Кой печели и кой губи от руско-украинската война?
Във всяка една война, една от воюващите страни постоянно е губеща, само че постоянно най- губещите са беззащитните хора, възрастни, дами и деца. В тази война, най- губещите са украинците, тъй като войната се води на тяхна земя. И поражда въпросът за виновността, за това, кой и за какво е предизвикал тази война.
На пръв взор отговорът на този въпрос е елементарен, общоприето е виновният да е този, който е почнал войната. Но дали неговата виновност е безусловна, стопроцентова? Дали в тази ситуация няма предшестващи фактори и събития, които да са съдействали за войната, и дали отвън двете воюващи страни няма и други страни, които да са изиграли някаква роля?
Ето един образец от историята за войната: Хитлер атакува Полша на 1 септември 1939 година и по този начин стартира Втората международна война, с ужасяващи опустошения и човешки жертви. Може да окичим Хитлер със всевъзможни прилагателни, сходно на тези, с които в този момент е окичват Путин (кръволок, изрод, касапин и др.) и да хвърлим напълно виновността върху него и Германия за войната. Само че виновност за Втората международна война имат и други.
Версайският контракт, натрапен от Франция и Великобританияслед Първата международна война е позорен за Германия, тя е лишена от колониите си, наложени са и извънредно високи репарации, отнети са и елементи от територията, Данцигския кулоар, който дава изход на Полша до Балтийско море през немска територия оставя Източна Прусия отвън територията на Германия. Условията на този контракт и тежката икономическа рецесия, в която изпада Германия обуславят появяването и идването на власт на национал социалистическата партия на Хитлер и стават причина за появяването на реваншистки упоритости в Германия.
Мюнхенският контракт, с който се дава опция на Хитлер да се разправи с Чехословакия, и това че тези Англия и Франция не вършат нищо да спрат превъоръжаването на Германия в нарушаване на Версайския контракт, дава убеденост на Хитлер, че тези две страни са ”меки” и няма да му попречат за реализиране на своите завоевателни проекти в Европа и на Изток.
Сталин, който е наясно с проектите на Хитлер да обезпечи с военни средства витално пространство за Германия за сметка на територии на Съветския съюз,
предлага на Франция и Англия пакт за взаимопомощ при нахлуване на която и да е страна от Германия. Москва желае за тази цел Полша да се съгласи руските войски да преминат през Полша и се съединят със британо- френските войски в общ фронт против Германия, при положение на война. Полша обаче отхвърля, а британците и французите, които са можели да принудят Полша да отстъпи, не са го създали, надявали са се, че Германия ще води война с Русия, а не с тях. Преговорите с Москва за сключването на пакт за взаимопомощ съзнателно са се протакали, и Сталин ги е надхитрил посредством пакта Рибентроп- Молотов, самият той надявайки се, че вместо със Съветския съюз Хитлер ще стартира война със Англия и Франция. Както и в началото става, Хитлер атакува Полша, след което Англия и Франция афишират война на Германия.
С една дума, отговорен за Втората международна война не е единствено Хитлер. Виновни са и Франция и Англия, виновност носи и Сталин, тъй като пакта подписан с Хитлер не носи никаква изгода на Съветския съюз, само че развързва ръцете му за нахлуване над Полша.
Така и с руско- украинската война. Нищо не постановяваше на днешния стадий Русия да реализира цялостно огромна интервенция в Украйна, приемането на тази страна в НАТО не беше на дневен ред, а всеки опит на Зеленски да завземе посредством военна сили Донбас щеше да се ограничи единствено до местен спор и с негово проваляне от към този момент разположените в региона съветски войски.
Факт е обаче, че войната има предистория.
Руските водачи като Елцин и Горбачов показваха противоречие НАТО да се уголемява на Изток към границите на Русия. Путин още през 2007 година се разгласи против допустимо участие на Украйна в НАТО, акцентирайки, че тъкмо откъм това равнинно направление Русия е нападана от Наполеон и Хитлер и предизвести, че Москва няма да одобри Украйна да стане член на НАТО и по този начин да бъде застрашена националната сигурност на Русия. Дълго време Съединени американски щати се съобразяваха с това съветско искане, до момента в който Клинтън и след него Джордж Буш взеха решение да сменят тази политика и публично отвориха вратата за участие на Украйна и Грузия. Това им решение беше подложено на критика от авторитетните американски политици Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, които считаха, че Украйна би трябвало да остане неутрална, а доайенът на американската дипломация и някогашен дипломат в Москва Джордж Кенан предсказа, че това решение ще е с пагубни последствия.
Разпадът на Съветския съюз и последвалият икономическия крах на Русия отговаряха на ползите на американският политически хайлайф, тъй като светът ставаше едно полюсен, в който събитията ще се диктуват от Съединени американски щати. Но Русия се възражда, а се появява и нов геополитически противник- Китай. Съединени американски щати са изправени през два казуса в реализирането на упоритостта си да бъдат международен лидер- съюз сред Русия и Китай, и там те малко могат нещо да създадат. Другият проблем е заплахата от прекалено доближаване в стопански проект сред Русия и Германия- на съветските енергийни и суровинни благосъстояния и немската технология, което може да докара до намаляване на контрола на Америка върху Европа, където Германия има ведуща роля. Тук Америка има късмет, в случай че успее да прекъсне потока от газ, нефт и първични материали от Русия към Европа. Това е цел, носеща две изгоди за Америка- политическа, и втората чисто икономическа, изместване на Русия от Съединени американски щати на европейския енергиен пазар. Като един от инструментите за тази цел е определена Украйна, която да се употребява като прокси в геостратегическия конфликт на Съединени американски щати с Русия. Затова през 2014г. в Украйна с американска помощ се прави прелом, като в Киев идва антируско държавно управление и Украйна се насърчава да стане член на НАТО.
Редица американски и други западни анализатори считат, че Съединени американски щати въобще не са имали желание да предотвратят избухналия руско- украински спор, като убедят Зеленски да се съгласи на неутралитет. Съединени американски щати и НАТО напряко са подвели Украйна- дали обещание са да я одобряват в НАТО, без да и дадат гаранции, че ще я защитят от съветско нахлуване. И анализаторите считат, че от войната същинския печеливш са Съединени американски щати и Байдън, а губещите са Украйна, Путин и Русия, тъй като посредством тази война Америка реализира задачата си- освен евентуален срив на съветската стопанска система, само че и изолирането и от европейския енергиен и суровинен пазар. Те считат, и че Путин е попаднал в клопка. Той е имал учредения да се тревожи от допустимо участие на Украйна в НАТО, само че действително това надали е щяло да стане, на нея и е обещано единствено едно голо заричане, без никакви планувани периоди, във Вашингтон и НАТО са знаели, че Русия ще прибегне до война с цел да предотврати това, както стана при опита на Грузия да стане член на НАТО.
С една дума американците ловко използуваха съветската параноя.
По същият метод ловко е употребявано тщеславието на украинския президент Зеленски. Той е героизиран, обезпечено му бяха видео обръщения самериканския Конгрес, с парламентите на Англия и Германия и на други страни, даже пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Въпреки, че е напълно ясно, че Украйна не може да завоюва войната, на него му се дава обещание и дава икономическа и военна помощ, единствено от Съединени американски щати в размер на няколко милиарда дол. Ефектът от тази военна помощ във тип на разнообразни въоръжения е удължение на войната със от ден на ден опустошения и жертви, само че въпреки това води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания, и по предписание както е при война, в тази ситуация почиващи на дезинформация за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна.
Но и украинският президент се намира във самобитен капан. Той към този момент схваща, че макар обезверените му апели за помощ и поддръжка от Съединени американски щати и страните от НАТО за все по- тежки наказания против Русия, в края на краищата ще загуби войната и ще бъде заставен да одобри изискванията за неутралитет на Украйна и да направи взаимни отстъпки за Крим и за Донецка и Луганска области. И тогава украинците може да му зададат въпроса, за какво не се е отказал от упоритостта за участие още в самото начало и по този начин да бъде избегната войната и ненужните жертви и опустошения?
Демонизирането на Путин е друга част от проекта да бъда изолирана Русия. На европейските нации и страни са казва- вие не би трябвало да имате търговско- стопански и естествени политически връзки с Русия, до момента в който в Москва този човек е на власт. Но Съединени американски щати и НАТО знаят чудесно, че Путин е одобряван от съветския народ и ще остане на власт в обозримото бъдеще, и колкото по- дълго време той остава на власт, толкоз по- дълго и Русия ще бъде изолирана. През което време Европа, включително и България ще станат консуматори на по- скъпите американски енергийни първични материали, а заради покачването в тази връзка на питателните артикули, и на импорт на американски селскостопански и хранителни артикули.
Ако се върнем на въпроса за виновността, Путин се явява комфортен провинен. Но явно измежду виновниците са и водачите на Съединени американски щати и страните от НАТО, както и украинският президент Зеленски, който имаше опцията да предотврати спора от самото му начало.
Кой печели и кой губи от руско- украинската война? Отговора като че е явен. Несъмнено печеливши са Съединени американски щати. Несъмнен най- губеща е Украйна. Макар и да се чака да завоюва войната и да реализира задачата си Украйна да одобри настояването за неутралитет, в политически и стопански проект Русия понася тежки загуби. Губещи са и европейските страни, членки на НАТО, които се подадоха на американския напън и в случай че в действителност се лишат напълно от съветския газ, нефт, въглища и други първични материали, ще застрашат съществено, в случай че не и необратимо стопанските системи си.
Това се отнася и до България, която би могла да постъпи като Унгария и Турция, които обявиха, че отводът от съветски енергийни първични материали не е в националния им интерес и отхвърлиха да ползват наказания по отношение на Русия. Но ние нямаме такива държавници като тези две страни.
На пръв взор отговорът на този въпрос е елементарен, общоприето е виновният да е този, който е почнал войната. Но дали неговата виновност е безусловна, стопроцентова? Дали в тази ситуация няма предшестващи фактори и събития, които да са съдействали за войната, и дали отвън двете воюващи страни няма и други страни, които да са изиграли някаква роля?
Ето един образец от историята за войната: Хитлер атакува Полша на 1 септември 1939 година и по този начин стартира Втората международна война, с ужасяващи опустошения и човешки жертви. Може да окичим Хитлер със всевъзможни прилагателни, сходно на тези, с които в този момент е окичват Путин (кръволок, изрод, касапин и др.) и да хвърлим напълно виновността върху него и Германия за войната. Само че виновност за Втората международна война имат и други.
Версайският контракт, натрапен от Франция и Великобританияслед Първата международна война е позорен за Германия, тя е лишена от колониите си, наложени са и извънредно високи репарации, отнети са и елементи от територията, Данцигския кулоар, който дава изход на Полша до Балтийско море през немска територия оставя Източна Прусия отвън територията на Германия. Условията на този контракт и тежката икономическа рецесия, в която изпада Германия обуславят появяването и идването на власт на национал социалистическата партия на Хитлер и стават причина за появяването на реваншистки упоритости в Германия.
Мюнхенският контракт, с който се дава опция на Хитлер да се разправи с Чехословакия, и това че тези Англия и Франция не вършат нищо да спрат превъоръжаването на Германия в нарушаване на Версайския контракт, дава убеденост на Хитлер, че тези две страни са ”меки” и няма да му попречат за реализиране на своите завоевателни проекти в Европа и на Изток.
Сталин, който е наясно с проектите на Хитлер да обезпечи с военни средства витално пространство за Германия за сметка на територии на Съветския съюз,
предлага на Франция и Англия пакт за взаимопомощ при нахлуване на която и да е страна от Германия. Москва желае за тази цел Полша да се съгласи руските войски да преминат през Полша и се съединят със британо- френските войски в общ фронт против Германия, при положение на война. Полша обаче отхвърля, а британците и французите, които са можели да принудят Полша да отстъпи, не са го създали, надявали са се, че Германия ще води война с Русия, а не с тях. Преговорите с Москва за сключването на пакт за взаимопомощ съзнателно са се протакали, и Сталин ги е надхитрил посредством пакта Рибентроп- Молотов, самият той надявайки се, че вместо със Съветския съюз Хитлер ще стартира война със Англия и Франция. Както и в началото става, Хитлер атакува Полша, след което Англия и Франция афишират война на Германия.
С една дума, отговорен за Втората международна война не е единствено Хитлер. Виновни са и Франция и Англия, виновност носи и Сталин, тъй като пакта подписан с Хитлер не носи никаква изгода на Съветския съюз, само че развързва ръцете му за нахлуване над Полша.
Така и с руско- украинската война. Нищо не постановяваше на днешния стадий Русия да реализира цялостно огромна интервенция в Украйна, приемането на тази страна в НАТО не беше на дневен ред, а всеки опит на Зеленски да завземе посредством военна сили Донбас щеше да се ограничи единствено до местен спор и с негово проваляне от към този момент разположените в региона съветски войски.
Факт е обаче, че войната има предистория.
Руските водачи като Елцин и Горбачов показваха противоречие НАТО да се уголемява на Изток към границите на Русия. Путин още през 2007 година се разгласи против допустимо участие на Украйна в НАТО, акцентирайки, че тъкмо откъм това равнинно направление Русия е нападана от Наполеон и Хитлер и предизвести, че Москва няма да одобри Украйна да стане член на НАТО и по този начин да бъде застрашена националната сигурност на Русия. Дълго време Съединени американски щати се съобразяваха с това съветско искане, до момента в който Клинтън и след него Джордж Буш взеха решение да сменят тази политика и публично отвориха вратата за участие на Украйна и Грузия. Това им решение беше подложено на критика от авторитетните американски политици Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, които считаха, че Украйна би трябвало да остане неутрална, а доайенът на американската дипломация и някогашен дипломат в Москва Джордж Кенан предсказа, че това решение ще е с пагубни последствия.
Разпадът на Съветския съюз и последвалият икономическия крах на Русия отговаряха на ползите на американският политически хайлайф, тъй като светът ставаше едно полюсен, в който събитията ще се диктуват от Съединени американски щати. Но Русия се възражда, а се появява и нов геополитически противник- Китай. Съединени американски щати са изправени през два казуса в реализирането на упоритостта си да бъдат международен лидер- съюз сред Русия и Китай, и там те малко могат нещо да създадат. Другият проблем е заплахата от прекалено доближаване в стопански проект сред Русия и Германия- на съветските енергийни и суровинни благосъстояния и немската технология, което може да докара до намаляване на контрола на Америка върху Европа, където Германия има ведуща роля. Тук Америка има късмет, в случай че успее да прекъсне потока от газ, нефт и първични материали от Русия към Европа. Това е цел, носеща две изгоди за Америка- политическа, и втората чисто икономическа, изместване на Русия от Съединени американски щати на европейския енергиен пазар. Като един от инструментите за тази цел е определена Украйна, която да се употребява като прокси в геостратегическия конфликт на Съединени американски щати с Русия. Затова през 2014г. в Украйна с американска помощ се прави прелом, като в Киев идва антируско държавно управление и Украйна се насърчава да стане член на НАТО.
Редица американски и други западни анализатори считат, че Съединени американски щати въобще не са имали желание да предотвратят избухналия руско- украински спор, като убедят Зеленски да се съгласи на неутралитет. Съединени американски щати и НАТО напряко са подвели Украйна- дали обещание са да я одобряват в НАТО, без да и дадат гаранции, че ще я защитят от съветско нахлуване. И анализаторите считат, че от войната същинския печеливш са Съединени американски щати и Байдън, а губещите са Украйна, Путин и Русия, тъй като посредством тази война Америка реализира задачата си- освен евентуален срив на съветската стопанска система, само че и изолирането и от европейския енергиен и суровинен пазар. Те считат, и че Путин е попаднал в клопка. Той е имал учредения да се тревожи от допустимо участие на Украйна в НАТО, само че действително това надали е щяло да стане, на нея и е обещано единствено едно голо заричане, без никакви планувани периоди, във Вашингтон и НАТО са знаели, че Русия ще прибегне до война с цел да предотврати това, както стана при опита на Грузия да стане член на НАТО.
С една дума американците ловко използуваха съветската параноя.
По същият метод ловко е употребявано тщеславието на украинския президент Зеленски. Той е героизиран, обезпечено му бяха видео обръщения самериканския Конгрес, с парламентите на Англия и Германия и на други страни, даже пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Въпреки, че е напълно ясно, че Украйна не може да завоюва войната, на него му се дава обещание и дава икономическа и военна помощ, единствено от Съединени американски щати в размер на няколко милиарда дол. Ефектът от тази военна помощ във тип на разнообразни въоръжения е удължение на войната със от ден на ден опустошения и жертви, само че въпреки това води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания, и по предписание както е при война, в тази ситуация почиващи на дезинформация за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна.
Но и украинският президент се намира във самобитен капан. Той към този момент схваща, че макар обезверените му апели за помощ и поддръжка от Съединени американски щати и страните от НАТО за все по- тежки наказания против Русия, в края на краищата ще загуби войната и ще бъде заставен да одобри изискванията за неутралитет на Украйна и да направи взаимни отстъпки за Крим и за Донецка и Луганска области. И тогава украинците може да му зададат въпроса, за какво не се е отказал от упоритостта за участие още в самото начало и по този начин да бъде избегната войната и ненужните жертви и опустошения?
Демонизирането на Путин е друга част от проекта да бъда изолирана Русия. На европейските нации и страни са казва- вие не би трябвало да имате търговско- стопански и естествени политически връзки с Русия, до момента в който в Москва този човек е на власт. Но Съединени американски щати и НАТО знаят чудесно, че Путин е одобряван от съветския народ и ще остане на власт в обозримото бъдеще, и колкото по- дълго време той остава на власт, толкоз по- дълго и Русия ще бъде изолирана. През което време Европа, включително и България ще станат консуматори на по- скъпите американски енергийни първични материали, а заради покачването в тази връзка на питателните артикули, и на импорт на американски селскостопански и хранителни артикули.
Ако се върнем на въпроса за виновността, Путин се явява комфортен провинен. Но явно измежду виновниците са и водачите на Съединени американски щати и страните от НАТО, както и украинският президент Зеленски, който имаше опцията да предотврати спора от самото му начало.
Кой печели и кой губи от руско- украинската война? Отговора като че е явен. Несъмнено печеливши са Съединени американски щати. Несъмнен най- губеща е Украйна. Макар и да се чака да завоюва войната и да реализира задачата си Украйна да одобри настояването за неутралитет, в политически и стопански проект Русия понася тежки загуби. Губещи са и европейските страни, членки на НАТО, които се подадоха на американския напън и в случай че в действителност се лишат напълно от съветския газ, нефт, въглища и други първични материали, ще застрашат съществено, в случай че не и необратимо стопанските системи си.
Това се отнася и до България, която би могла да постъпи като Унгария и Турция, които обявиха, че отводът от съветски енергийни първични материали не е в националния им интерес и отхвърлиха да ползват наказания по отношение на Русия. Но ние нямаме такива държавници като тези две страни.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ