Урокът пред ДБ и ПП се казва "Не целувай дерибея!"
Във вторник в залата на пловдивския общински съвет се случи нещо любопитно - Христо Иванов беседва с кмета Здравко Димитров. Снимките не издадоха освен това от официална вежливост посред им. Няма по какъв начин да е другояче, откакто локалната Демократична България е най-лютата съпротива на кмета от ГЕРБ. " Дерибей, корупция, мафия, оставка!... " са дребна част от думите, с които го кълнат през последните 3 години - поради презастрояване, харчене, неистини... Конкретно във вторник Иванов бе в Пловдив, с цел да упражни напън общината да не прави услуги на почетния съветски консул Георги Гергов за Пловдивския панаир.
В цялата тази картинка обаче има проблем. Който изчезва само при амнезия. Проблемът е, че имаше времена, не далечни, в които Димитров, Иванов, деятелите и гласоподавателите на днешната Демократична България
бяха едно политическо семейство
Заедно " променяха " града, кълняха тогавашното общинско управление, чертаеха ярко пловдивско бъдеще. Такива бяха времената през 2015 година, когато Република България, родител на Демократична България, поддържа Димитров в кметската борба. Не бе официална поддръжка - подредиха обща листа, разпределиха претендентите за районни кметове, услужиха си за посланичество в съвета. " Изборът ни да изберем Здравко Димитров е напълно верен ", споделяше тогавашният водач на ДСБ и сегашен евродепутат от Демократична България Радан Кънев. Моделът на ГЕРБ в града бе борен посредством целувка с доста персонален другар на Бойко Борисов, конюнктурно напуснал партийната парламентарна група.
Ще кажете, стават неточности! Да, стават. Така и през 2017 година ДСБ се коалира за парламентарния избор с Дани Каназирева и нейния " Съюз за Пловдив ". Тогава тя бе някогашна прима на ГЕРБ, оказа се - и бъдеща. По-любопитно е, че всичко, което се приказва през днешния ден за нея (връзки с Гергов и т.н.), се говореше още повече тогава. И Гергов си беше същият, както и ГЕРБ. Но това не попречи на ДСБ да се съюзи с Каназирева, въпреки да се бореше сякаш още по-люто против партията на Борисов.
Да се прехвърлим във Варна. И там някои неща не се трансформират. Като Костадин Костадинов, да вземем за пример. Днешните му думи и действия непроменяемо участват в цялата политическа кариера. Но първите му сътрудници при дебюта като общински консултант през 2011 година бяха... днешни варненски лица на Демократична България. Групата им в локалния парламент носеше чутовното име " Синя Варна на следващия ден ", тъй като следваше да почете предизборната коалиция на Костадинов и любимия на демокрацията, смяната и промяната цвят.
Някои от последователите на Демократична България намерено му симпатизираха на кметския избор през 2019 година Сега се вършат, че не е било.
Понастоящем във Варна тече един различен любопитен проблем. Той касае и Политическа партия. Казусът е, че някогашният регионален шеф Благомир Коцев се е устремил към новата кметска борба. Докато заемаше поста, той завоюва благосклонностите на голяма част от варненци, забранявайки движението на коли по част от крайбрежната алея. Съответно последователи, деятели на Демократична България и неговата Политическа партия го приветстваха. Това са хора, които интензивно се борят против колите в парка. Но Коцев е и притежател на ресторант " Хоризонт " в Морската градина. Като подобен в годините обратно също бе деен герой, единствено че... наопаки.
Фирмата му непрекъснато обжалваше възбраните
за влизане на коли. Агитките го аплодират сега, нежелаейки да стигнат до край в оценката на случилото се - че колите бяха спрени долу на алеята, при конкурентните заведения, а в самата Морска градина продължиха да се движат. И в случай че Коцев в последна сметка в този момент се кандидатира, ще се получи огромна подигравка - същите варненци, които от десетилетия се борят против колите в Морската градина, ще би трябвало го поддържат - прословут съюз в самото сърце на " силите на смяната ".
Ами в Бургас? Човекът на Политическа партия там е Константин Бачийски, някогашен сътрудник на НФСБ в общинския съвет, на национални и европейски избори, в това число участник в една от евролистите й.
Всички тези истории са разнообразни. Освен на обстановка, са и плод на неизвървяния преход по отношение на полезностите в българската политика - ляво, дясно, групово, самостоятелно... - къкрят като гювеч. Но историите
имат и обща поука
Тя е, че " силите на смяната " доста би трябвало да внимават на новия локален избор кого издигат, поддържат превъзнасят... с кого лягат и стават. Нищо не стартира от през днешния ден, всичко си има история. И с цел да не повтарят остарели неточности, следва да подходят не с " у, а, осанна!, разпни го!... " - както обичат, а с доста разсъдък, хигиена и точност. Независимо че са прави за управническите безобразия в градовете, без лична рефлексия за приноса им към старото е етически и естетически недопустимо да се (само)представят като носители на новото.
По-важното е, че всичко това е обвързвано изобщо с вярата за смяна в България. Защото ако " силите на смяната " не се трансформират сами, вярата изчезва - отсрещният лагер (ГЕРБ, Движение за права и свободи...) не просто не е кадърен да я направи, ами и се стреми нещата да останат такива, каквито са през последните 14 години.
В цялата тази картинка обаче има проблем. Който изчезва само при амнезия. Проблемът е, че имаше времена, не далечни, в които Димитров, Иванов, деятелите и гласоподавателите на днешната Демократична България
бяха едно политическо семейство
Заедно " променяха " града, кълняха тогавашното общинско управление, чертаеха ярко пловдивско бъдеще. Такива бяха времената през 2015 година, когато Република България, родител на Демократична България, поддържа Димитров в кметската борба. Не бе официална поддръжка - подредиха обща листа, разпределиха претендентите за районни кметове, услужиха си за посланичество в съвета. " Изборът ни да изберем Здравко Димитров е напълно верен ", споделяше тогавашният водач на ДСБ и сегашен евродепутат от Демократична България Радан Кънев. Моделът на ГЕРБ в града бе борен посредством целувка с доста персонален другар на Бойко Борисов, конюнктурно напуснал партийната парламентарна група.
Ще кажете, стават неточности! Да, стават. Така и през 2017 година ДСБ се коалира за парламентарния избор с Дани Каназирева и нейния " Съюз за Пловдив ". Тогава тя бе някогашна прима на ГЕРБ, оказа се - и бъдеща. По-любопитно е, че всичко, което се приказва през днешния ден за нея (връзки с Гергов и т.н.), се говореше още повече тогава. И Гергов си беше същият, както и ГЕРБ. Но това не попречи на ДСБ да се съюзи с Каназирева, въпреки да се бореше сякаш още по-люто против партията на Борисов.
Да се прехвърлим във Варна. И там някои неща не се трансформират. Като Костадин Костадинов, да вземем за пример. Днешните му думи и действия непроменяемо участват в цялата политическа кариера. Но първите му сътрудници при дебюта като общински консултант през 2011 година бяха... днешни варненски лица на Демократична България. Групата им в локалния парламент носеше чутовното име " Синя Варна на следващия ден ", тъй като следваше да почете предизборната коалиция на Костадинов и любимия на демокрацията, смяната и промяната цвят.
Някои от последователите на Демократична България намерено му симпатизираха на кметския избор през 2019 година Сега се вършат, че не е било.
Понастоящем във Варна тече един различен любопитен проблем. Той касае и Политическа партия. Казусът е, че някогашният регионален шеф Благомир Коцев се е устремил към новата кметска борба. Докато заемаше поста, той завоюва благосклонностите на голяма част от варненци, забранявайки движението на коли по част от крайбрежната алея. Съответно последователи, деятели на Демократична България и неговата Политическа партия го приветстваха. Това са хора, които интензивно се борят против колите в парка. Но Коцев е и притежател на ресторант " Хоризонт " в Морската градина. Като подобен в годините обратно също бе деен герой, единствено че... наопаки.
Фирмата му непрекъснато обжалваше възбраните
за влизане на коли. Агитките го аплодират сега, нежелаейки да стигнат до край в оценката на случилото се - че колите бяха спрени долу на алеята, при конкурентните заведения, а в самата Морска градина продължиха да се движат. И в случай че Коцев в последна сметка в този момент се кандидатира, ще се получи огромна подигравка - същите варненци, които от десетилетия се борят против колите в Морската градина, ще би трябвало го поддържат - прословут съюз в самото сърце на " силите на смяната ".
Ами в Бургас? Човекът на Политическа партия там е Константин Бачийски, някогашен сътрудник на НФСБ в общинския съвет, на национални и европейски избори, в това число участник в една от евролистите й.
Всички тези истории са разнообразни. Освен на обстановка, са и плод на неизвървяния преход по отношение на полезностите в българската политика - ляво, дясно, групово, самостоятелно... - къкрят като гювеч. Но историите
имат и обща поука
Тя е, че " силите на смяната " доста би трябвало да внимават на новия локален избор кого издигат, поддържат превъзнасят... с кого лягат и стават. Нищо не стартира от през днешния ден, всичко си има история. И с цел да не повтарят остарели неточности, следва да подходят не с " у, а, осанна!, разпни го!... " - както обичат, а с доста разсъдък, хигиена и точност. Независимо че са прави за управническите безобразия в градовете, без лична рефлексия за приноса им към старото е етически и естетически недопустимо да се (само)представят като носители на новото.
По-важното е, че всичко това е обвързвано изобщо с вярата за смяна в България. Защото ако " силите на смяната " не се трансформират сами, вярата изчезва - отсрещният лагер (ГЕРБ, Движение за права и свободи...) не просто не е кадърен да я направи, ами и се стреми нещата да останат такива, каквито са през последните 14 години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ