Откриха най-бързия убиец на COVID-19
Възможно е UV лъчението да понижи чувствителността към COVID-19, като подтиква производството на витамин D и по този начин да поддържа имунната система, предава trud.bg
Ултравиолетовата светлина прави ковид неактивен неведнъж по-бързо, в сравнение с би могло да се чака, гласят теоретичните калкулации на учени от Съединени американски щати. Причината за това обаче към момента не е ясна. Възможно е ултравиолетовите талази да провокират реакция на съставените елементи на биологичните течности, което способства за гибелта на вируса.
Слънчевата светлина е способна да унищожи ковид за минути, откри група откриватели от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Подробности за това се споделя в публикацията в The Journal of Infectious Diseases. За първи път учените обърнаха внимание на разрушителната мощ на слънчевата светлина за SARS-CoV-2 през лятото на 2020 година и се оказа, че ултравиолетовата светлина е в положение да деактивира вируса. Според специалистите унищожаването на вирусната РНК е трябвало да отнеме няколко часа.
Новите проучвания обаче демонстрират, че резултатите от ултравиолетовите лъчи могат да бъдат още по-мощни те да се оправят с вируса доста по-бързо. След като откриха несъответствия в теоретичните модели и пробните резултати, учените взеха решение да изяснят какъв брой време лишава за гибелта на вируса. Те проучиха редица опити отдадени на въздействието на ултравиолетовите лъчи върху SARS-CoV-2. Оказа се, че с цел да бъде погубен вируса, това лишава единствено сред 10 и 20 минути, даже в случай че той е в телесни течности като слюнка.
Най-силно изразено влияние има късите талази на ултравиолетовото излъчване, само че те не доближават до повърхността на Земята поради озоновия пласт. Но и вълните със междинна дължина също водят до бързото фотохимично увреждане на вирусната РНК.
„ Експериментално следената деактивиране на изкуствената слюнка протича повече от осем пъти по-бързо, в сравнение с бихме очаквали въз основа на теорията. Но към момента не знаем за какво ", означават учените.
Изследователите допускат, че това може да се дължи на дългите ултравиолетови талази. Те съвсем не повреждат РНК, само че е допустимо да влияят на тестовата среда (изкуствената слюнка) по подобен метод, че да се форсира деактивирането на вируса. Нещо сходно се случва и при пречистването на отпадните води - дългите ултравиолетови талази водят до химични реакции сред веществата във водата, които повреждат вирусите.
Ако е допустимо да се потвърди въздействието на дългите талази, те могат да се употребяват за релативно безвредно разчистване на околната среда от вируса на SARS-CoV-2, и на това се надяват учените. Те приканват за по-задълбочено изследване на този въпрос, както и за търсенето на способи за потребление на ултравиолетовото излъчване като средство за битка с ковид. Например, късите ултравиолетови талази дозирано могат да се употребяват в лечебните заведения за дезинфекция, само че другаде техният източник може да бъде рисков за зрението и кожата.
По-рано специалистите от Харвардския университет откриха, че сезонните съмнения на ултравиолетовата радиация оказва въздействие върху разпространяването на COVID-19. Анализирайки ежедневните данни за COVID-19 и метеорологичните промени от почти 3000 района в над 170 страни, учените откриха, че разпространяването на COVID-19 има наклонност да понижава в границите на няколко седмици след по-голямо влияние на ултравиолетовите лъчи.
След разбор на връзката сред ултравиолетовите лъчи и COVID-19 от началото на пандемията, учените откриха, че измененията в количеството UV излъчване в интервала сред зимата и лятото води до намаляването на скоростта на разпространяване на COVID-19 приблизително със 7% в Северното полукълбо, Въпреки че изследването сподели, че COVID-19 има сезонен темперамент и разпространяването на заболяването е обвързвано с измененията в количеството на ултравиолетовото излъчване, точната връзка остава неразбираема заради въздействието и на други фактори на околната среда, като температурата и влажността.
Също по този начин остава неразбираемо кой механизъм е движещата мощ зад този резултат, признават учените. Може би UV лъчението унищожава вируса на повърхността или в микрокапките, или може би в слънчевите дни хората са по-склонни да бъдат тук-там, където възможностите за инфекцията са по-ниски. Възможно е даже UV лъчението да понижи чувствителността към COVID-19, като подтиква производството на витамин D и по този начин да поддържа имунната система.
Изследователите се надяват, че по-нататъшното изследване на въздействието на околната среда, директно и индиректно, на разпространяването на COVID-19 ще докара до по-ефективната отбрана против вируса и ще усъвършенства оптималните тактики за имунизация.
Ултравиолетовата светлина прави ковид неактивен неведнъж по-бързо, в сравнение с би могло да се чака, гласят теоретичните калкулации на учени от Съединени американски щати. Причината за това обаче към момента не е ясна. Възможно е ултравиолетовите талази да провокират реакция на съставените елементи на биологичните течности, което способства за гибелта на вируса.
Слънчевата светлина е способна да унищожи ковид за минути, откри група откриватели от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Подробности за това се споделя в публикацията в The Journal of Infectious Diseases. За първи път учените обърнаха внимание на разрушителната мощ на слънчевата светлина за SARS-CoV-2 през лятото на 2020 година и се оказа, че ултравиолетовата светлина е в положение да деактивира вируса. Според специалистите унищожаването на вирусната РНК е трябвало да отнеме няколко часа.
Новите проучвания обаче демонстрират, че резултатите от ултравиолетовите лъчи могат да бъдат още по-мощни те да се оправят с вируса доста по-бързо. След като откриха несъответствия в теоретичните модели и пробните резултати, учените взеха решение да изяснят какъв брой време лишава за гибелта на вируса. Те проучиха редица опити отдадени на въздействието на ултравиолетовите лъчи върху SARS-CoV-2. Оказа се, че с цел да бъде погубен вируса, това лишава единствено сред 10 и 20 минути, даже в случай че той е в телесни течности като слюнка.
Най-силно изразено влияние има късите талази на ултравиолетовото излъчване, само че те не доближават до повърхността на Земята поради озоновия пласт. Но и вълните със междинна дължина също водят до бързото фотохимично увреждане на вирусната РНК.
„ Експериментално следената деактивиране на изкуствената слюнка протича повече от осем пъти по-бързо, в сравнение с бихме очаквали въз основа на теорията. Но към момента не знаем за какво ", означават учените.
Изследователите допускат, че това може да се дължи на дългите ултравиолетови талази. Те съвсем не повреждат РНК, само че е допустимо да влияят на тестовата среда (изкуствената слюнка) по подобен метод, че да се форсира деактивирането на вируса. Нещо сходно се случва и при пречистването на отпадните води - дългите ултравиолетови талази водят до химични реакции сред веществата във водата, които повреждат вирусите.
Ако е допустимо да се потвърди въздействието на дългите талази, те могат да се употребяват за релативно безвредно разчистване на околната среда от вируса на SARS-CoV-2, и на това се надяват учените. Те приканват за по-задълбочено изследване на този въпрос, както и за търсенето на способи за потребление на ултравиолетовото излъчване като средство за битка с ковид. Например, късите ултравиолетови талази дозирано могат да се употребяват в лечебните заведения за дезинфекция, само че другаде техният източник може да бъде рисков за зрението и кожата.
По-рано специалистите от Харвардския университет откриха, че сезонните съмнения на ултравиолетовата радиация оказва въздействие върху разпространяването на COVID-19. Анализирайки ежедневните данни за COVID-19 и метеорологичните промени от почти 3000 района в над 170 страни, учените откриха, че разпространяването на COVID-19 има наклонност да понижава в границите на няколко седмици след по-голямо влияние на ултравиолетовите лъчи.
След разбор на връзката сред ултравиолетовите лъчи и COVID-19 от началото на пандемията, учените откриха, че измененията в количеството UV излъчване в интервала сред зимата и лятото води до намаляването на скоростта на разпространяване на COVID-19 приблизително със 7% в Северното полукълбо, Въпреки че изследването сподели, че COVID-19 има сезонен темперамент и разпространяването на заболяването е обвързвано с измененията в количеството на ултравиолетовото излъчване, точната връзка остава неразбираема заради въздействието и на други фактори на околната среда, като температурата и влажността.
Също по този начин остава неразбираемо кой механизъм е движещата мощ зад този резултат, признават учените. Може би UV лъчението унищожава вируса на повърхността или в микрокапките, или може би в слънчевите дни хората са по-склонни да бъдат тук-там, където възможностите за инфекцията са по-ниски. Възможно е даже UV лъчението да понижи чувствителността към COVID-19, като подтиква производството на витамин D и по този начин да поддържа имунната система.
Изследователите се надяват, че по-нататъшното изследване на въздействието на околната среда, директно и индиректно, на разпространяването на COVID-19 ще докара до по-ефективната отбрана против вируса и ще усъвършенства оптималните тактики за имунизация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ