_7678363088939505671_big.jpg?16:48:13)
Автокрадец разстреля трима полицаи в „Люлин“
Вътрешен министър подаде оставка след нещастието
Иво Кашавелов търка доживот наровете в пандиза
От лакомия не избягал в чужбина
Пред 90-те години на предишния век България се тресе от престрелки. Разпределят се апетитни тъмни бизнеси, разчистват се сметки. Никой обаче не допуска, че наглостта на бандитите ще вземе галактически размери и ще посегнат и на служители на реда. Правят го не знакови мутри, а люлински автоапаш. През 1996 година България изтръпва след вестта, че Министерство на вътрешните работи чиновници са убити в София. Разследването се води от най-печените криминалисти, само че единствено ново закононарушение издава стрелеца.
В ранното утро на 3 май 1996 година четирима служители на реда са изпратени в бл. 329 в софийския жк „ Люлин “ по сигнал за рекет. Той е подаден от лекарката Юлия Машалова, която твърди, че някогашната ѝ снаха пратила изнудвачи поради развода със сина й. Жената видяла няколко съмнителни младежи с качулки да обикалят дни наред около вход В и алармирала в полицията. Никой още не знае, че това са автокрадци, които са набелязали следващата плячка. Времето е неспокойно, София се тресе от престъпност.
За ревизират сигнала и задържат за инспекция младежите са изпратени Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София дружно с Ангел Ангелов и Пламен Варадинов от Девето РПУ. Малко след 6.30 ч те са към този момент покрай блока. Разделят се по двойки - едните минават по алеята от общината до блок 329, а другите - косо. Събират се до каса за заплащане на ток. Правят си къса оперативка. Впечатление им прави автомобил с тъмни стъкла, спрян сред втория и третия вход. По-късно ще се окаже, че точно това е „ Фолксваген Джета “, с която се движат нарушителите.
Те обаче не са там, с цел да рекетират докторката и сина ѝ, а да откраднат баровски джип на футболист, намиращ се на близкия паркинг. Единият от бандитите е въоръжен с „ Калашников “ и пищов, другият е запасал „ Макаров “. Двамата са нащрек и са подготвени да убиват. Точно тогава старши сержант Трошанов вижда единия и го демонстрира на сътрудниците си. Полицаите са на към 150 метра. След малко се появява и вторият обвинен. И двамата са облечени спортно, с тъмни облекла, носят платнени торби, не са маскирани.
Полицаите потеглят след тях, вадят револвери и стартира гонка. Кашавелов и съучастникът му се вмъкват в третия вход на панелката. Ангел споделя на Пламен да изостане малко и дружно с Красимир и Йордан влизат след обвинените. След секунди стартира канонада от изстрели. На място са убити Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов от 9-о РПУ. Оцелява единствено Пламен Варадинов, който чака сътрудниците си извън. Ангелов съумява да стреля няколко пъти, преди да издъхне, и ранява в бедрото единия от бандитите. Стрелците хукват сред блоковете и изчезват.
Стресирани от стрелбата, поданици на блока звънят в полицията. За по-малко от 10 минути регионът почернява от униформени, само че от убийците няма и диря. В следствието са впрегнати най-опитните криминалисти, само че повече от три месеца то тъпче на едно място.
Внезапно идва сигнал, който оказва помощ да бъде хванат обвинен за жестокото ликвидиране. Това е 32-годишният Иво Кашавелов, който е задържан, откакто пребива жена, която блъснала леко паркирания му „ Фолксваген джета “. Съпругът ѝ вижда това от балкона и го догонва с автомобил, Кашавелов обаче вади револвер и стреля. Раненият мъж дава изложение на стрелеца, което съответствува с портрета на търсения за убийството на тримата служители на реда.
На 5 август 1996 година на автобусна спирка в жк „ Младост “ Иво Кашавелов е задържан. При разпитите отхвърля всичко. Той обаче не знае, че в килията му има подслушвателни устройства. Мисълта, че в скришен гараж в „ Слатина “ е прикрито оръжието, с което е разстрелял служителите на реда, не му дава мира и той моли съкилийника си да прибере и изхвърли всички улики, когато излезе след няколко дни.
Така криминалистите откриват скривалището на тройния палач, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се открива, че точно от него са изстреляни смъртоносните патрони по служителите на реда. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една неточност - запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, макар че патрон го е улучил в крайници и ги е скъсал.
„ Готвеше се да избяга в чужбина, само че алчността му да ограби още няколко автомобила го държеше у нас “, спомня си тогавашният началник на отдел “Убийства ” Ботьо Ботев, който води следствието.
На мястото на гибелта на тримата служители на реда е сложена паметна плоча.
11 шефове в Министерство на вътрешните работи са осъдени, тъй като са изпратили неподготвени тримата убити служители на реда, двама са намалени в служба. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка, тъй като вечерта след убийството на тримата служители на реда, камери на малкия екран го „ хващат “ да се радостни в компанията на манекенки.
Вторият участник в кървавата престрелка не е изрично открит и не е наказан. Криминалисти считат, че това е задържаният в Испания асистент на Кашавелов Милен Захов, само че той има оправдание, а и доказателства липсват. Кашавелов получава доживотна присъда без право на подмяна, която излежава и сега. Той продължава да твърди, че е почтен и мълчи за съучастника си.
Убиецът – нечовечен, озлобен и рисков
Осъди България в Страсбург поради дълъг развой
Убиецът Иво Кашавелов получи доживотна присъда без право на подмяна.
Процесът против Иво Кашавелов се точи цели 8 години. През 2004 година Върховният касационен съд отсича дефинитивно – доживотна присъда без право на подмяна. През 2011 година обаче Кашавелов осъжда България в Страсбург и получава 7000 евро за неимуществени вреди. Мотивите за присъдата са дългия период на делото и фактът, че при всяко извеждане на Кашавелов от килията са му поставяни белезници, което било унизително. По другата част на жалбата – строгостта на режима и антисанитария в килията му, страната ни е оправдана. В делото в Страсбург се ползва информация, от която излиза наяве, че Кашавелов не приема своето наказание и присъда и смята наказателното дело против него за незаслужено и преднамерено. Той демонстрира цялостно пренебрежение към другите и работи жестоко и надменно, когато някой се обърне към него. Неговата нервност, неприкрита свирепост и завист и непрекъснато нервно напрежение го вършат изключително рисков и непредвидим. В няколко случая му е предлагана работа, която той остро отхвърля.
Иво Кашавелов търка доживот наровете в пандиза
От лакомия не избягал в чужбина
Пред 90-те години на предишния век България се тресе от престрелки. Разпределят се апетитни тъмни бизнеси, разчистват се сметки. Никой обаче не допуска, че наглостта на бандитите ще вземе галактически размери и ще посегнат и на служители на реда. Правят го не знакови мутри, а люлински автоапаш. През 1996 година България изтръпва след вестта, че Министерство на вътрешните работи чиновници са убити в София. Разследването се води от най-печените криминалисти, само че единствено ново закононарушение издава стрелеца.
В ранното утро на 3 май 1996 година четирима служители на реда са изпратени в бл. 329 в софийския жк „ Люлин “ по сигнал за рекет. Той е подаден от лекарката Юлия Машалова, която твърди, че някогашната ѝ снаха пратила изнудвачи поради развода със сина й. Жената видяла няколко съмнителни младежи с качулки да обикалят дни наред около вход В и алармирала в полицията. Никой още не знае, че това са автокрадци, които са набелязали следващата плячка. Времето е неспокойно, София се тресе от престъпност.
За ревизират сигнала и задържат за инспекция младежите са изпратени Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София дружно с Ангел Ангелов и Пламен Варадинов от Девето РПУ. Малко след 6.30 ч те са към този момент покрай блока. Разделят се по двойки - едните минават по алеята от общината до блок 329, а другите - косо. Събират се до каса за заплащане на ток. Правят си къса оперативка. Впечатление им прави автомобил с тъмни стъкла, спрян сред втория и третия вход. По-късно ще се окаже, че точно това е „ Фолксваген Джета “, с която се движат нарушителите.
Те обаче не са там, с цел да рекетират докторката и сина ѝ, а да откраднат баровски джип на футболист, намиращ се на близкия паркинг. Единият от бандитите е въоръжен с „ Калашников “ и пищов, другият е запасал „ Макаров “. Двамата са нащрек и са подготвени да убиват. Точно тогава старши сержант Трошанов вижда единия и го демонстрира на сътрудниците си. Полицаите са на към 150 метра. След малко се появява и вторият обвинен. И двамата са облечени спортно, с тъмни облекла, носят платнени торби, не са маскирани.
Полицаите потеглят след тях, вадят револвери и стартира гонка. Кашавелов и съучастникът му се вмъкват в третия вход на панелката. Ангел споделя на Пламен да изостане малко и дружно с Красимир и Йордан влизат след обвинените. След секунди стартира канонада от изстрели. На място са убити Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов от 9-о РПУ. Оцелява единствено Пламен Варадинов, който чака сътрудниците си извън. Ангелов съумява да стреля няколко пъти, преди да издъхне, и ранява в бедрото единия от бандитите. Стрелците хукват сред блоковете и изчезват.
Стресирани от стрелбата, поданици на блока звънят в полицията. За по-малко от 10 минути регионът почернява от униформени, само че от убийците няма и диря. В следствието са впрегнати най-опитните криминалисти, само че повече от три месеца то тъпче на едно място.
Внезапно идва сигнал, който оказва помощ да бъде хванат обвинен за жестокото ликвидиране. Това е 32-годишният Иво Кашавелов, който е задържан, откакто пребива жена, която блъснала леко паркирания му „ Фолксваген джета “. Съпругът ѝ вижда това от балкона и го догонва с автомобил, Кашавелов обаче вади револвер и стреля. Раненият мъж дава изложение на стрелеца, което съответствува с портрета на търсения за убийството на тримата служители на реда.
На 5 август 1996 година на автобусна спирка в жк „ Младост “ Иво Кашавелов е задържан. При разпитите отхвърля всичко. Той обаче не знае, че в килията му има подслушвателни устройства. Мисълта, че в скришен гараж в „ Слатина “ е прикрито оръжието, с което е разстрелял служителите на реда, не му дава мира и той моли съкилийника си да прибере и изхвърли всички улики, когато излезе след няколко дни.
Така криминалистите откриват скривалището на тройния палач, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се открива, че точно от него са изстреляни смъртоносните патрони по служителите на реда. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една неточност - запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, макар че патрон го е улучил в крайници и ги е скъсал.
„ Готвеше се да избяга в чужбина, само че алчността му да ограби още няколко автомобила го държеше у нас “, спомня си тогавашният началник на отдел “Убийства ” Ботьо Ботев, който води следствието.
На мястото на гибелта на тримата служители на реда е сложена паметна плоча.
11 шефове в Министерство на вътрешните работи са осъдени, тъй като са изпратили неподготвени тримата убити служители на реда, двама са намалени в служба. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка, тъй като вечерта след убийството на тримата служители на реда, камери на малкия екран го „ хващат “ да се радостни в компанията на манекенки.
Вторият участник в кървавата престрелка не е изрично открит и не е наказан. Криминалисти считат, че това е задържаният в Испания асистент на Кашавелов Милен Захов, само че той има оправдание, а и доказателства липсват. Кашавелов получава доживотна присъда без право на подмяна, която излежава и сега. Той продължава да твърди, че е почтен и мълчи за съучастника си.
Убиецът – нечовечен, озлобен и рисков
Осъди България в Страсбург поради дълъг развой
Убиецът Иво Кашавелов получи доживотна присъда без право на подмяна.
Процесът против Иво Кашавелов се точи цели 8 години. През 2004 година Върховният касационен съд отсича дефинитивно – доживотна присъда без право на подмяна. През 2011 година обаче Кашавелов осъжда България в Страсбург и получава 7000 евро за неимуществени вреди. Мотивите за присъдата са дългия период на делото и фактът, че при всяко извеждане на Кашавелов от килията са му поставяни белезници, което било унизително. По другата част на жалбата – строгостта на режима и антисанитария в килията му, страната ни е оправдана. В делото в Страсбург се ползва информация, от която излиза наяве, че Кашавелов не приема своето наказание и присъда и смята наказателното дело против него за незаслужено и преднамерено. Той демонстрира цялостно пренебрежение към другите и работи жестоко и надменно, когато някой се обърне към него. Неговата нервност, неприкрита свирепост и завист и непрекъснато нервно напрежение го вършат изключително рисков и непредвидим. В няколко случая му е предлагана работа, която той остро отхвърля.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ