Италия е пред фискален провал
Възможните ограничения нарушават разпоредбите на Европейски Съюз
Конфронтации към разноските пробуждат задрямалата рецесия в еврозоната
Кратката история на еврозоната ни е научила, че съпротивата е безполезна. Не можеш да се измъкнеш от разпоредбите, признати от всички страни членки.
Ако италианското държавно управление не разполага с ясна тактика за излизане от еврозоната, то пред него се задава колосален неуспех. Лидерите на крайнодясната Лига и на придвижването Пет звезди имат безапелационни възгледи, само че не и нужната тактика.
Основен силов инструмент в еврозоната не са нейните фискални правила, а властта на Европейската централна банка да отдръпва финансирането си от националните банки. Това не е случайна власт, а автоматизиран механизъм, който се задейства, когато държавният дълг на дадена страна загуби капиталов рейтинг.
Ако банките държат огромни количества дългови бумаги от личната си страна, какъвто е казусът в Италия, те са застрашени от банкрут, в случай че държавните управления им водят нездравна фискална политика.
Повод за настоящото повишаване на доходността по италианските облигации беше невижданият бюджет за 2019 година Предното италианско държавно управление си сложи за цел недостиг в размер на 0,8% от брутния вътрешен артикул за 2019 година Бюджетът на актуалното държавно управление планува недостиг от 2,4%. Европейска комисия не е съгласна и с оптимистичните прогнози за предстоящ растеж и се притеснява от по-нататъшно плъзгане надолу.
Комисията е права всъщност. Друг е въпросът дали е рационално да се конфронтира с страна, която просто е прекомерно огромна, с цел да банкрутира. Догодина Италия ще би трябвало да емитира към 250 милиарда евро нов дълг. През по-голямата част от този месец спредът на десетгодишните италиански облигации беше към 300 базисни пункта, или 3 % над еквивалентните им немски облигации. Италианският финансов министър Джовани Триа съобщи, че сходна рентабилност няма да е устойчива. И той е прав. Но какво ще стане, щом нещо неустойчиво завърши?
Има няколко вероятни стъпки, които италианското държавно управление може да предприеме. Повечето от тях обаче нарушават разпоредбите на Европейски Съюз. Вицепремиерът и лидер на Лигата Матео Салвини предложи държавното управление да рекапитализира банките, които идната година ще би трябвало да рефинансират 18 милиарда евро лични облигации. Това няма да е елементарно.
Законодателството на Европейски Съюз към този момент не разрешава на държавните управления да рекапитализират банките по досегашния метод. Банка, която не дава отговор на критериите за кредитоспособност, би трябвало да бъде подкрепена от своите акционери и облигационери според режим, годен за целия Европейски Съюз, или да бъде закрита.
Друга опция е набор от политики, попадащи в общата категория на финансовата принуда. Освен данъчни тласъци за италианските инвеститори в интерес на италианските държавни облигации, държавното управление може да наложи цялостен финансов надзор, принуждавайки италианските вложители да държат спестяванията си в страната. Гърция и Кипър вкараха сходни контроли във време на рецесия, само че те бяха съгласувани с Европейски Съюз.
По-нататъшна алтернатива в същата тенденция би била паралелната валута. Преди тазгодишните избори, Лигата показа проекти за по този начин наречените мини облигации. Това са държавни скъпи бумаги, които наподобяват на евро и имат същите деноминации. Голямата концепция бе те да се одобряват за заплащане на данъчни отговорности. Така комерсиалните обекти и физическите лица биха имали тласък да ги одобряват като платежно средство, при избрана (но не доста голяма) отстъпка по отношение на еврото.
Трудно е да се каже дали Европейски Съюз разполага с ефикасни правни механизми, с цел да спре Италия от сходни стъпки. Но във всички случаи, неща от рода на финансови контроли или паралелни валути биха създали цялата концепцията за паричен съюз неуместна.
Основната характерност на паричния съюз не е приемането на единна валута като законно платежно средство, а неговата функционалност на обща зона със свободен поток на заплащанията. Ако еврозоната в миналото се е разпадне, точно това ще е методът. Никой няма да я разтуря публично. Ще бъде постепенна гибел, посредством паралелни валути и финансови контроли.
Нарасналата рентабилност по италианските облигации е доказателство, че рецесията в еврозоната в никакъв случай не е приключвала. Тя просто е задрямала за известно време.
Конфронтации към разноските пробуждат задрямалата рецесия в еврозоната
Кратката история на еврозоната ни е научила, че съпротивата е безполезна. Не можеш да се измъкнеш от разпоредбите, признати от всички страни членки.
Ако италианското държавно управление не разполага с ясна тактика за излизане от еврозоната, то пред него се задава колосален неуспех. Лидерите на крайнодясната Лига и на придвижването Пет звезди имат безапелационни възгледи, само че не и нужната тактика.
Основен силов инструмент в еврозоната не са нейните фискални правила, а властта на Европейската централна банка да отдръпва финансирането си от националните банки. Това не е случайна власт, а автоматизиран механизъм, който се задейства, когато държавният дълг на дадена страна загуби капиталов рейтинг.
Ако банките държат огромни количества дългови бумаги от личната си страна, какъвто е казусът в Италия, те са застрашени от банкрут, в случай че държавните управления им водят нездравна фискална политика.
Повод за настоящото повишаване на доходността по италианските облигации беше невижданият бюджет за 2019 година Предното италианско държавно управление си сложи за цел недостиг в размер на 0,8% от брутния вътрешен артикул за 2019 година Бюджетът на актуалното държавно управление планува недостиг от 2,4%. Европейска комисия не е съгласна и с оптимистичните прогнози за предстоящ растеж и се притеснява от по-нататъшно плъзгане надолу.
Комисията е права всъщност. Друг е въпросът дали е рационално да се конфронтира с страна, която просто е прекомерно огромна, с цел да банкрутира. Догодина Италия ще би трябвало да емитира към 250 милиарда евро нов дълг. През по-голямата част от този месец спредът на десетгодишните италиански облигации беше към 300 базисни пункта, или 3 % над еквивалентните им немски облигации. Италианският финансов министър Джовани Триа съобщи, че сходна рентабилност няма да е устойчива. И той е прав. Но какво ще стане, щом нещо неустойчиво завърши?
Има няколко вероятни стъпки, които италианското държавно управление може да предприеме. Повечето от тях обаче нарушават разпоредбите на Европейски Съюз. Вицепремиерът и лидер на Лигата Матео Салвини предложи държавното управление да рекапитализира банките, които идната година ще би трябвало да рефинансират 18 милиарда евро лични облигации. Това няма да е елементарно.
Законодателството на Европейски Съюз към този момент не разрешава на държавните управления да рекапитализират банките по досегашния метод. Банка, която не дава отговор на критериите за кредитоспособност, би трябвало да бъде подкрепена от своите акционери и облигационери според режим, годен за целия Европейски Съюз, или да бъде закрита.
Друга опция е набор от политики, попадащи в общата категория на финансовата принуда. Освен данъчни тласъци за италианските инвеститори в интерес на италианските държавни облигации, държавното управление може да наложи цялостен финансов надзор, принуждавайки италианските вложители да държат спестяванията си в страната. Гърция и Кипър вкараха сходни контроли във време на рецесия, само че те бяха съгласувани с Европейски Съюз.
По-нататъшна алтернатива в същата тенденция би била паралелната валута. Преди тазгодишните избори, Лигата показа проекти за по този начин наречените мини облигации. Това са държавни скъпи бумаги, които наподобяват на евро и имат същите деноминации. Голямата концепция бе те да се одобряват за заплащане на данъчни отговорности. Така комерсиалните обекти и физическите лица биха имали тласък да ги одобряват като платежно средство, при избрана (но не доста голяма) отстъпка по отношение на еврото.
Трудно е да се каже дали Европейски Съюз разполага с ефикасни правни механизми, с цел да спре Италия от сходни стъпки. Но във всички случаи, неща от рода на финансови контроли или паралелни валути биха създали цялата концепцията за паричен съюз неуместна.
Основната характерност на паричния съюз не е приемането на единна валута като законно платежно средство, а неговата функционалност на обща зона със свободен поток на заплащанията. Ако еврозоната в миналото се е разпадне, точно това ще е методът. Никой няма да я разтуря публично. Ще бъде постепенна гибел, посредством паралелни валути и финансови контроли.
Нарасналата рентабилност по италианските облигации е доказателство, че рецесията в еврозоната в никакъв случай не е приключвала. Тя просто е задрямала за известно време.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ