Защо не се раздига масата за Бъдни вечер
Един от най-милите мемоари от детството ви вероятно е светлата нощ на Бъдни вечер, цялото семейство, събрано към масата, бъдникът в остарялата печка, ароматът на печена тиква, дом и на… любов. А помните ли, че баба ви не раздигаше довечера трапезата? И за това има причина.
Защо не се раздига масата на Бъдни вечер?
След молитвите за здраве и благополучие, за помилван на греховете, с цел да посрещнем чисти рождението на Христос, след богата софра с постни ястия, от които всеки би трябвало да опита всичко за здраве и шанс, след аромата на тамян, пречистващ и гонещ злите сили, след бъдника, безшумно догарящ до сутринта, трапезата не се раздига, тъй като се чакат скъпите ни умряли близки. На Бъдни вечер и живи, и мъртви сме дружно в очакване на Спасителя.
В националните вярвания тези скъпи близки, чиито столове към трапезата са останали празни, чакат да се спусне нощта, с цел да вечерят и те от нераздигнатата маса. Естествено, че не е нужно да се оставят на трапезата празни и мръсни чинии, а единствено порция чиста храна – от всичко за мъртвите, с цел да си хапнат и те, когато след среднощ посетят дома си.
Именно вярата, че на този ден обичаните хора, които сме окончателно изгубили, ще дойдат да се насладят на съня ни, ще седнат на масата ни и ще се нахранят със забърканата с любов содена питка, наречена още боговица, богова пита, божичник, вечерник или светец, ще вкусят от обредните хлябове и от всичко, приготвено да светлата нощ, е повода да не се раздига масата на Бъдни вечер. Така, както се ражда спасителят след тази нощ, по този начин да се ражда и вярата, че любовта е безконечна и че няма мощ, която да я спре.
Други обичаи и обреди за Бъдни вечер
В камината или печката се поставя бъдник – дебело дърво, което би трябвало да гори цялата нощ, да не угасне огънят на вярата и вярата за по-добра, по-светла година. Бъдникът е знак на младенеца, на рождението му в святата нощ. Бъдникът се отсича от главата на фамилията, внася се в дома с думите: „ Славите ли млада Бога? “, на които би трябвало да се отговори със: „ Славим, славим, добре си пристигнал! “, след което дървото се миросва. Пепелта от изгорелия бъдник в святата нощ се резервира – тя има съгласно националните вярвания магическа мощ да изцерява заболявания и да пази от беди.
Домакините следва да подготвят блага за коледарите. Тази неповторима традиция – да се коледува от дом на дом с песни и наричания, е остаряла, само че позабравена в доста места от България, само че има и такива, където традицията е съхранена и жива. А облеклото на коледарите – геги, калпаци – придава на светлите коледни празници още магическа мощ.
Приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер също е обвързвано с традициите. Замесва се содена питка, в която се слага късметче, с цел да се види каква ще е годината. Освен паричка в содената питка могат да се сложат клонки дрян с друг брой пъпки, на които дава отговор едно благопожелание било то за здраве, за благополучие, за шанс или за дом и правоприемник.
Подреждането на трапезата с обредни ястия също става по строго избран ред – в средата е содената питка, както и малко плява, а към тях се подреждат останалите ястия. Сламата е знак на яслите – първия дом на Спасителя.
Содената питка е един от знаците на празника. Често тя се сервира върху жито, с цел да е плодородна годината. Стопанинът би трябвало и да разчупи тази питка над главата си, да остави първото парче на иконата, а другите да раздаде по старшинство, като стартира от най-възрастния.
