Във „възродителен“ процес са 868 местности с турско-арабски корени от

Във „ възродителен “ развой са 868 местности с турско-арабски корени от община Стара Загора и той е на финалната права. Временната комисия с ръководител Михаил Михайлов – общински консултант от „ Атака “, определена през февруари месец предходната година, е подготвена с новите имена. На идното съвещание през месец май те ще бъдат препоръчани за утвърждение от локалния парламент.
Задачата на краткотрайната комисия била да изготви цялостна тактика по смяна на непознатите топоними с такива, които да дават отговор на нашата история и обичаи, а преводът на имената лишил на комисията повече от една година.
„ Благодаря на Общинска администрация и на външните консултанти, които се включиха в работата ни “, сподели ръководителят й Михаил Михайлов пред публицисти през вчерашния ден.
„ Забелязахме наклонността, че в планинските села се постановат много по-малко промени, за разлика от обитаемоте места, които са в равнинната част на общината. Запазило сме топонимите с тракийски корен “, посочи Михайлов.
Той даде образец със село Казанка, в което от близо 140 имена, за превод и подмяна е имало единствено 10. В землището на Стара Загора от към 140 имена, смяна има в 50.
Бяха дадени и образците за „ Ахчатахта “, което ще бъде заменено с „ Трапезата “, и „ Съборената кюприя “, която се превежда на „ Падналият мост “.
Михайлов акцентира, че няма място за терзание от хората, които имат парцели в препоръчаните за преименуване местности, тъй като няма да се постанова замяна на нотариални актове и документи за тях.
„ Новите имена ще влязат в действие с решение на Общинския съвет, което ще вземем през май. След това всеки документ ще се издава със съответното заменено име. Не се чака административно комплициране, защото местностите имат и индификационни номера, а освен названия “, посочи и Антон Андонов - общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ, член на Временната комисия.
До огромна степен е употребен дословен превод, само че членовете на комисията са се съобразили и с съответни исторически и географски особености на регионите, в които са местностите, с цел да бъдат оптимално разбираеми.
Освен превод на български обаче комисията предлага промяна на наименованията по умря от така наречен „ Възродителен развой “ през времето на социализма като да вземем за пример „ Асанов ров “ ще е стане „ Асенов ров “, „ Хаджиибрямов бунар “ се преименува на „ Хаджиев бунар “, “Аръшов дол “ ще е към този момент „ Ръшов дол “, „ Мехмедова кория “ ще стане „ Манолова гора “.
В брифинга участваха също общинският консултант Пламен Енев и външните консултанти Диана Атанасова - шеф на отдел „ Култура “ на Община Стара Загора, Петър Калчев - шеф на Регионалния исторически музей, и проф. Иван Танев от Тракийския университет.
Другите членове на комисията – общинските съветници Димо Димитров и Николай Овчаров, както и другият външен съветник доктор Християн Атанасов от Българската академия на науките, не участваха в брифинга.
Според причините, които акцентираха вносителите през февруари месец 2017 година, топонимите с турско-арабски имена са мъчно произносими и лишени от модерно звучене. Това са непознати на нашата традиция и история думи. Не дават отговор и на условията на българското законодателство. А също и че съгласно Указ №1315 от 1975 год. на Държавния съвет по това време, който е в действие и до през днешния ден, " Наименованията би трябвало да отразяват благосъстоянието и хубостта на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за изговаряне. Да внушават възприятие за достолепие и горделивост. "
Всъщност обаче цялостният текст на визирания член 4 е следният: „ “Наименованията би трябвало да отразяват благосъстоянието и хубостта на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за изговаряне и къси, да внушават възприятие на достолепие и горделивост у строителите на развитото социалистическо общество “.