Потреблението ускорява икономиката
Вътрешното търсене продължава да движи растежа в стопанската система, като регистрира растеж от 4.2% през второто тримесечие на годишна база.
© Красимир Юскеселиев
0.9% е спадът в вложенията през второто тримесечие на годишна база, по данни на Национален статистически институт. Още по тематиката
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017 16 авг 2017
Държавата предлага съвсем ултимативно минималната заплата да продължи да пораства приблизително с по към 10% на година и да доближи 610 лева през 2020 година Политиката на намаляващ дълг и недостиг ще подсигурява предвидимост, само че рискът е прогнозите да не се осъществен
19 май 2017
Очакванията на икономистите са потреблението да има по-голям принос към растежа през тази година, а фактори са ниските лихви, спадащата безработица и растящите приходи
28 апр 2017
Икономиката леко форсира темпа си на напредък през второто тримесечие на годината и доближава 3.6% на годишна база. Това демонстрират експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Основен мотор продължава да е потреблението. Износът също пораства, само че не съумява да компенсира мощния импорт поради нарасналото вътрешно търсене, вследствие на което чистият резултат на експорта върху растежа остава негативен. Липсващият до момента мотор - вложенията, сякаш стартират леко да се пробуждат. На тримесечна база статистиката регистрира растеж на бруто капиталообразуването в главен капитал, само че на годишна смяната остава надолу, въпреки и да е по-малка по отношение на предходните две тримесечия. Очакванията обаче са вложенията да се ускорят до края на годината, а брутния вътрешен артикул на страната да порасне с над 3.5% през 2017 година
Добрите данни за България през второто тримесечие на 2017 година са в синхрон с тези за международната, щатската и европейската стопански системи. Страната ни попада в най-бързо растящия район в Европейски Съюз - този на Централна и Източна Европа. По-добри резултати от България обаче имат страни като Чехия (ръст от 4.5%) и Румъния, която още веднъж пораства с 5.7% на годишна база.
Потреблението ще продължи да води
Подобно на първото тримесечие, вътрешното търсене продължава да движи растежа в стопанската система и през интервала април - юни, съдейки по експресните оценки на Национален статистически институт. Общото ползване в страната нараства с 4.2% по отношение на същия интервал на 2016 г.Все още няма подробна разбивка, само че евентуално главната причина още веднъж са семействата. Фактори са растящите приходи на популацията, нарастването на заетите и намаляващата безработица. Повишението на приходите на семействата се движи най-вече от подобрението на икономическата интензивност, повдигането на минималните осигурителни прагове и минималната заплата, добавя в своя финален стопански обзор Българска народна банка. От там чакат позитивните трендове да се задържат и през интервала 2018 - 2019 година, което ще поддържа ролята на частното ползване като главен мотор на растежа в стопанската система.
Външната търговията също пораства
По-високата покупателна дарба на семействата е забележима и в данните за външната търговия през повишения износ. Като съставен елемент на Брутният вътрешен продукт вносът на артикули и услуги в България се усилва със 7% на годишна база. Износът също пораства, само че с по-малко - 6.1% по отношение на същия интервал на предходната година, вследствие на което чистият принос към растежа на стопанската система остава в негативна територия.
Очакванията на анализатори са растежът на износа да изпревари този на вноса през втората половина от годината, най-вече заради растящото външно търсене. Приносът към растежа ще остане отрицателен, само че разликата ще се свива до края на 2019 година, предвижда Българска народна банка.
Леко оживление на вложенията
През второто тримесечие на годината вложенията не престават да са надолу – с 0.9% на годишна база.Спадът обаче е доста по-нисък по отношение на предходното тримесечие (- 4.6% годишно намаление). Според анализатори минусите са главно поради бавното начало на новия програмен интервал за еврофондовете.
На тримесечна база база обаче вложенията (бруто формиране на главен капитал) нарастват с 2.4% по отношение на първите три месеца на годината, което е най-високият ритъм от края на 2013 година Вероятно покачването е вследствие на капиталовата интензивност в частния бранш, защото в данните за осъществяването на бюджета към края на юли не се виждат доста финансови разноски.
Очакванията на анализаторите са до края на годината индикаторът да тръгне нагоре. Натоварването на индустриални мощности пораства, а производството се усилва, което допуска, че компаниите ще продължат да уголемяват капиталовата си активност, съгласно Българска народна банка. Успоредно с това, позитивните настройки на компаниите и мощното потребителско търсене също ще окажат положителен резултат, а и евентуално усвояването на европейските пари ще се форсира.
Вече достигнахме капацитета на стопанската система
Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
В момента стопанската система се развива добре. Заетостта доближи предкризисните си равнища, заплатите порастват доста бързо - с над 10% към този момент на годишна база, в данните за потреблението се следи растеж в продажбите на артикули за дълготрайна приложимост. Цяла Европа сега е във възходящата част от икономическия цикъл - по този начин нареченото " раздвижване ". В България обаче към този момент мисля, че достигнахме капацитета на стопанската система – видно е, че не съумяваме да надхвърлим 3.5 - 3.6% растеж.
Фактор за ограничаването на растежа са частните вложения, където се следи прочут спад. От една страна повода за това е покачването в заплатите - към този момент не може да се приказва за България като дестинация с ниски заплати. Все повече промишлени предприятия, които залагаха на такава бизнес тактика - оптимално ниски разноски за труд, виждат, че не могат да намерят личен състав. Съответно в случай че желаят да останат ще им се наложи да подвигат заплати, да ревизират бизнес проекти. От друга страна неналичието на господство на закона и обезпечени права на благосъстоятелност също отблъскват ивеститори.
Друг справедлив ограничител на растежа е дефицитът на фрагменти на пазара на труд. Вижда се към този момент задграничен личен състав в бранша на туризма, само че промишлеността продължава да изпитва сериозен дефицит. Шансът да вдигнем капацитета на стопанската система е улеснение на режима за импорт на работна ръка, в допълнение към привличането на повече частен капитал.
Експортният бранш усеща най-силно оживлението
Красен Йотов, анализатор в Industry Watch
Вероятно тази година растежът на Брутният вътрешен продукт ще е най-малко 3.5%, т.е. този бърз напредък, почнал преди година, продължава. Разликата с предходната година в този момент е, че има по-голямо нарастване на потреблението.
Има много огромно разминаване сред упованията за вложенията и действителният им размер и една от аргументите за това е, че сега растежът е в браншове, които не изискват обилни финансови вложения. Явно и в промишлеността потенциалът е задоволителен, с цел да се задоволява търсенето на външните пазари. През последните години износът пораства и е един от главните мотори на стопанската система, подкрепян е и от евтиното евро. През последната година обаче европейската валута нарастна по отношение на $ и лирата и това може да забави растежа на износа.
Логично бизнесите, които усещат оживлението най-силно, са най-вече експортно-ориентираните. Друг е въпросът, в случай че растежът на заема се форсира още, може би и изискванията за фирмите, които работят за вътрешния пазар, ще се подобрят. Но към момента банките са внимателни.
Сега растежът на българската стопанската система е бърз, само че спрямо годините преди рецесията е съвсем на половина. Този слаб растеж на вложенията също е проблематичен, защото те са причина за повишение на капацитета на стопанската система в дълготраен проект. Към момента разноските за придобиване на дълготрайни материални активи са на 30% от равнищата преди рецесията.
© Красимир Юскеселиев
0.9% е спадът в вложенията през второто тримесечие на годишна база, по данни на Национален статистически институт. Още по тематиката
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017 16 авг 2017
Държавата предлага съвсем ултимативно минималната заплата да продължи да пораства приблизително с по към 10% на година и да доближи 610 лева през 2020 година Политиката на намаляващ дълг и недостиг ще подсигурява предвидимост, само че рискът е прогнозите да не се осъществен
19 май 2017
Очакванията на икономистите са потреблението да има по-голям принос към растежа през тази година, а фактори са ниските лихви, спадащата безработица и растящите приходи
28 апр 2017
Икономиката леко форсира темпа си на напредък през второто тримесечие на годината и доближава 3.6% на годишна база. Това демонстрират експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Основен мотор продължава да е потреблението. Износът също пораства, само че не съумява да компенсира мощния импорт поради нарасналото вътрешно търсене, вследствие на което чистият резултат на експорта върху растежа остава негативен. Липсващият до момента мотор - вложенията, сякаш стартират леко да се пробуждат. На тримесечна база статистиката регистрира растеж на бруто капиталообразуването в главен капитал, само че на годишна смяната остава надолу, въпреки и да е по-малка по отношение на предходните две тримесечия. Очакванията обаче са вложенията да се ускорят до края на годината, а брутния вътрешен артикул на страната да порасне с над 3.5% през 2017 година
Добрите данни за България през второто тримесечие на 2017 година са в синхрон с тези за международната, щатската и европейската стопански системи. Страната ни попада в най-бързо растящия район в Европейски Съюз - този на Централна и Източна Европа. По-добри резултати от България обаче имат страни като Чехия (ръст от 4.5%) и Румъния, която още веднъж пораства с 5.7% на годишна база.
Потреблението ще продължи да води
Подобно на първото тримесечие, вътрешното търсене продължава да движи растежа в стопанската система и през интервала април - юни, съдейки по експресните оценки на Национален статистически институт. Общото ползване в страната нараства с 4.2% по отношение на същия интервал на 2016 г.Все още няма подробна разбивка, само че евентуално главната причина още веднъж са семействата. Фактори са растящите приходи на популацията, нарастването на заетите и намаляващата безработица. Повишението на приходите на семействата се движи най-вече от подобрението на икономическата интензивност, повдигането на минималните осигурителни прагове и минималната заплата, добавя в своя финален стопански обзор Българска народна банка. От там чакат позитивните трендове да се задържат и през интервала 2018 - 2019 година, което ще поддържа ролята на частното ползване като главен мотор на растежа в стопанската система.
Външната търговията също пораства
По-високата покупателна дарба на семействата е забележима и в данните за външната търговия през повишения износ. Като съставен елемент на Брутният вътрешен продукт вносът на артикули и услуги в България се усилва със 7% на годишна база. Износът също пораства, само че с по-малко - 6.1% по отношение на същия интервал на предходната година, вследствие на което чистият принос към растежа на стопанската система остава в негативна територия.
Очакванията на анализатори са растежът на износа да изпревари този на вноса през втората половина от годината, най-вече заради растящото външно търсене. Приносът към растежа ще остане отрицателен, само че разликата ще се свива до края на 2019 година, предвижда Българска народна банка.
Леко оживление на вложенията
През второто тримесечие на годината вложенията не престават да са надолу – с 0.9% на годишна база.Спадът обаче е доста по-нисък по отношение на предходното тримесечие (- 4.6% годишно намаление). Според анализатори минусите са главно поради бавното начало на новия програмен интервал за еврофондовете.
На тримесечна база база обаче вложенията (бруто формиране на главен капитал) нарастват с 2.4% по отношение на първите три месеца на годината, което е най-високият ритъм от края на 2013 година Вероятно покачването е вследствие на капиталовата интензивност в частния бранш, защото в данните за осъществяването на бюджета към края на юли не се виждат доста финансови разноски.
Очакванията на анализаторите са до края на годината индикаторът да тръгне нагоре. Натоварването на индустриални мощности пораства, а производството се усилва, което допуска, че компаниите ще продължат да уголемяват капиталовата си активност, съгласно Българска народна банка. Успоредно с това, позитивните настройки на компаниите и мощното потребителско търсене също ще окажат положителен резултат, а и евентуално усвояването на европейските пари ще се форсира.
Вече достигнахме капацитета на стопанската система
Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
В момента стопанската система се развива добре. Заетостта доближи предкризисните си равнища, заплатите порастват доста бързо - с над 10% към този момент на годишна база, в данните за потреблението се следи растеж в продажбите на артикули за дълготрайна приложимост. Цяла Европа сега е във възходящата част от икономическия цикъл - по този начин нареченото " раздвижване ". В България обаче към този момент мисля, че достигнахме капацитета на стопанската система – видно е, че не съумяваме да надхвърлим 3.5 - 3.6% растеж.
Фактор за ограничаването на растежа са частните вложения, където се следи прочут спад. От една страна повода за това е покачването в заплатите - към този момент не може да се приказва за България като дестинация с ниски заплати. Все повече промишлени предприятия, които залагаха на такава бизнес тактика - оптимално ниски разноски за труд, виждат, че не могат да намерят личен състав. Съответно в случай че желаят да останат ще им се наложи да подвигат заплати, да ревизират бизнес проекти. От друга страна неналичието на господство на закона и обезпечени права на благосъстоятелност също отблъскват ивеститори.
Друг справедлив ограничител на растежа е дефицитът на фрагменти на пазара на труд. Вижда се към този момент задграничен личен състав в бранша на туризма, само че промишлеността продължава да изпитва сериозен дефицит. Шансът да вдигнем капацитета на стопанската система е улеснение на режима за импорт на работна ръка, в допълнение към привличането на повече частен капитал.
Експортният бранш усеща най-силно оживлението
Красен Йотов, анализатор в Industry Watch
Вероятно тази година растежът на Брутният вътрешен продукт ще е най-малко 3.5%, т.е. този бърз напредък, почнал преди година, продължава. Разликата с предходната година в този момент е, че има по-голямо нарастване на потреблението.
Има много огромно разминаване сред упованията за вложенията и действителният им размер и една от аргументите за това е, че сега растежът е в браншове, които не изискват обилни финансови вложения. Явно и в промишлеността потенциалът е задоволителен, с цел да се задоволява търсенето на външните пазари. През последните години износът пораства и е един от главните мотори на стопанската система, подкрепян е и от евтиното евро. През последната година обаче европейската валута нарастна по отношение на $ и лирата и това може да забави растежа на износа.
Логично бизнесите, които усещат оживлението най-силно, са най-вече експортно-ориентираните. Друг е въпросът, в случай че растежът на заема се форсира още, може би и изискванията за фирмите, които работят за вътрешния пазар, ще се подобрят. Но към момента банките са внимателни.
Сега растежът на българската стопанската система е бърз, само че спрямо годините преди рецесията е съвсем на половина. Този слаб растеж на вложенията също е проблематичен, защото те са причина за повишение на капацитета на стопанската система в дълготраен проект. Към момента разноските за придобиване на дълготрайни материални активи са на 30% от равнищата преди рецесията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ