Путин дава. И в кошара вкарва
Във времето след разпадането на Съветския съюз се чуваха гласове, в това число от Европа, съгласно които моралните и физически учредения за съществуването на НАТО към този момент не са налице. Агресията на Русия против Украйна, почнала през 2014-та година и намерила ново измерение при започване на предходната, преустановиха тези подозрения и придадоха ново сцепление на военно-политическия блок. Той стартира да обезпечава повече средства за защита (достигащи до 1.172 трилиона $ за 2022-ра) и се снабди с нови членове (Черна гора, Република Северна Македония, Финландия, като следва и присъединението на Швеция). От предходната година насам на срещите на върха на НАТО към този момент участват и държави-партньори от Тихия океан като Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея. Междувременно употребата от враждебни страни на принадлежности като хакерските атаки, осведомителната агитация и саботажните дейности (това е така наречен " сива зона " на действие) подтиква Алианса да продължи да води диалога за разширението на критерия за нападателно държание, което като такова да предстои на наказания. Не би било пресилено да кажем, че няколко живота на нямаше да стигнат на основния секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, с цел да разшири и консолидира Алианса по този начин, както това направи с дейностите си съветският президент Владимир Путин.
Именно експанзията на Путин против Украйна послужи като повод за присъединението на Финландия, а след превъзмогването на турските съображения, и това на Швеция към НАТО. Всъщност това е най-голямата тектонична смяна в района на Северна Европа от десетилетия насам: превръщането на Балтийско море от руско/съветско в евроатлантическо. Дотук се стигна откакто Стокхолм поетапно, само че дефинитивно отхвърли присъщата за страната политика на индиферентност, а Хелзинки - тази на " финландизацията " (форма на стеснен суверенитет, подбудена от руско-съветската заплаха). Когато на следващия ден руснаците погледнат Балтийско море, те ще видят два натовски вектора: Хелзинки - Талин (във Финския залив) и Копенхаген - Малмьо (в протока Йоресунд). Образно казано, това са като две въжета, поставени на врата на Русия в Балтийското море. A смисъла на този басейн за Кремъл е добре известно, поради това, че в Калининград е позициониран Балтийският флот на страната, а пристанището в Санкт Петербург продължава да е основен хъб за нейната търговия по вода. Покрай турското " заключване " на Босфора за съветски бойни съдове след започването на войната в Украйна, Балтийско море закупи и в допълнение значение, отнасящо се до обезпечаването на разположените в Средиземно море бойни платформи на Москва (доколкото базата на последната в Сирия е с стеснен капацитет).
Може би има нещо символно в това, че тъкмо Санкт Петербург - именуван морската столица на Русия, откъдето стартира политико-криминалната си симбиоза Владимир Путин - през днешния ден следи от първа линия протичащите се стратегически промени в непосредственото съседство на страната. Уви, не за първи път европейският дух на този град ще би трябвало да заплати цената за конвулсиите на азиатското тяло на Руската Федерация.
Именно проблематизирането на съветските позиции в Балтийско море обаче значи, че стратегическото значение на Черно море за Русия ще стане още по-голямо (не единствено като изход към топли води). С други думи, рисковият марш на Москва в нашия район ще се усили, поради минимализирането на нейните стратегически варианти в Балтийско море. Това значи, че увеличението на опциите на Алианса в Северна Европа би трябвало да бъде съпроводено с в допълнение увеличаване на отбранителния и възпиращ потенциал на югоизточния фланг на НАТО.
Въпреки че грешките на Владимир Путин не престават да отварят стратегически пространства за НАТО като това в Северна Европа, Алиансът не може да разчита единствено на дефектите в планирането на Кремъл. Възползването от тях допуска повече увереност и по-малко от колебливостта, която си пролича на срещата на върха на НАТО във Вилнюс тези дни. Може би последното се обуславя от това, че военно-политическият блок е в развой на преход, в границите на който той се пробва да всмуква новите действителности, пред които е изправен. А те включват освен към този момент превръщащата се в казионна експанзия на Русия по отношение на съседството й, само че също по този начин и ролята, която Китай играе за материализирането на съветската външна политика в насилническия й тип от последните години. Затова НАТО още веднъж адресира сериозно Китай: веднъж, " насилствените политики " на Пекин, които са в прорез с ползите и полезностите на евроатлантическия блок; повторно, акцентирайки точно задълбочаващото се партньорство сред Китай и Русия. В същото време обаче Алиансът - още веднъж с мисъл за Поднебесната империя - очевидно се е отказал от това да отвори собствен офис за връзка в Токио, диалози за което преди този момент се водеха с японските управляващи. Последното евентуално е разследване на съпротивата на редица европейски страни (и изключително Франция), които са против " разтягането " на Алианса от евроатлантическото към тихоокеанското пространство.
Внимателността на НАТО обаче си пролича най-много по отношение на Украйна, която така и така бе съществена тематика на срещата във Вилнюс. След нея евентуално възприятието за незадоволеност ще бъде водещо в Киев, защото Алиансът още веднъж отсрочи участието на страната в съюза. На този декор основаването на Съвета НАТО - Украйна, както и премахването на условията за участие, залегнали в Плана за деяние (Membership Action Plan) наподобяват по-скоро като ограничения, които би трябвало да смекчат недоволството на Киев. Всъщност остава усещането, че обособени държави-членки на военно-политическия блок започнаха по-решителни дейности директно преди срещата във Вилнюс, в сравнение с такива бяха направени на нея от НАТО като цяло. Става дума за това, че Украйна ще получи от Съединени американски щати касетъчни бомби, от Франция - крилати ракети с отдалечен обхват SCALP (тяхната английска трансформация към този момент бе обещана от Лондон), а от Германия - бойни пехотни машини " Мардер ", танкове Леопард 1, две пускови установки " Пейтриът " и артилерийски муниции.
Въпреки че пред всеобщата аудитория срещата във Вилнюс бе " опакована " като удостоверение за поддръжката на Украйна от страна на НАТО, в действителност оттатък сюжетното й композиране остава въпросът дали това в действителност е по този начин (все отново Киев не може да зарежда танковете си с евроатлантически изявления). И в случай че против участието на въпросната страна в Алианса в този миг, в който тя води бойни дейности на територията си, да има рационални причини, подкрепени от нормативно-документалната основа на НАТО, то разбираемо е същото по този начин и украинското незадоволство от тупането на топката по отношение на интеграцията на страната в евроатлантическите структури. За последното способстваха както проблеми от вътрешен за самата Украйна темперамент (като корупцията и неналичието на промени, тъй като те предхождаха започването на дейни бойни действия), по този начин и компромисното държание на Германия и Франция по отношение на Кремъл от 2014-та година насам (част от което бе стимулирано, с цел да не радикализират Москва). Както към този момент е ставало, така наречен Мински съглашения да вземем за пример страдаха от редица структурни дефицити, което изопачи техния темперамент в посока на умиротворяването на Москва, вместо в обезпечаването на задоволителна поддръжка за Киев. И както апетитът идва с яденето, по този начин и политиката на взаимни отстъпки от страна на Берлин и Париж с Москва не съумя да засити глада на Владимир Путин.
Точно тези пропуски, в това число в обективното и съразмерно адресиране на експанзията на Русия, допускат не несигурност, а догонващо държание от страна на НАТО. И в случай че Украйна не може да стане пълновръстен член на Алианса към сегашния миг, то това не значи, че е привършен цялостният размер на партньорските връзки сред съюза и Киев. Те могат да се развиват да вземем за пример в посока на разширение на обсега на поддръжка за Украйна, само че освен посредством инструментариума на средствата (предоставяне на хардуерни съоръжения и боеприпаси), само че и в обезпечаването на пространство (дълбочинни активи като линиите за връзка и логистика). А точно: държави-членки на Алианса да разрешат използването на своята логистична инфраструктура за обслужване на настоящите потребности на Украйна - транспортни артерии, бази и летища. При подобен сюжет Украйна ще получи стратегически контейнер, който ще е на процедура недосегаем за Русия. Това е по този начин, защото Кремъл ще се замисли надълбоко преди да си разреши офанзивни дейности по отношение на държава-членка на Алианса, което би довело до основаването на условия за стандартна война с НАТО. При такава обаче Владимир Путин ще загуби не просто упоритостта си да управлява Украйна, само че и Русия.
Скала от най-малко три фактора - географски, идеологически и мотивационен - допуска, че тази роля на трамплин на стратегическия контейнер на Киев могат да извършват страни като Полша и Литва. Тези две страни дружно с Украйна образуват Люблинския триъгълник, иницииран през 2020-та година и стъпващ на Люблинската уния от XVI-ти век. Това е познато от историята пространство, имащо независими заложби освен на географски, само че и на геополитически симптом. Още повече, че Полша към този момент играе ролята на един от логистичните хъбове за доставяне на Киев с военно-техническа помощ. Осигуряването на стратегически контейнер на Украйна обаче допуска по-задълбочени съставни елементи: разположените Противовъздушна отбрана на държавите-членки на НАТО наоколо до Украйна да поемат уговорката да охраняват и нейното военно-въздушно пространство, да вземем за пример (не е правилно това, че за задачата е наложително да бъде ангажирана и бойна авиация!). Ако това би се възприело като радикална стъпка, дано напомним, че за такава бе считана в началото и даването на Украйна на тежко въоръжение и Противовъздушна отбрана, което към този момент е действителност. Ако Алиансът обезпечи този стратегически контейнер на Украйна, дали ще има война сред НАТО и Русия ще зависи от Москва. Но тогава тя ще бъде стимулирана повече, в сравнение с е през днешния ден, да търси (така обичания й, само че все изплъзващ й се) мир. Още повече, че войната в Украйна ще продължи толкоз по-дълго, колкото агресорът дефинира разпоредбите на спора.
След края на войната - както и да приключи тя! - е противоречиво, до каква степен Украйна въобще ще има потребност от участие в НАТО. Здравото тяло не се нуждае от имунизация, когато одеве е преборило вируса. Обратното, в случай че вирусът е победил тялото, трупът също няма да има потребност от имунизация. Това е най-недалновидното в настоящата позиция на НАТО: Алиансът е в ролята на лекар, който дава обещание на потърпевшия избавителна инжекция (членство в Алианса) чак при привършване на пандемията (войната). А тогава, както стана дума, нито здравото тяло, нито трупът ще имат потребност от нея.
Въпреки че Владимир Путин дава (стратегически благоприятни условия за Алианса) и в кошара вкарва (Финландия и Швеция в евроатлантическата такава), ние не можем мързеливо да се уповаваме в устойчивостта на грешките на съветския президент. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс сподели, че съюзът има потребност от ново визионерство, подплатено с повече увереност и храброст. Най-вече поради самия себе си.
Именно експанзията на Путин против Украйна послужи като повод за присъединението на Финландия, а след превъзмогването на турските съображения, и това на Швеция към НАТО. Всъщност това е най-голямата тектонична смяна в района на Северна Европа от десетилетия насам: превръщането на Балтийско море от руско/съветско в евроатлантическо. Дотук се стигна откакто Стокхолм поетапно, само че дефинитивно отхвърли присъщата за страната политика на индиферентност, а Хелзинки - тази на " финландизацията " (форма на стеснен суверенитет, подбудена от руско-съветската заплаха). Когато на следващия ден руснаците погледнат Балтийско море, те ще видят два натовски вектора: Хелзинки - Талин (във Финския залив) и Копенхаген - Малмьо (в протока Йоресунд). Образно казано, това са като две въжета, поставени на врата на Русия в Балтийското море. A смисъла на този басейн за Кремъл е добре известно, поради това, че в Калининград е позициониран Балтийският флот на страната, а пристанището в Санкт Петербург продължава да е основен хъб за нейната търговия по вода. Покрай турското " заключване " на Босфора за съветски бойни съдове след започването на войната в Украйна, Балтийско море закупи и в допълнение значение, отнасящо се до обезпечаването на разположените в Средиземно море бойни платформи на Москва (доколкото базата на последната в Сирия е с стеснен капацитет).
Може би има нещо символно в това, че тъкмо Санкт Петербург - именуван морската столица на Русия, откъдето стартира политико-криминалната си симбиоза Владимир Путин - през днешния ден следи от първа линия протичащите се стратегически промени в непосредственото съседство на страната. Уви, не за първи път европейският дух на този град ще би трябвало да заплати цената за конвулсиите на азиатското тяло на Руската Федерация.
Именно проблематизирането на съветските позиции в Балтийско море обаче значи, че стратегическото значение на Черно море за Русия ще стане още по-голямо (не единствено като изход към топли води). С други думи, рисковият марш на Москва в нашия район ще се усили, поради минимализирането на нейните стратегически варианти в Балтийско море. Това значи, че увеличението на опциите на Алианса в Северна Европа би трябвало да бъде съпроводено с в допълнение увеличаване на отбранителния и възпиращ потенциал на югоизточния фланг на НАТО.
Въпреки че грешките на Владимир Путин не престават да отварят стратегически пространства за НАТО като това в Северна Европа, Алиансът не може да разчита единствено на дефектите в планирането на Кремъл. Възползването от тях допуска повече увереност и по-малко от колебливостта, която си пролича на срещата на върха на НАТО във Вилнюс тези дни. Може би последното се обуславя от това, че военно-политическият блок е в развой на преход, в границите на който той се пробва да всмуква новите действителности, пред които е изправен. А те включват освен към този момент превръщащата се в казионна експанзия на Русия по отношение на съседството й, само че също по този начин и ролята, която Китай играе за материализирането на съветската външна политика в насилническия й тип от последните години. Затова НАТО още веднъж адресира сериозно Китай: веднъж, " насилствените политики " на Пекин, които са в прорез с ползите и полезностите на евроатлантическия блок; повторно, акцентирайки точно задълбочаващото се партньорство сред Китай и Русия. В същото време обаче Алиансът - още веднъж с мисъл за Поднебесната империя - очевидно се е отказал от това да отвори собствен офис за връзка в Токио, диалози за което преди този момент се водеха с японските управляващи. Последното евентуално е разследване на съпротивата на редица европейски страни (и изключително Франция), които са против " разтягането " на Алианса от евроатлантическото към тихоокеанското пространство.
Внимателността на НАТО обаче си пролича най-много по отношение на Украйна, която така и така бе съществена тематика на срещата във Вилнюс. След нея евентуално възприятието за незадоволеност ще бъде водещо в Киев, защото Алиансът още веднъж отсрочи участието на страната в съюза. На този декор основаването на Съвета НАТО - Украйна, както и премахването на условията за участие, залегнали в Плана за деяние (Membership Action Plan) наподобяват по-скоро като ограничения, които би трябвало да смекчат недоволството на Киев. Всъщност остава усещането, че обособени държави-членки на военно-политическия блок започнаха по-решителни дейности директно преди срещата във Вилнюс, в сравнение с такива бяха направени на нея от НАТО като цяло. Става дума за това, че Украйна ще получи от Съединени американски щати касетъчни бомби, от Франция - крилати ракети с отдалечен обхват SCALP (тяхната английска трансформация към този момент бе обещана от Лондон), а от Германия - бойни пехотни машини " Мардер ", танкове Леопард 1, две пускови установки " Пейтриът " и артилерийски муниции.
Въпреки че пред всеобщата аудитория срещата във Вилнюс бе " опакована " като удостоверение за поддръжката на Украйна от страна на НАТО, в действителност оттатък сюжетното й композиране остава въпросът дали това в действителност е по този начин (все отново Киев не може да зарежда танковете си с евроатлантически изявления). И в случай че против участието на въпросната страна в Алианса в този миг, в който тя води бойни дейности на територията си, да има рационални причини, подкрепени от нормативно-документалната основа на НАТО, то разбираемо е същото по този начин и украинското незадоволство от тупането на топката по отношение на интеграцията на страната в евроатлантическите структури. За последното способстваха както проблеми от вътрешен за самата Украйна темперамент (като корупцията и неналичието на промени, тъй като те предхождаха започването на дейни бойни действия), по този начин и компромисното държание на Германия и Франция по отношение на Кремъл от 2014-та година насам (част от което бе стимулирано, с цел да не радикализират Москва). Както към този момент е ставало, така наречен Мински съглашения да вземем за пример страдаха от редица структурни дефицити, което изопачи техния темперамент в посока на умиротворяването на Москва, вместо в обезпечаването на задоволителна поддръжка за Киев. И както апетитът идва с яденето, по този начин и политиката на взаимни отстъпки от страна на Берлин и Париж с Москва не съумя да засити глада на Владимир Путин.
Точно тези пропуски, в това число в обективното и съразмерно адресиране на експанзията на Русия, допускат не несигурност, а догонващо държание от страна на НАТО. И в случай че Украйна не може да стане пълновръстен член на Алианса към сегашния миг, то това не значи, че е привършен цялостният размер на партньорските връзки сред съюза и Киев. Те могат да се развиват да вземем за пример в посока на разширение на обсега на поддръжка за Украйна, само че освен посредством инструментариума на средствата (предоставяне на хардуерни съоръжения и боеприпаси), само че и в обезпечаването на пространство (дълбочинни активи като линиите за връзка и логистика). А точно: държави-членки на Алианса да разрешат използването на своята логистична инфраструктура за обслужване на настоящите потребности на Украйна - транспортни артерии, бази и летища. При подобен сюжет Украйна ще получи стратегически контейнер, който ще е на процедура недосегаем за Русия. Това е по този начин, защото Кремъл ще се замисли надълбоко преди да си разреши офанзивни дейности по отношение на държава-членка на Алианса, което би довело до основаването на условия за стандартна война с НАТО. При такава обаче Владимир Путин ще загуби не просто упоритостта си да управлява Украйна, само че и Русия.
Скала от най-малко три фактора - географски, идеологически и мотивационен - допуска, че тази роля на трамплин на стратегическия контейнер на Киев могат да извършват страни като Полша и Литва. Тези две страни дружно с Украйна образуват Люблинския триъгълник, иницииран през 2020-та година и стъпващ на Люблинската уния от XVI-ти век. Това е познато от историята пространство, имащо независими заложби освен на географски, само че и на геополитически симптом. Още повече, че Полша към този момент играе ролята на един от логистичните хъбове за доставяне на Киев с военно-техническа помощ. Осигуряването на стратегически контейнер на Украйна обаче допуска по-задълбочени съставни елементи: разположените Противовъздушна отбрана на държавите-членки на НАТО наоколо до Украйна да поемат уговорката да охраняват и нейното военно-въздушно пространство, да вземем за пример (не е правилно това, че за задачата е наложително да бъде ангажирана и бойна авиация!). Ако това би се възприело като радикална стъпка, дано напомним, че за такава бе считана в началото и даването на Украйна на тежко въоръжение и Противовъздушна отбрана, което към този момент е действителност. Ако Алиансът обезпечи този стратегически контейнер на Украйна, дали ще има война сред НАТО и Русия ще зависи от Москва. Но тогава тя ще бъде стимулирана повече, в сравнение с е през днешния ден, да търси (така обичания й, само че все изплъзващ й се) мир. Още повече, че войната в Украйна ще продължи толкоз по-дълго, колкото агресорът дефинира разпоредбите на спора.
След края на войната - както и да приключи тя! - е противоречиво, до каква степен Украйна въобще ще има потребност от участие в НАТО. Здравото тяло не се нуждае от имунизация, когато одеве е преборило вируса. Обратното, в случай че вирусът е победил тялото, трупът също няма да има потребност от имунизация. Това е най-недалновидното в настоящата позиция на НАТО: Алиансът е в ролята на лекар, който дава обещание на потърпевшия избавителна инжекция (членство в Алианса) чак при привършване на пандемията (войната). А тогава, както стана дума, нито здравото тяло, нито трупът ще имат потребност от нея.
Въпреки че Владимир Путин дава (стратегически благоприятни условия за Алианса) и в кошара вкарва (Финландия и Швеция в евроатлантическата такава), ние не можем мързеливо да се уповаваме в устойчивостта на грешките на съветския президент. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс сподели, че съюзът има потребност от ново визионерство, подплатено с повече увереност и храброст. Най-вече поради самия себе си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ