Във връзка с честването на 200 години от рождението на

Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски до 14 април тази година Община Котел, взаимно с Министерството на Културата (МК), стартира огромна самодейност за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на България.

През идващите месеци се планува животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм.

Инициативата, която е по план “200 година от рождението на Георги Стойков Раковски “ има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, тъй като за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено прекомерно малко.

В самодейността на Община Котел се включва и стратегия Христо Ботев на БНР.

От 22 март до 14 април в “Нашият ден “, малко след 8.00, в ефир ще звучат гласовете на публични персони, произнасящи думите на Раковски.

В звуковия файл можете да чуете осъществяването на Аделина Радева.



Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното изговаряне на семейството. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел. В фамилията на относително заможния търговец и майстор Стойко Попович и Руска Мамарчева.

В отрязъка сред 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното учебно заведение в родния си град, където с изключение на български учи и гръцки език. През 1834 година постъпва в учебното заведение в Карлово, където преподавател му е Райно Попович. Раковски напуща Карлово през 1836 година поради върлуваща по това време чумна зараза.

В края на 1837 година дружно с татко си отпътува за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко учебно заведение в Куручушме.Там Раковски учи философия, сладкодумство, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „ Македонското сдружение “, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.

Раковски е с несистемно частно високо обучение. Освен родния си български език, като гражданин на Османската империя, а по късно и на Гърция, владее за приложимост в рамките на тогавашната страна турски език, както и гръцки в двата му разновидността. Овладява говоримо и документално и няколко европейски езици, измежду които сръбски, френски – за непосредствена и за научна цел, британски и други Служи си с арабски и персийски. Той е ослепителен представител на течението на романтизма, мощно повлиян е от Майнхард и братя Грим (Gebrüder Grimm),[3] които посредством своите приказки основават национално възприятие в немския народ. Под тяхно въздействие той основава етнографски въпросник и желае от всички българи да го попълнят и да разказват своите вярвания, песни, гатанки.



По отношение на битката за обучение, Раковски е индивидът считан за преподавател на Васил Априлов, който основава първото взаимно учебно заведение в Габрово през 1835 година По отношение на революцията той е учителят на Васил Левски. След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, Георги Раковски е направил най-вече за съхраняването на българското съзнание през 19 век.

Георги Раковски е първият идеолог и уредник на националноосвободителното придвижване в България и е негов началник през първите 10 години .  Като абстрактен подстрекател на четническото придвижване, той освен слага началото на проведеното националнореволюционно придвижване, само че го издига на нов, още по-висок учредителен стадий. Неговият богат опит и теоретична активност са употребявани от идващото потомство български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична активност. Целият му живот е отдаден на делото за избавление на България от османско господство.