Василий Кандински - модерният модернизъм
Василий Кандински, художник и теоретик на изкуството, (1866– 1944)
Произход: Руска империя, богато семейство - татко от Сибир и майка германка
Образование: Право, етнология и стопанска система в университета „ Ломоносов “, Москва, школа по изобразяване и Художествена академия в Мюнхен
Интереси: философия, логика на психиката, символика на цвета, фолклорно изкуство
Стилове на работа: експресионизъм, абстракционизъм, сюрреализъм
Признание: Считан за „ татко на абстракционизма “
Василий Кандински е измислил абстракционизма – споделят. Не е правилно. Абстракцията е измежду тези платонови хрумвания, които просто чакат някой да ги открие. Но в изкуството на изображението тя се появява късно, по тази причина знаем индивида, в чиято глава се приземява. И е вярно да се каже - Василий Кандински, като част от теорията и практиката на модерното изкуство, открива, пръв ползва и разпространява правилата на абстракционизма.
Заблуда витае и за националността на Кандински – считат го за руснак, което е единствено отчасти правилно. Но нито произходът, нито творчеството му са съветски. Прабаба му е тунгуска принцеса от рода Гантимурови, татко му - от остарял кахтински, т.е., бурятски (монголски) жанр. Биографът Александра Галачина написа: „ Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци “. Но не загатва, че майка му е немкиня от Източна Прусия, а той от дете владее съвършено и съветски, и немски.
Всъщност, тъкмо в Германия Кандински става художник и осъществя концепциите си. Да, в творбите му има съветски привкус – с обилния цвят от кубетата на църквите и ярките остарели селски къщи, с съветския мистицизъм, а ненапълно и с съветския безпорядък. Но това, овладяно посредством естетическата мисъл и правила на рационалния Запад, става международен реформаторски жанр. Лесно е след Кандински да си абстракционист, сложното е да си Кандински.
Василий Кандински е роден през 1866 в Москва , в фамилията на богат търговец на чай. През 1871 се местят в Одеса, родителите се развеждат, а Василий е отгледан от вуйна си в обич към изкуствата. Баща му насърчава заниманията с живопис, пиано и виолончело – а Кандински цялостен живот изяснява живописта посредством музиката. Въпреки това, учи право в Москва, взе участие в етнографска експедиция, по време на която вижда селски домове, като че ли излезли от приказките, и се дами за братовчедка си Анна, с която след това се развежда. Тя е по-възрастна и връзката е по-скоро майка - наследник.
Кандински дълго няма професионален интерес към рисуването, само че нещата се трансформират с галерия на импресионисти в Москва, която му демонстрира, че предметът не е най-важното в живописта. После е вагнеровият „ Лоенгрин “, който, съгласно него, „ изтласква границите на музиката и мелодията оттатък общоприетия лиризъм “. Третото събитие е запознаването му с теософията на Мадам Блаватская. А това съответствува с новите открития в атомната доктрина , които вършат света непознат и непредвидим. Кандински е отхвърлен от науката въобще, зарязва Русия и отива в Мюнхен да учи живопис.
„ Немските приказки от детството ми оживяха. Живея в града на изкуствата, значи и в града на приказките “ – споделя Кандински. Той учи в художествената академия, само че там му е тясно и се маха. През 1901 основава групата „ Фаланга “, рисува пейзажи в ярки цветове и с подстрекателство през внезапни цветови контрасти. За първото му в действителност нереално произведение се счита един акварел от 1910 – „ Без заглавие “.
Характерно е за нереалните произведения на Кандински – или са без заглавие, или „ Импресия “, „ Импровизация “, „ Композиция “. През 1911 с Франц Марк основава друга артистична група – „ Синият конник “. Тя е жива единствено три години, само че тласка напред целия европейски авангард. Синьото е цветът на душата, то зове към безконечност, пробужда горест по непорочното и свръх чувственото, гласи теорията, която Кандински преподава в школата „ Баухаус “, само че към този момент след ПСВ и втория съветски интервал в живота си.
Като съветски жител, през войната той не може да остане в Германия и се връща в Русия . Там се дами за 17-годишната Нина Андреева, само че съвсем не рисува. Както мнозина други, измамен е от болшевиките с концепцията за свободно революционно изкуство. Включва се в групата на Луначарски, само че скоро получава рецензии от „ същински “ пролетарски художници. Той не ги чака да се разпрострат, през 1921 е отново в Германия, става немски жител, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар да преподава в „ Баухаус “ .
Следвоенните години в „ Баухаус “ са щастливи за Кандински. Той е комшия с Паул Клее и други европейски художници, рисува, преподава теорията си за абстракционизма. Всичко стартира от точката и цвета, те са връзката сред създател, създание и аудитория. От точката се развиват линиите и геометричните форми, а от цвета и комбинации му се ражда композиционното и смислово единение на творбата.
През 20-те години „ Баухаус “ значи авторитет, Кандински също е фамозен, колекционират го, а след това тоталитарните режими го не разрешават – в Русия като „ невъзвращенец “, а нацистите - като художник-дегенерат. Но през 1937 той е към този момент в Париж .
Там не се усеща добре - не знае френски, а французите не си падат по абстракционизма, тъй като е немско откритие. Кандински е непознат и за съветската емиграция, и за френската интелигенция, без значение, че стилът му върви от строгите геометрични фигури към сюрреалистични облици, а палитрата му се смекчава с пастелни оттенъци и полутонове.
Неясно за какво, отхвърля да отиде в Съединени американски щати и става френски жител през 1939, само че през 1944 умира уединен , а цените на картините му незабавно скачат.
Не всеки ги цени обаче. През 1980, при грабеж, жена му, Нина, е удушена с шал, а бижутата ѝ са откраднати. От картините на Василий Кандински, с които къщата е цялостна, не липсва нито една.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Произход: Руска империя, богато семейство - татко от Сибир и майка германка
Образование: Право, етнология и стопанска система в университета „ Ломоносов “, Москва, школа по изобразяване и Художествена академия в Мюнхен
Интереси: философия, логика на психиката, символика на цвета, фолклорно изкуство
Стилове на работа: експресионизъм, абстракционизъм, сюрреализъм
Признание: Считан за „ татко на абстракционизма “
Василий Кандински е измислил абстракционизма – споделят. Не е правилно. Абстракцията е измежду тези платонови хрумвания, които просто чакат някой да ги открие. Но в изкуството на изображението тя се появява късно, по тази причина знаем индивида, в чиято глава се приземява. И е вярно да се каже - Василий Кандински, като част от теорията и практиката на модерното изкуство, открива, пръв ползва и разпространява правилата на абстракционизма.
Заблуда витае и за националността на Кандински – считат го за руснак, което е единствено отчасти правилно. Но нито произходът, нито творчеството му са съветски. Прабаба му е тунгуска принцеса от рода Гантимурови, татко му - от остарял кахтински, т.е., бурятски (монголски) жанр. Биографът Александра Галачина написа: „ Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци “. Но не загатва, че майка му е немкиня от Източна Прусия, а той от дете владее съвършено и съветски, и немски.
Всъщност, тъкмо в Германия Кандински става художник и осъществя концепциите си. Да, в творбите му има съветски привкус – с обилния цвят от кубетата на църквите и ярките остарели селски къщи, с съветския мистицизъм, а ненапълно и с съветския безпорядък. Но това, овладяно посредством естетическата мисъл и правила на рационалния Запад, става международен реформаторски жанр. Лесно е след Кандински да си абстракционист, сложното е да си Кандински.
Василий Кандински е роден през 1866 в Москва , в фамилията на богат търговец на чай. През 1871 се местят в Одеса, родителите се развеждат, а Василий е отгледан от вуйна си в обич към изкуствата. Баща му насърчава заниманията с живопис, пиано и виолончело – а Кандински цялостен живот изяснява живописта посредством музиката. Въпреки това, учи право в Москва, взе участие в етнографска експедиция, по време на която вижда селски домове, като че ли излезли от приказките, и се дами за братовчедка си Анна, с която след това се развежда. Тя е по-възрастна и връзката е по-скоро майка - наследник.
Кандински дълго няма професионален интерес към рисуването, само че нещата се трансформират с галерия на импресионисти в Москва, която му демонстрира, че предметът не е най-важното в живописта. После е вагнеровият „ Лоенгрин “, който, съгласно него, „ изтласква границите на музиката и мелодията оттатък общоприетия лиризъм “. Третото събитие е запознаването му с теософията на Мадам Блаватская. А това съответствува с новите открития в атомната доктрина , които вършат света непознат и непредвидим. Кандински е отхвърлен от науката въобще, зарязва Русия и отива в Мюнхен да учи живопис.
„ Немските приказки от детството ми оживяха. Живея в града на изкуствата, значи и в града на приказките “ – споделя Кандински. Той учи в художествената академия, само че там му е тясно и се маха. През 1901 основава групата „ Фаланга “, рисува пейзажи в ярки цветове и с подстрекателство през внезапни цветови контрасти. За първото му в действителност нереално произведение се счита един акварел от 1910 – „ Без заглавие “.
Характерно е за нереалните произведения на Кандински – или са без заглавие, или „ Импресия “, „ Импровизация “, „ Композиция “. През 1911 с Франц Марк основава друга артистична група – „ Синият конник “. Тя е жива единствено три години, само че тласка напред целия европейски авангард. Синьото е цветът на душата, то зове към безконечност, пробужда горест по непорочното и свръх чувственото, гласи теорията, която Кандински преподава в школата „ Баухаус “, само че към този момент след ПСВ и втория съветски интервал в живота си.
Като съветски жител, през войната той не може да остане в Германия и се връща в Русия . Там се дами за 17-годишната Нина Андреева, само че съвсем не рисува. Както мнозина други, измамен е от болшевиките с концепцията за свободно революционно изкуство. Включва се в групата на Луначарски, само че скоро получава рецензии от „ същински “ пролетарски художници. Той не ги чака да се разпрострат, през 1921 е отново в Германия, става немски жител, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар да преподава в „ Баухаус “ .
Следвоенните години в „ Баухаус “ са щастливи за Кандински. Той е комшия с Паул Клее и други европейски художници, рисува, преподава теорията си за абстракционизма. Всичко стартира от точката и цвета, те са връзката сред създател, създание и аудитория. От точката се развиват линиите и геометричните форми, а от цвета и комбинации му се ражда композиционното и смислово единение на творбата.
През 20-те години „ Баухаус “ значи авторитет, Кандински също е фамозен, колекционират го, а след това тоталитарните режими го не разрешават – в Русия като „ невъзвращенец “, а нацистите - като художник-дегенерат. Но през 1937 той е към този момент в Париж .
Там не се усеща добре - не знае френски, а французите не си падат по абстракционизма, тъй като е немско откритие. Кандински е непознат и за съветската емиграция, и за френската интелигенция, без значение, че стилът му върви от строгите геометрични фигури към сюрреалистични облици, а палитрата му се смекчава с пастелни оттенъци и полутонове.
Неясно за какво, отхвърля да отиде в Съединени американски щати и става френски жител през 1939, само че през 1944 умира уединен , а цените на картините му незабавно скачат.
Не всеки ги цени обаче. През 1980, при грабеж, жена му, Нина, е удушена с шал, а бижутата ѝ са откраднати. От картините на Василий Кандински, с които къщата е цялостна, не липсва нито една.
Фейсбук конгрес Най-ново видео