Във вялата, ленива, слънчева, ала студена неделя реших да гледам

Във вялата, мързелива, слънчева, но студена неделя взех решение да виждам два кино лентата от един след различен. От чаках много, още повече че одобрявам доста Андреа Арнолд, само че леко, та и от горната страна, ме разочарова. Два часа и половина за история, която би трябвало да се опише с най-малко три-четвърти час по-кратко, велоколепни артисти, забавна басня, само че... Виж, (преводът " Швейцарско войниче " е плосък, пряк и не улавя нюансите) на дебютантите Дан Куон и Даниъл Шейнърт ме изненада прелестно и мощно ме впечатли. Наградата за постановка на " Сънданс " (драма) и оценката 7.2 в IMDb са изцяло заслужени, даже незадоволителни. Достатъчно е в действителност да престанеш да бягаш, да се изправиш против страховете, депресиите, кошмарите и комплексите си и да ги срещнеш челно и самоуверено. Пък каквото стане... Ханк (Пол Дейно, както постоянно перфектен) е корабокрушенец (дали?) на пламенен песъчлив остров. Жаден, гладен, изгорен, обезверен, взема решение да се беси. Въжето се къса, а на брега се появява мъртвец, подреден, издокаран, костюмиран, който той след това кръщава Мани (Даниъл Радклиф даже открадва филма). Безжизненото тяло не стопира да пърди(!), а, употребявайки отделяните газове като двигателна сила, героят стига до континента!!!

В началото, до момента в който несъответстващата аудитория хихикаше, шумолеше с целофанчета и се тъпчеше, се въртях в стола отегчен. Натурализмът, абсурдът и едноплановостта ми идваха допълнително. После постепенно, незабелязано и насилствено бях засмукан в протичащото се на екрана, тъй като Мани ненадейно " оживява " (дали единствено в болното и изтормозено схващане на Ханк?) и по доста изобретателни способи оказва помощ на другаря си да оцелее (няма да ги разкривам). Това обаче, което издига протичащото се до изкуство, е методът, по който живият си поддържа връзка с мъртвия и му споделя, а след това изиграва предишното си. Виждаме скуката, сивотата,, алиенацията, затъпяващата рутина, ежедневното злощастие, безнадеждността, самотата в тълпата; неспособността да признае пред едно момиче от рейса (чаровната пълничка брюнетка Сара, изиграна от наложителната Мери Елизабет Уинстед), че е влюбен в нея; от личния му татко (Ричард Грос), могъщ, съдещ и доминантен, неразбиращ тъгата от преждевременната гибел на майката. Всичко е предумишлено олекотено с шегички за секс, онанизъм, неправилен триумф, " луузинг ", само че това не го прави по-малко надълбоко и вълнуващо.

Тъкмо си мислим, че маскарадът е нещо като психотерапия и Ханк ще се върне в цивилизацията рафиниран, с оздравяла душeвност, ясно схващане и нова сила, с воля за живот и покълнало самочувствие, и ни облива леден душ (клишета и предвидими лесни решения в тази история няма). Но е задоволително в действителност да престанеш да бягаш (включително и вътре в себе си), да се изправиш против страховете, депресиите, кошмарите и комплексите си и да ги срещнеш челно и самоуверено. Пък каквото стане...

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .