Във Философския факултет четяхме и дискутирахме навремето и съвременни (вече

Във Философския факултет четяхме и дискутирахме преди време и модерни (вече не толкова) западни философи (Освен Маркс). Един път в Докторската градина с Христо Тодоров (по-късно ми беше рецензент на дипломната работа – „ Мартин Хайдегер за същността на човешката независимост “, благодаря, Димитър Денков ми беше теоретичен началник, те си знаят) си говорехме за Витгенщайн, мъдрец от еврейски генезис, по това време – не доста известен в България. Но съм признателен на ФФ – и на моите учители там, беше хубаво пътешестване в мисълта, в мисленето. Та – в Докторската градина четем Витгенщайн, прочут на българската Ентелегенция повече от едноименната къща във Виена. „ За което не може да се приказва, за него би трябвало да се мълчи “. В ония времена (85-86) изглеждаше като примирие, спотаяване, снишаване. После видях и разбрах. Има време за събиране на камъни, има време за разхвърляне на камъни. Мисля го и го пиша, като виждам в този момент мълчанието на българската публицистика, на будните съвести, на борците за. Що мълчите? Мълчанието е злато и това е вид на Витгенщайн няколко века преди. Гледаме и виждаме тотална комплицираност, несвързано говорене, некадърност да се довършват фрази, мъчно оправяне с лабиринтите на властта – мисълта, бавното осъзнаване, че да изкарваш пари от нещо не е като да управляваш страна. Освен в случай че изкарваш пари от страната, познато. Но. Въпреки. Мълчание. Давайте, момчета (и прилежащите момичета). Достатъчно е да напсувате предходните, да се заканиш, да обещаш отмъщение. А след това? Гледал съм го преди. Пред очите е, само че хората в базовия, всеобщия случай – не че не могат, само че отхвърлят да го видят. В началото се ядосвах. Сега разбирам. За което не може да се приказва, за него би трябвало да се мълчи. После то единствено си приказва. Но след това. А, да – за всички прятели, дето си плюха на муцуните и гласоподаваха както гласоподаваха. Какво вършим в този момент? Извинявайте. К°во праим в този момент? Георги Даскалов, коментар във фейсбук