Най-красивата одежда за жената, е прегръдката на обичащия я мъж
Спомням си една декемврийска нощ... снежинките падаха по върховете на носовете ни, устните ни се сливаха една в друга и когато ме прегърна, аз към този момент не усещах мраз.
Когато увиеш ръцете си към мен, аз затварям очи. Виждам света с други очи- става все по-красив. Радвам се, че демонстрирах на някого сърцето си и повярвах, че този човек няма желание да ме унищожава. Защото ти не го направи. И макар че не те познавам толкоз добре, знам- най-хубавото място е в твоите ръце. Сега знам за какво хората споделят, че най-красивата дреха на една жена са прегръдките на мъжа, който я обича.
Когато ме прегърнеш, сърцето ми е като остарял радиатор, сгряващ ме и ме връща още веднъж към живота. За първи път от толкоз дълго време чувствам пулс, който се чува през всяка клетка в тялото ми. И си припомням какво значи да се чувстваш жив.
Прегръщаш ме и аз надълбоко поемам дъх. Защото внезапно се усещам пристрастена към този миг. На земята под краката ми, на звездите, танцуващи през нощното небе, на хората към мен, които не знаят името ми- желая да изкрещя на целия свят, че съм щастлива. Чувствам се красива! Дишам и си разрешавам да се отпусна, оставям се да се облегна в теб. Без боязън.
Прегръщаш ме, а аз мълча. Умът ми работи, а мислите ми се движат с 10 хиляди благи в час, изобразявайки улици, където ще танцуваме под лунната светлина, улички, където ще тичаме като деца, държащи се за ръце, заведения за хранене, където ще поръчаме скъпи ястия и ще споделяме същата вилица, плажове, където ще потапяме пръстите на краката си и ще пръскаме солената вода върху целунатата от слънцето ни кожа. Бъдеще, необременено, необвързано.
Прегръщаш ме и аз се усещам дива. Отчаяно посягайки към теб, да слеем устните си, да целувам всяка твоя част, до момента в който не вдъхнем същите стремежи, до момента в който цялото време и пространство към този момент не се изгуби сред нас.
Прегръщаш ме и се усещам в сигурност. Защото за първи път към този момент не диря някой, който да запълни празнотата ми, да ме поправи. Не си съвършен, само че се носиш със мощ и просветеност и не е нужно да се опасявам. Стоиш до мен, покрай мен. Ние споделяме тежестта на света на раменете си, и когато се двоумя, ти не се отдръпваш. Оставяш ме да съм мощна, само че не задоволително мощна, с цел да се нуждая от теб. Не ме задушаваш, не ме притискаш. Ти ме оставяш да танцувам, да търча и вкусвам независимост си, само че в никакъв случай не ме оставяш да си потегли. Прегръщаш ме и се усещам най-красивата и най-щастливата на света.
Когато увиеш ръцете си към мен, аз затварям очи. Виждам света с други очи- става все по-красив. Радвам се, че демонстрирах на някого сърцето си и повярвах, че този човек няма желание да ме унищожава. Защото ти не го направи. И макар че не те познавам толкоз добре, знам- най-хубавото място е в твоите ръце. Сега знам за какво хората споделят, че най-красивата дреха на една жена са прегръдките на мъжа, който я обича.
Когато ме прегърнеш, сърцето ми е като остарял радиатор, сгряващ ме и ме връща още веднъж към живота. За първи път от толкоз дълго време чувствам пулс, който се чува през всяка клетка в тялото ми. И си припомням какво значи да се чувстваш жив.
Прегръщаш ме и аз надълбоко поемам дъх. Защото внезапно се усещам пристрастена към този миг. На земята под краката ми, на звездите, танцуващи през нощното небе, на хората към мен, които не знаят името ми- желая да изкрещя на целия свят, че съм щастлива. Чувствам се красива! Дишам и си разрешавам да се отпусна, оставям се да се облегна в теб. Без боязън.
Прегръщаш ме, а аз мълча. Умът ми работи, а мислите ми се движат с 10 хиляди благи в час, изобразявайки улици, където ще танцуваме под лунната светлина, улички, където ще тичаме като деца, държащи се за ръце, заведения за хранене, където ще поръчаме скъпи ястия и ще споделяме същата вилица, плажове, където ще потапяме пръстите на краката си и ще пръскаме солената вода върху целунатата от слънцето ни кожа. Бъдеще, необременено, необвързано.
Прегръщаш ме и аз се усещам дива. Отчаяно посягайки към теб, да слеем устните си, да целувам всяка твоя част, до момента в който не вдъхнем същите стремежи, до момента в който цялото време и пространство към този момент не се изгуби сред нас.
Прегръщаш ме и се усещам в сигурност. Защото за първи път към този момент не диря някой, който да запълни празнотата ми, да ме поправи. Не си съвършен, само че се носиш със мощ и просветеност и не е нужно да се опасявам. Стоиш до мен, покрай мен. Ние споделяме тежестта на света на раменете си, и когато се двоумя, ти не се отдръпваш. Оставяш ме да съм мощна, само че не задоволително мощна, с цел да се нуждая от теб. Не ме задушаваш, не ме притискаш. Ти ме оставяш да танцувам, да търча и вкусвам независимост си, само че в никакъв случай не ме оставяш да си потегли. Прегръщаш ме и се усещам най-красивата и най-щастливата на света.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ