Човечеството е напуснало холоцена и вече да живее в нова геоложка епоха?
Възможно ли човечеството публично да е напуснало холоцена и към този момент да живее в нова геоложка ера? За настъпването на антропоцена се приказва все по-упорито, а мотив за това дава изказванието, че за малко повече от две генерации човечеството се е трансформирало в геоложка мощ в планетарен мащаб.
Професор Уил Стивън, шеф на Института за климатични промени към Националния австралийски университет, е един от учените, които въодушевено, само че и доста обосновано, стартират термина антропоцен.
" Като цяло терминът антропоцен значи нова геоложка ера. В нея съществена роля играе човешката активност, а не природата ", изяснява проф. Стивън пред Българска национална телевизия.
Той е бил използван още през 80-те години на предишния век. През 2004 година той още веднъж се загатва при проучване на озоновия пласт.
" Днес той към този момент е обвързван със задълбочените проучвания на връзката сред човешката активност и световните промени на Земята. Не става дума единствено за климатичните промени, само че и за загубите на равнище биоразнообразие, за измененията в кръговрата на водата и така нататък Всичко това тласка планетата към нова геоложка ера ", споделя ученият.
Измененията са почнали от дълго време, само че в исторически проект несъмнено имат своите пикове.
" През последните 10-12 хиляди години човечеството е живяло в холоцена. През този интервал то е развило земеделието, селата, градовете, актуалната цивилизация ", изяснява проф. Стивън.
Единственото несъмнено е, че човечеството се е справяло през този интервал. Сега обаче пораждат много въпроси за бъдещето ни. Тук идва и концепцията за лимитите на планетата. Тази идея преглежда казуса с изчерпването им и търси отговор на въпроса по какъв начин да запазим планетата в положение, близо до това през холоцена. С други думи - положение, което познаваме, в което можем да се оправяме и развиваме.
Моделът за развиване в действителност е обвързван с границите, в които индивидът може да разполага дейностите си.
" Стремим се да разберем по какъв начин се развиват световно всички съставни елементи на околната среда, по какъв начин са се променяли, до каква степен са се трансформирали и най-важното - къде е границата на смяната, къде е равнището на тези разнородни процеси, оттатък което не трябва да прекосяваме. Ето за какво понятията антропоцен и планетарни предели вървят ръка за ръка ".
" Голямото ускоряване ", както го назовават учените, официално е насочено към началото на новия век, само че единствено с цел да си дадем сметка за въздействието на индивида върху планетата по отношение на началото на индустриалната гражданска война през 18 век.
Иначе учените регистрират, че бързите промени в резултат на човешката активност могат като цяло да се отнесат към средата на предишния век. При множеството знаци кривата отскача към 50-те години и демонстрира директната връзка сред натиска на човешката активност, производството и потреблението и положението на планетата.
Някои промени са очебийни и фрапантни. Новият феномен значи и нови отговорности за човечеството, освен това - на световно равнище. Учените, които изследват характерностите на антропоцена, отиват и по-далеч. Според тях отговорността не е еднообразно разпределена сред страните.
При систематизирането на данните те непрестанно свързват процесите с богатите страни, развитите и разрастващите се стопански системи. Констатацията е, че към 2010 година три четвърти от международните благосъстояния са съсредоточени в развитите страни, макар високите темпове на произвеждане и ползване в разрастващите се стопански системи.
Времевата граница на актуалните проучвания е 2050 година. Изводът е, че забавните времена към този момент са настъпили. Интересното в тях е, че хората могат сами да моделират въздействието си върху околната среда, а оттова и бъдещето си. Сега е ред на индивида да покаже до каква степен е пораснал за тази отговорност.
Професор Уил Стивън, шеф на Института за климатични промени към Националния австралийски университет, е един от учените, които въодушевено, само че и доста обосновано, стартират термина антропоцен.
" Като цяло терминът антропоцен значи нова геоложка ера. В нея съществена роля играе човешката активност, а не природата ", изяснява проф. Стивън пред Българска национална телевизия.
Той е бил използван още през 80-те години на предишния век. През 2004 година той още веднъж се загатва при проучване на озоновия пласт.
" Днес той към този момент е обвързван със задълбочените проучвания на връзката сред човешката активност и световните промени на Земята. Не става дума единствено за климатичните промени, само че и за загубите на равнище биоразнообразие, за измененията в кръговрата на водата и така нататък Всичко това тласка планетата към нова геоложка ера ", споделя ученият.
Измененията са почнали от дълго време, само че в исторически проект несъмнено имат своите пикове.
" През последните 10-12 хиляди години човечеството е живяло в холоцена. През този интервал то е развило земеделието, селата, градовете, актуалната цивилизация ", изяснява проф. Стивън.
Единственото несъмнено е, че човечеството се е справяло през този интервал. Сега обаче пораждат много въпроси за бъдещето ни. Тук идва и концепцията за лимитите на планетата. Тази идея преглежда казуса с изчерпването им и търси отговор на въпроса по какъв начин да запазим планетата в положение, близо до това през холоцена. С други думи - положение, което познаваме, в което можем да се оправяме и развиваме.
Моделът за развиване в действителност е обвързван с границите, в които индивидът може да разполага дейностите си.
" Стремим се да разберем по какъв начин се развиват световно всички съставни елементи на околната среда, по какъв начин са се променяли, до каква степен са се трансформирали и най-важното - къде е границата на смяната, къде е равнището на тези разнородни процеси, оттатък което не трябва да прекосяваме. Ето за какво понятията антропоцен и планетарни предели вървят ръка за ръка ".
" Голямото ускоряване ", както го назовават учените, официално е насочено към началото на новия век, само че единствено с цел да си дадем сметка за въздействието на индивида върху планетата по отношение на началото на индустриалната гражданска война през 18 век.
Иначе учените регистрират, че бързите промени в резултат на човешката активност могат като цяло да се отнесат към средата на предишния век. При множеството знаци кривата отскача към 50-те години и демонстрира директната връзка сред натиска на човешката активност, производството и потреблението и положението на планетата.
Някои промени са очебийни и фрапантни. Новият феномен значи и нови отговорности за човечеството, освен това - на световно равнище. Учените, които изследват характерностите на антропоцена, отиват и по-далеч. Според тях отговорността не е еднообразно разпределена сред страните.
При систематизирането на данните те непрестанно свързват процесите с богатите страни, развитите и разрастващите се стопански системи. Констатацията е, че към 2010 година три четвърти от международните благосъстояния са съсредоточени в развитите страни, макар високите темпове на произвеждане и ползване в разрастващите се стопански системи.
Времевата граница на актуалните проучвания е 2050 година. Изводът е, че забавните времена към този момент са настъпили. Интересното в тях е, че хората могат сами да моделират въздействието си върху околната среда, а оттова и бъдещето си. Сега е ред на индивида да покаже до каква степен е пораснал за тази отговорност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ