Обичам те! Но себе си обичам повече. Дадох ти всичко,

Обичам те! Но себе си обичам повече. Дадох ти всичко, което имах. Опитах се толкоз мощно да ти оказа помощ, надявайки се, че още веднъж ще бъдеш добър човек. Опитах се, с цел да се усещам обичана, надявайки се, че ще видиш, че съм почтена за това. Но ти не го направи и почтено казано, не мога да го одобрявам повече.

Обичам те, само че ти не заслужаваш сълзите ми. Как мога да остана с теб, когато си индивидът, който ми аргументи тази ужасна болежка? Ти би трябвало да изтриваш сълзите от лицето ми. Трябва да ме целуваш и да ми казваш, че всичко ще е наред. Трябва да ме пазиш, само че не го правиш.

Обичам те, само че не ме заслужаваш!

Вместо това ти ме караш да рева. Ти си този, чиито дейности разрушават сърцето ми всеки ден - всякога, когато ме оставяш да заспя сама, всякога, когато ме пускаш да си отида, без да тръгваш след мен, мислейки, че ще се върна. Но към този момент не.

Не заслужаваш моята любов и ангажираност. Ти към този момент не заслужаваш вниманието ми. Чувствата ми към теб не са изчезнали за една нощ, само че аз се почитам. Най-накрая съм подготвена да призная, че това е краят на любовната ни връзка. Бих желала да кажа, че заслужаваш нещо по-добро, само че това не е правилно.

Аз заслужавам по-добро от теб и да те пусна е единственото нещо, което ще ми разреши да съм щастлива. Няма да разреша на разрушеното ми сърце да ме направи слаба и ще държа високо вдигната главата си. Ще продължа напред и още веднъж ще намеря своето благополучие.

Обичам те, само че ти не заслужаваш моята лоялност. Направих всичко и не получих нищо в подмяна. Подарявах ти цялото си време, цялата си обич, всички от мен ти дадох, просто с цел да си благополучен. Но повече не мога!

Обичам те, само че не ме заслужаваш!

Обичам те, само че ти не заслужаваш сърцето ми. Не заслужаваш моята обич и не заслужаваш да споделиш моето благополучие или моята болежка. Нямаше да знаеш по какъв начин да го оцениш по този начин или другояче. Никога не го направи.

Прие ме за даденост. Използва ме като кошче за отпадък, постоянно ме поставяше на назад във времето, само че в никакъв случай не прояви интерес да ми окажеш помощ. И аз бях разрушена. И аз бях тъжна. И аз имах потребност от теб. А къде беше ти?

Майка ми постоянно ми споделяше: „ Или го накарай да види и оцени твоята обич, лоялност и откровеност или му покажи вратата! “ И най-сетне послушах нейния съвет. Това е моят метод да ти покажа, че бях прекомерно добра за теб!