Банките - „новите Медичи“
Във времето, когато в редица страни е въведена национална карантина поради пандемията от COVID-19, значително галерии стоят затворени към този момент девети месец. Обществени културни институти, в които се намират скъпи сбирки, фрапантно са лимитирали активността си. На всеки три музея в Съединените щати един не е отварял порти след като затвориха през март - сочи изследване на Американския алианс на музеите, представено от „ Блумбърг “. За сметка на това редица банки и огромни корпорации не престават да купуват, да заемат и да демонстрират творби на изкуството.
По думите на Лоа Хааген Пиктет, която е ръководител на Международната асоциация на корпоративните сбирки от модерно изкуство (IACCCA) със седалище в Женева, 78% от 56-е членове на организацията не престават да купуват творби на изкуството по време на COVID-кризата.
Половината от членовете на IACCCA са понижили бюджетите си, отделени за тази цел, само че без значение от това всички не престават да работят по стратегиите си за изкуство – не са спирали да обогатяват сбирките на Société Générale, Европейската централна банка, UBS (Обединена банка на Швейцария).
„ Банкерите поемат ролята на новите Медичи “ – акцентира Арнолд Вите, доцент по културна политика в Университета в Амстердам, чиито проучвания са фокусирани върху сбирките, събирани от корпорации.
Първи стъпки
През 1782 година, близо 100 години, откакто е учредена Банката на Англия, Испанската Банка на Свети Карлос, след това Банка на Испания, взема решение да догони конкуренцията.
За начало от Банката на Свети Карлос поръчват на художника Франсиско Гоя да нарисува шестимата й шефове. „ Първата цел е с портретите да стартира да се написа историята на финансовата институция, а втората - да се разпространява актуалното изкуство, създавано по това време “, споделя кураторът Йоланда Ромеро, която през днешния ден дава отговор за сбирката на Испанската банка.
Постепенно образецът на Испанската банка е последван и от други институции, чиито сбирки - нагледно казано - в случай че първоначално са като капка в морето, след Втората международна война се трансформират в избухлив поток.
През първата половина на ХХ век банките основават сбирките си по-скоро безредно: първо - маслени портрети на членовете на директорските бордове, а по-късно - ипотекираните картини, чиито притежатели не са съумели да изплатят заемите си.
Промяна настава през 1959 година, когато Рокфелер основава сбирката Art at Work в "Чейз Манхатън банк " (Chase Manhattan Bank), налагайки нови стандарти при пазаруване на творби на актуалното изкуство - с познаване на пазара и на трендовете, и най-важното - с готовност за поддръжка на създателите.
Колекциите на банките
Както доста от международните банки са се оформили вследствие на поредност от сливания и поглъщания, по този начин и най-големите корпоративни арт сбирки съставляват сливане на голям брой кураторски планове.
„ В нашата сбирка са обединени три други - на Union Bank of Switzerland, на Swiss Bank Corporation и на американската капиталова банка Paine Webber “, споделя Мери Роцел, която дава отговор за сбирката от над 30 000 творби на UBS (Обединената банка на Швейцария) и е създател на "Наръчника на колекционера на изкуство " (The Art Collector’s Handbook).
Аналогичен е казусът и със сбирката от 50 000 творби на изкуството, благосъстоятелност на Bank of America Corp.
„ Нашата сбирка сплотява благосъстоянията на по-малки банки, всяка от които е имала своите желания. Банките в североизточната част на Щатите, да вземем за пример, в това число някогашните Fleet Bank и BankBoston, обичайно са колекционирали художници-импресионисти “, споделя Рена Де Систо, която дава отговор за стратегиите за изкуства, просвета и феминизъм на Bank of America.
Фондация Caixa, учредена от испанската CaixaBank, развива активност от началото на 80-е години на ХХ век, малко откакто в страната се открива либерален режим на ръководство.
„ Caixa бяха едни от първите, които започнаха да купуват картини от непознати художници.Това бе метод да се помогне за отварянето на Испания към света “, споделя Нимфа Бисбе, основен куратор на фондацията.
В основата на тази сбирка са картини, основани от създатели като Джоузеф Бойс (1921-1986 г.), Брус Науман (1941 г.) и Доналд Джъд (1928-1994 г.) и Герхард Рихтер, който през днешния ден е един от най-скъпите живи художници.
Как банките купуват творби на изкуството
Днес множеството банки купуват творби на изкуството или непосредствено от художниците, или от галериите, които ги съставляват.
„ При колекционирането водещият ни принцип е обвързван със актуалните художници.Ние купуваме произведения от канадски художници, като се интересуваме какво е посланието им за съответното време и място “, изяснява Кори Джаксън, основен куратор на арт сбирката на Royal Bank of Canada (RBC).
Мери Роцел, която дава отговор за сбирката на UBS (Обединена банка на Швейцария), прибавя: „ По време на моя мандат не сме купували нищо на търг. Мисията ни е да поддържаме художниците и галериите! “
Банките не оповестяват обществено годишните си бюджети за изобразително изкуство. На завладяващия въпрос за цените обаче Роцел спестовно разкрива, че "обичайно не заплащат повече от 250 000 $ за картина, само че, несъмнено, има изключения... "
Как се експонират банковите сбирки
Всяка банка украсява с сбирката си пространствата, в които работят чиновниците и се обслужват клиентите й.
Някои банки като Deutsche Bank AG в Берлин имат особено изложбено пространство - като Palais Populaire.
Други, като Bank of America, са възприели по-различен метод - банката приготвя независими изложения, след което ги дава гратис на по-малки арт организации, които обаче нямат право да ги продават. Bank of America покрива разноски за застраховки, за снабдяване, за аранжиране и показване. В рамките на програмата й „ Изкуство в нашите общности “ през днешния ден по целия свят има открити над 130 изложения.
Наскоро UBS даде свои картини на Кралската академия в Лондон за изложбата й с автопортрети на английския художник Лусиан Фройд. Предостави свои картини и на Met Breuer - за ретроспективата на американската художничка от латвийски генезис Вия Келминс (1938 година). А през 2015 година Банката на Испания даде картини на Франсиско Гоя на Националната изложба в Лондон.
Кори Джаксън, основен куратор на Royal Bank of Canada (RBC) акцентира: „ Когато някой изиска да заеме наша картина, го вършим с наслада и с огромна доза почит “.
Разбира се, има и скептични гласове, които ще ви кажат да не се залъгвате, че банките са станали най-големите меценати на изобразителното изкуство. Ще ви опишат, че през 50-е години на ХХ век банкерите Чейз Манхатън и Дейвид Рокфелер вземат решение да градят по-добър имидж посредством "експлоатация " на художниците. В последна сметка обаче първичната цел е надскочена. И през днешния ден доцентът по културна политика Арнолд Вите е безапелационен: „ Банковите сбирки въздействат позитивно върху метода, по който се правят оценка творбите на изкуството и COVID-кризата го потвърждава “.
По думите на Лоа Хааген Пиктет, която е ръководител на Международната асоциация на корпоративните сбирки от модерно изкуство (IACCCA) със седалище в Женева, 78% от 56-е членове на организацията не престават да купуват творби на изкуството по време на COVID-кризата.
Половината от членовете на IACCCA са понижили бюджетите си, отделени за тази цел, само че без значение от това всички не престават да работят по стратегиите си за изкуство – не са спирали да обогатяват сбирките на Société Générale, Европейската централна банка, UBS (Обединена банка на Швейцария).
„ Банкерите поемат ролята на новите Медичи “ – акцентира Арнолд Вите, доцент по културна политика в Университета в Амстердам, чиито проучвания са фокусирани върху сбирките, събирани от корпорации.
Първи стъпки
През 1782 година, близо 100 години, откакто е учредена Банката на Англия, Испанската Банка на Свети Карлос, след това Банка на Испания, взема решение да догони конкуренцията.
За начало от Банката на Свети Карлос поръчват на художника Франсиско Гоя да нарисува шестимата й шефове. „ Първата цел е с портретите да стартира да се написа историята на финансовата институция, а втората - да се разпространява актуалното изкуство, създавано по това време “, споделя кураторът Йоланда Ромеро, която през днешния ден дава отговор за сбирката на Испанската банка.
Постепенно образецът на Испанската банка е последван и от други институции, чиито сбирки - нагледно казано - в случай че първоначално са като капка в морето, след Втората международна война се трансформират в избухлив поток.
През първата половина на ХХ век банките основават сбирките си по-скоро безредно: първо - маслени портрети на членовете на директорските бордове, а по-късно - ипотекираните картини, чиито притежатели не са съумели да изплатят заемите си.
Промяна настава през 1959 година, когато Рокфелер основава сбирката Art at Work в "Чейз Манхатън банк " (Chase Manhattan Bank), налагайки нови стандарти при пазаруване на творби на актуалното изкуство - с познаване на пазара и на трендовете, и най-важното - с готовност за поддръжка на създателите.
Колекциите на банките
Както доста от международните банки са се оформили вследствие на поредност от сливания и поглъщания, по този начин и най-големите корпоративни арт сбирки съставляват сливане на голям брой кураторски планове.
„ В нашата сбирка са обединени три други - на Union Bank of Switzerland, на Swiss Bank Corporation и на американската капиталова банка Paine Webber “, споделя Мери Роцел, която дава отговор за сбирката от над 30 000 творби на UBS (Обединената банка на Швейцария) и е създател на "Наръчника на колекционера на изкуство " (The Art Collector’s Handbook).
Аналогичен е казусът и със сбирката от 50 000 творби на изкуството, благосъстоятелност на Bank of America Corp.
„ Нашата сбирка сплотява благосъстоянията на по-малки банки, всяка от които е имала своите желания. Банките в североизточната част на Щатите, да вземем за пример, в това число някогашните Fleet Bank и BankBoston, обичайно са колекционирали художници-импресионисти “, споделя Рена Де Систо, която дава отговор за стратегиите за изкуства, просвета и феминизъм на Bank of America.
Фондация Caixa, учредена от испанската CaixaBank, развива активност от началото на 80-е години на ХХ век, малко откакто в страната се открива либерален режим на ръководство.
„ Caixa бяха едни от първите, които започнаха да купуват картини от непознати художници.Това бе метод да се помогне за отварянето на Испания към света “, споделя Нимфа Бисбе, основен куратор на фондацията.
В основата на тази сбирка са картини, основани от създатели като Джоузеф Бойс (1921-1986 г.), Брус Науман (1941 г.) и Доналд Джъд (1928-1994 г.) и Герхард Рихтер, който през днешния ден е един от най-скъпите живи художници.
Как банките купуват творби на изкуството
Днес множеството банки купуват творби на изкуството или непосредствено от художниците, или от галериите, които ги съставляват.
„ При колекционирането водещият ни принцип е обвързван със актуалните художници.Ние купуваме произведения от канадски художници, като се интересуваме какво е посланието им за съответното време и място “, изяснява Кори Джаксън, основен куратор на арт сбирката на Royal Bank of Canada (RBC).
Мери Роцел, която дава отговор за сбирката на UBS (Обединена банка на Швейцария), прибавя: „ По време на моя мандат не сме купували нищо на търг. Мисията ни е да поддържаме художниците и галериите! “
Банките не оповестяват обществено годишните си бюджети за изобразително изкуство. На завладяващия въпрос за цените обаче Роцел спестовно разкрива, че "обичайно не заплащат повече от 250 000 $ за картина, само че, несъмнено, има изключения... "
Как се експонират банковите сбирки
Всяка банка украсява с сбирката си пространствата, в които работят чиновниците и се обслужват клиентите й.
Някои банки като Deutsche Bank AG в Берлин имат особено изложбено пространство - като Palais Populaire.
Други, като Bank of America, са възприели по-различен метод - банката приготвя независими изложения, след което ги дава гратис на по-малки арт организации, които обаче нямат право да ги продават. Bank of America покрива разноски за застраховки, за снабдяване, за аранжиране и показване. В рамките на програмата й „ Изкуство в нашите общности “ през днешния ден по целия свят има открити над 130 изложения.
Наскоро UBS даде свои картини на Кралската академия в Лондон за изложбата й с автопортрети на английския художник Лусиан Фройд. Предостави свои картини и на Met Breuer - за ретроспективата на американската художничка от латвийски генезис Вия Келминс (1938 година). А през 2015 година Банката на Испания даде картини на Франсиско Гоя на Националната изложба в Лондон.
Кори Джаксън, основен куратор на Royal Bank of Canada (RBC) акцентира: „ Когато някой изиска да заеме наша картина, го вършим с наслада и с огромна доза почит “.
Разбира се, има и скептични гласове, които ще ви кажат да не се залъгвате, че банките са станали най-големите меценати на изобразителното изкуство. Ще ви опишат, че през 50-е години на ХХ век банкерите Чейз Манхатън и Дейвид Рокфелер вземат решение да градят по-добър имидж посредством "експлоатация " на художниците. В последна сметка обаче първичната цел е надскочена. И през днешния ден доцентът по културна политика Арнолд Вите е безапелационен: „ Банковите сбирки въздействат позитивно върху метода, по който се правят оценка творбите на изкуството и COVID-кризата го потвърждава “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ