Историята на пикапа: От селски самоделки до градски лукс
Възходът на пикапа от непохватен, спонтанен автомобил до статуса на първокласна кола, на който се радва през днешния ден, е като приказка, само че с софтуерен детайл.
В началото на 20 век редица американци, които търсят по-бърз метод за превозване на материали, които са прекомерно огромни за обичайния автомобил, заваряват големи кутии или остарели кревати на каруци за задната част на шасито на колата си. Това става толкоз честа процедура, че се появяват майстори „ експерти “, които конфигурират сходни контейнери върху леко модифицираното шаси на Ford Model T.
Ford Model T, 1922 година
Но самата компания Ford Motor не предлага първия изцяло фабрично съединен пикап до 1924-1925 година, когато се появява Model T Runabout с подготвен пикапски багажник и мотор с мощ 20 конски сили. Chevrolet и Dodge вършат съществени стъпки в производството на пикапи през 30-те години на предишния век, а откакто индустриалните ограничавания през 40-те години са отстранени, конкуренцията за пазар довежда до непрекъснат напредък и произвеждане на по-големи и по-мощни камиони, които от 50-те години вече имат V-6 и V-8 мотори, които обезпечават 100 конски сили, усъвършенствани трансмисии и по-лесно ръководство.
Към този миг пикапът към този момент не е просто допълнение и разкош, а още един жизненоважен софтуерен съставен елемент на една от най-мащабните трансформации в американската история: механизацията и консолидацията на южното земеделие.
Машина за разчистване на памук – Джин
Започвайки през 20-те години на предишния век и ускорявайки се бързо след 1945 година, откакто тракторът замества мулетата, внезапното увеличение на реколтата на американския фермера постанова той да направи освен производството, само че и превозването на скъпата си стока по-ефективно. С един даже старомоден пикап може да закара бала памук на 8 километра до джина за по-малко време, в сравнение с е належащо да се впрегнат две мулета към каруца. Същото е не по-малко вярно и за тор, фураж, семена и други
Същите сили, които основават и вграждат пикапа в селския живот, в последна сметка ще стартират да унищожават самите основи на този живот. Намаляващите вероятности за всички с изключение на за най-големите и най-механизирани селскостопански компании изтласква огромна част от все по-маргинализираното население от аграрната земята към примамващата блъсканица на метрополиса. Въпреки че американците, които бягат от фермата, взимат със себе си и спомените за остарелия пикап на фамилията, действителното паркиране на такова транспортно средство в града подсигурява неприятелско отношение и одумвания.
Доста скоро обаче възходящите приходи в града и възходящата известност на къмпингуването, разходките с лодки и други действия навън оправдават придобиването на по-нови, по-добре поддържани пикапи, оборудвани с в миналото нечувани улеснения като кожени седалки, климатик, разширени кабини, автоматизирани трансмисии и хидравлични кормила.
Годишните продажби на пикапи надвишават 2 милиона до 1980 година и 11 милиона през 2017 година, а голямата и устойчива доходност на този тип коли кара Ford да ограничи бъдещите си продажби на обичайни коли в Северна Америка до емблематичния Mustang и Focus Active. Много от днешните капризни пикапи нямат късмет да носят памук, сено, добитък и доста други неща, които могат да ги надраскат; даже при изискване, че един базов модел на Dodge Ram 1500 е към 65 000 $.
Въпреки че пикапите не престават да имат някои на практика приложения на доктрина, на процедура огромен брой от тях служат на притежателите си най-вече като „ знак за обществен статус “. Всъщност, за забележителен контингент от американци, пикапът се появи като средство за проява на връзките им с ясно изразената еднаквост на сините якички в хода на парада с буржоазния им разцвет. (По подигравка на ориста някои по-възрастни притежатели на пикапи, които в този момент са по-загрижени за одобряването на своите селски корени, попадат в прочут противоположен снобизъм като умишлено карат стари коли като, да вземем за пример, GMC Sierra от 1994 г.)
Пикапът съумява да се трансформира и в част от кънтри музиката доста преди 1975 година, когато Дейвид Алън Коу оспорва изказванието на своя другар, създателят на песни Стив Гудман, че неговата „ You Never Even Call Me by My Name “ е „ съвършената кънтри ария “, като показва, че в текста не се споменават пикапи, влакове, майки, пиянство и затвор, всички от които са неразделна част от кънтри живота.
Едва когато Гудман вмъква нов стих за човек, който признава, че е бил в деня, когато излиза от, и се оплаква, че преди да стигне до гарата, с цел да я посрещне, с неговия, тя е била прегазен от „ прокълнат, остарял „, Коу признава, че неговият другар в действителност е постигнал съвършенство.
