяване, няма допустима причина, която да го елеминира..
Иначе доктрината и законът познават два типа делби - доброволна и правосъдна. Доброволната подялба се прави посредством контракт. При него страните приключват напълно съсобствеността върху движимост или право. Важно е да се знае, че той се употребява, когато съсобствеността може да се раздели на действителни дялове - примерно неподвижен парцел или земи да се поделят на части, които да могат да се употребяват независимо. След като обособените страни по контракта се схванат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното съглашение.
Ако парцелът, имуществото не може да се раздели на действителни дялове, то и тук е планувана опция за доброволна подялба. Тя обаче се прави посредством разпоредбите за извънсъдебната конвенция. Нейната форма се употребява, когато се дели единствено една движимост - да вземем за пример апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се дефинира кой получава движимостта и надлежно кой получава изравняването в пари за своя дял и навръх каква стойност. Доброволната подялба ще бъде оскъдна, ако при нейното осъществяване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при присъединяване на всички съсобственици вземе присъединяване и несъсобственик на движимостта.
И при правосъдната подялба е наложително да вземат участие всички съсобственици. В първото правосъдно съвещание всеки може да възрази срещу правото на някого да взе участие в делбата или срещу размера на неговия дял. Това е значимо изключително при деленето на наследствени парцели, тъй като при него се преглеждат в това число оспорвания на потекло, на осиновявания, на завети, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната подялба минава през две етапи. Първата е по нейното допускане. Ако съдът одобри, че тя е позволена, в решението би трябвало да се произнесе категорично сред кои лица и за кои парцели ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се прави действителното и дефинитивно делене на парцела или парцелите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Има и някои съответни правила. Така при осъществяването на подялба на урегулирани поземлени парцели за ниско жилищно застрояване, следва да се съблюдават наложителните условия за минимални размери на всеки самостоятелен парцел, според Закона за устройство на територията. При подялба не се позволява и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.
ЗН разпорежда и, че " наследникът - земеделец-стопанин, който живее във или покрай обитаемото място, където се намират наследствените непокрити недвижими парцели, с цел да добави притежаваната от него земя до размер на междинния вид частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото обитаемо място или покрай него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими парцели ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ