Летисия Мъмфорд Гиър – медицинската сестра, която изобрети спринцовката за една ръка
Във Викторианската ера медицинските лекувания са били много „ на шанс “. Някои от тях, знаем, са били много притеснителни по актуалните стандарти: в първия по рода си „ Наръчник по диагностика и терапия на Мерк “ се предлагат средства като арсеник, пиявици и кокаин за разнообразни болести.
Но епохата е и интервал на нововъведения в региона. Много от процедурите и инструментите, създадени в края на XIX в., се употребяват от медицинските експерти и през днешния ден, в това число спринцовката, с която може да се бора единствено с една ръка.
Когато Летисия Мамфорд Гиър получава патент за устройството през 1899 година – същата година, в която е публикуван наръчникът на Мерк – тя трансформира целият отрасъл на опазването на здравето. Гиър е родена в Ню Йорк през 1852 година, една година преди изобретяването на хиподермична игла.
Спринцовките към този момент са съществували от изненадващо дълго време в този миг от историята. През I в. от н.е. римският хирург Гален за първи път разказва рудиментарна спринцовка с бутало, предопределена обаче за нанасяне на мехлеми, а не за инжектиране на течности в кръвта. Към 900 година арабският офталмолог Амар ал-Мавсил употребява спринцовки, с цел да изважда катаракта от очите на пациентите си. Инструментът не е бил изострен като актуалните игли и е претендирал авансово да се направи прорез в окото на индивида. Едва през втората половина на XIX в. спринцовките, наподобяващи днешните – с подкожни игли, бутала и стъклени тела за елементарно премерване – се популяризират в света на медицината.
Когато Гиър става здравна сестра, тя би трябвало да е осведомена с този инструмент. Актуалните тогава версии са били доста по-лесни за прилагане от предходните, само че тя въпреки всичко вижда опция за усъвършенстване.
През 1896 година подава патент за нов вид спринцовка, предопределена за потребление с една ръка – толкоз елегантна и елементарна, че пациентите могат да ползват и сами медикаментите си в труднодостъпни области по тялото. Най-уникалният аспект на структурата е дръжката с форма на кука, която улеснява захващането на инструмента и потреблението му в неуместни позиции. Както изяснява изобретателката в патента си, тази специфичност дава опция на „ оператора да употребява спринцовката върху себе си без помощта на помощник, което не би било допустимо, в случай че за работата с нея са нужни две ръце “. Тя също по този начин отбелязва, че главното устройство може да бъде възпроизведено евтино, което в допълнение акцентира неговата досегаемост.
Службата за патенти и търговски марки на Съединени американски щати издава патента й 3 години след подаването на поръчката. Изобретението въодушевява все по-удобните спринцовки, които се употребяват през днешния ден, и е измежду последните огромни обновления на медицинския инструмент до 1956 година, когато новозеландски фармацевт на име Колин Алберт Мърдок изобретява първата пластмасова спринцовка, която е направена по този начин, че да се изхвърля след еднократна приложимост. Използваните преди този момент стъклени и железни е трябвало да минават през времеемък развой на дезинфекция сред инжекциите, а постоянно това не е било задоволително, с цел да се предотврати зараза. Първоначално здравните чиновници отхвърлят концепцията на Мърдок като прекомерно футуристична, само че в последна сметка тя е възприета като бърз, безвреден и ефикасен метод за използване на ваксини и лекарства. През идващите години дизайнът не се трансформира доста.
Гиър не доживява да види умотворението на сътрудника си, само че доживява въздействието на своето откритие. Тя умира през 1935 година на 83-годишна възраст. Въпреки че е един от няколкото изобретатели, съдействали за актуалния дизайн на може би най-популярният медицински инструмент, нейното име не се помни изключително блестящо.
