Ще те обичам, докато достойнството ми не каже: „Стига!“
Във всяка връзка, без значение дали е сантиментална, или другарска, би трябвало да почитаме както другия човек, по този начин и себе си. В противоположен случай връзките ни са обречени на неуспех. Вече е въпрос единствено на време - по кое време търпението ви ще избухне и ще кажете: „ Стига! “
Достойнството е нашата персонална и прочувствена граница, която работи като един тип психически щит. Тоест, ние слагаме линията, която никой не би трябвало да прекрачва. И хармонията, и здравето на нашите взаимоотношения и обществени връзки зависят от това къде ще бъдат ситуирани. В близки връзки сме по-уязвими. И незабавно щом стартираме да вършим отстъпки, изтласквайки от ден на ден и повече тази линия, незабавно ставаме подвластни от други хора. Щитът ни стартира да се разрушава тъкмо пред очите ни!
Ако спрем даже за секунда и разгледаме обстановката в профил, ще се ужасим.
Най-вероятно се опитваме да не мислим за това, тъй като сме под въздействието на доста нездравословни предубеждения, че в случай че обичаме някого, би трябвало да му даваме всичко, без да чакаме нищо в подмяна.
Понякога е в действителност мъчно да отличим същинско проявяване на любовта от прочувствената операция. И това е доста значимо, тъй като под офанзива е личното ни достолепие.
Достойнството е самоуважение
Ще те обичам, до момента в който достолепието ми не каже: „ Стига! “
Ако в миналото сте усещали това, тогава би трябвало да помните вътрешния развой, предшествал осъзнаването, че любовта също има граница. Това се назовава - лично достолепие.
Хората по един или различен метод въздействат на нашето самочувствие. Въпреки че всички, несъмнено, неведнъж сме чели препоръки, че единствено ние самите имаме право да решаваме какво заслужаваме. Но в действителност обичаните хора към момента ни въздействат и то доста. Да, тяхното мнение не е определящ фактор, само че да се отхвърли съществуването му би било неуместно.
Нещо повече, канадската изследователка Нора Джейкъбсън намира тясна връзка сред достолепието и здравето: в случай че сме подложени на малтретиране, тогава се разболяваме и изпадаме в меланхолия - доста по-често.
Щастието и спокойствието в душата зависят от това.
Когато се влюбим, ние отваряме душите и сърцата си.И ние го вършим безусловно гратис. И е вярно - в случай че не рискувате да станете уязвими, в никакъв случай няма да разберете какво е любовта. Скачаме с глава в океана от усеща и се усещаме щастливи.
Имайте поради обаче, че сте заложили: самочувствието ви, достолепието ви и правото ви да бъдете щастливи. Всеки човек има право да изисква почитание към себе си. И в случай че не го получи, би трябвало да постави завършек на тези отрицателни връзки и да каже: „ Стига! “
Никой няма право и не трябва да ви споделя по какъв начин да живеете или да сте щастливи. Човек, който в действителност ви обича, в никакъв случай няма да манипулира или унижава вашето достолепие.
Да запазите достолепие е доста значимо. Не забравяйте за това нито за минута, тъй като от това зависят щастието и спокойствието в душата ви.
Достойнството е нашата персонална и прочувствена граница, която работи като един тип психически щит. Тоест, ние слагаме линията, която никой не би трябвало да прекрачва. И хармонията, и здравето на нашите взаимоотношения и обществени връзки зависят от това къде ще бъдат ситуирани. В близки връзки сме по-уязвими. И незабавно щом стартираме да вършим отстъпки, изтласквайки от ден на ден и повече тази линия, незабавно ставаме подвластни от други хора. Щитът ни стартира да се разрушава тъкмо пред очите ни!
Ако спрем даже за секунда и разгледаме обстановката в профил, ще се ужасим.
Най-вероятно се опитваме да не мислим за това, тъй като сме под въздействието на доста нездравословни предубеждения, че в случай че обичаме някого, би трябвало да му даваме всичко, без да чакаме нищо в подмяна.
Понякога е в действителност мъчно да отличим същинско проявяване на любовта от прочувствената операция. И това е доста значимо, тъй като под офанзива е личното ни достолепие.
Достойнството е самоуважение
Ще те обичам, до момента в който достолепието ми не каже: „ Стига! “
Ако в миналото сте усещали това, тогава би трябвало да помните вътрешния развой, предшествал осъзнаването, че любовта също има граница. Това се назовава - лично достолепие.
Хората по един или различен метод въздействат на нашето самочувствие. Въпреки че всички, несъмнено, неведнъж сме чели препоръки, че единствено ние самите имаме право да решаваме какво заслужаваме. Но в действителност обичаните хора към момента ни въздействат и то доста. Да, тяхното мнение не е определящ фактор, само че да се отхвърли съществуването му би било неуместно.
Нещо повече, канадската изследователка Нора Джейкъбсън намира тясна връзка сред достолепието и здравето: в случай че сме подложени на малтретиране, тогава се разболяваме и изпадаме в меланхолия - доста по-често.
Щастието и спокойствието в душата зависят от това.
Когато се влюбим, ние отваряме душите и сърцата си.И ние го вършим безусловно гратис. И е вярно - в случай че не рискувате да станете уязвими, в никакъв случай няма да разберете какво е любовта. Скачаме с глава в океана от усеща и се усещаме щастливи.
Имайте поради обаче, че сте заложили: самочувствието ви, достолепието ви и правото ви да бъдете щастливи. Всеки човек има право да изисква почитание към себе си. И в случай че не го получи, би трябвало да постави завършек на тези отрицателни връзки и да каже: „ Стига! “
Никой няма право и не трябва да ви споделя по какъв начин да живеете или да сте щастливи. Човек, който в действителност ви обича, в никакъв случай няма да манипулира или унижава вашето достолепие.
Да запазите достолепие е доста значимо. Не забравяйте за това нито за минута, тъй като от това зависят щастието и спокойствието в душата ви.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ