Васил Велев - председател на УС на АИКБ, в Беновска

Васил Велев - ръководител на УС на АИКБ, в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти февруари 2022 година, съобщи позиции по следните тематики:

Позицията на работодателите за проекта за енергиен преход. Организираната от АКИБ полемика на 17-ти февруари.

„ Добре пристигнал, само че дали сте добре заварил след вчерашното, по какъв начин да го нарека, блиц прекосяването през разнообразни браншове, в случай че вярно се показвам, в разискването на Плана за възобновяване и резистентност при Асен Василев? “, посрещна своя посетител Беновска. Васил Велев отговори, че с министъра на финансите са провели работна среща по въпроса 2 дни по-рано, дружно със синдикатите. На тази среща са били осведомени са измененията, за заменените планове, само че всъщност обществено разискване не е правено на тези нови планове. Той изясни: „ Ние като страна нямаме повсеместен проект за прехода. Стратегията ни за стабилно енергийно развиване до 2030 с небосвод до 2050 година не е съответна. „ Енергетика и климат “ също, проектът за развиване на електропреносната мрежа също! Ние се нуждаем от повсеместен проект за прехода, пътна карта, каквато няма на масата за разискване изобщо. Без подобен обособени планове, щипнати оттук-оттам, без цялостна визия по какъв начин ще се балансира системата, на каква цена на микса, за нас не е добре, не подсигурява постигането на триумфи и не защищава от грешките, които направихме в енергетиката през последните 20 години. И за които плащаме всяка година по 2 милиарда лв. в допълнение – по 750 милиона за американските централи и ВЕИ-тата и по 500 милиона за когенерациите, по този начин наречените високоефективни, комбинирани производства на електрическа енергия! “.

„ Вчера се разбра, че в този проект не попада перо за развиване на нуклеарна централа, т.е. „ Белене “ не е във фокуса на това държавно управление! “, продължи Беновска. Велев още веднъж акцентира, че въобще няма цялостна визия, с цел да е ясно дали въобще можем да се оправим без нуклеарни мощности. По тази причина на 17-ти февруари АИКБ провежда обществена полемика и ще показа визията си за развиване на електропроизводството в България до 2050 година Ще бъде показана пътна карта през 5 години по какъв начин е добре да се осъществя този преход. На всяка стъпка ще се държи сметка за условията, които има за въглероден отпечатък, размер на вложенията и цена на електрическата енергия. Велев съобщи: „ Не споделяме, че нашият проект е идеален и най-хубав, само че каним всички да го разкритикуват, да намерят проблемите в него, с цел да стане още по-добър! “.

Беновска попита кои публични лица са поканени. Велев отговори, че поканени са всички – членовете на енергийната комисия в Народното събрание, МЕ, БЕХ, енергийните специалисти, обществените сътрудници. Той добави: „ Ние сме поканили и Вас, тъй като във фейсбук има покана, ще бъде хибридно, присъствено в хотел „ Балкан “ и по едно и също време с това в zoom платформата! “. Той добави, че министрите са поканени с обособени писма. На въпроса на водещата някой удостоверил ли е, ръководителят на АИКБ отговори, че още е рано, едвам през вчерашния ден са били изпратени поканите.

Водещата попита Велев какъв резултат чака. Той отговори, че се надява да стартира общественото разискване на прехода, тъй като нямаме повсеместен проект. АИКБ упорства за това от 2 години. „ Затова взехме решение ние да го сложим. Нека ние да поемем рецензиите, тъй като това е комплициран въпрос, има доста ползи, които по някакъв метод се засягат. По нашия проект през 2050 година цената на електрическата енергия би била 73 евро! “, заключи ръководителят на АИКБ.

Позицията на АИКБ за Бюджет 2022. Заложените в бюджета обществени вложения.

„ Какви рекомендации за бюджета ще дадете на държавното управление, той ще бъде обновен след към 6 месеца, нали по този начин? “, попита Беновска. Васил Велев отговори, че АКИБ са подкрепили бюджета, с известни рекомендации несъмнено. Беновска разяснява: „ Вие работодателите постоянно сте били дипломатични, постоянно сте подкрепяли бюджета, не помня да е имало протест на работодателите против някое държавно управление! “. Събеседникът ѝ отговори: „ Работодателите не са синдикати, те не вършат митинги, а излагат позиции. Ние не протестираме против проект за енергиен преход, а го предлагаме! “.

Беновска отвърна: „ Извинявайте, че ще го кажа, само че публичното съмнение е, че работодателите предпочитате „ да не се настъпвате във валса “ с всяко държавно управление, с цел да имате изгода! “. Васил Велев отвърна, че по-малко от 5% от работодателите имат бизнес с страната. Водещата попита: „ А тези, които са изтеглили 58 милиона по строителството на Автомагистрала „ Хемус “, те какви се явяват? “. Председателят на АИКБ отговори, че това са маргинални работодатели. Той продължи, че в бюджет 2022 са заложени 8 милиарда обществени вложения, а сумата от продажбите на всички предприятия в България за една година е 350 милиарда.

Водещата продължи: „ Един Ваш сътрудник получи европейска дотация да построи цех с поддръжката на държавното управление, към 100 милиона, това прави усещане. Вие в този момент казвате една сума, която евентуално не е известна на множеството хора, само че 100-те милиона са известни! “. Велев означи, че тези пари са заем, а също така този шеф строи фабрики и в чужбина, а там не му оказва помощ българското държавно управление. Водещата означи: „ Няма нищо укоримо да бъдете в комфорт, само че съмнението е, че имате облаги! “. Велев още един път акцентира, че доста дребен % от българският бизнес е подвластен от държавното управление, а огромната част продава на конкурентни пазари.

Водещата попита в АИКБ какъв брой от работодателите вземат участие в публичните поръчки и какво е финансирането по тях. Велев отговори, че са много малко, няма и концесионери, които са подвластни от страната. В АИКБ е главно преработващата индустрия, която продава на конкурентни пазари. За предходната година тя е произвела и изнесла за 68 милиарда лв. продукция на конкурентни външни пазари.

Дейността на холдинга, представляван от Васил Велев.

„ Преди дни казахте на конференция, че холдингът, който представлявате, върви добре, без значение от пандемията, какво тъкмо вършиме? “, попита Беновска. Велев отговори, че има 10 индустриални предприятия, главните са в машиностроенето. Най-голямата компания е М+C Хидравлик в Казанлък с 1250 служащия. Средната заплата е надвишила 2000 лв.. Продават на 5 континента в 40 страни. Сред първите 4 производители в света са на орбитални хидравлични мотори. 95% от продукцията се продава в чужбина. Водещата попита дали доставят държавни предприятия в енергетиката. Събеседникът ѝ отговори, че това се случва доста рядко.

Другото огромно дружество е „ Хидравлични детайл и системи “, което създава хидравлични цилиндри. И двете предприятия са нараснали 10 пъти продажбите си, откогато се ръководят от холдинга. Подобни са резултатите и в ХЕС Ямбол.

Участието на министър Лорер в в съвещанието на Националния съвет на АИКБ. Насърчаването на нововъведенията.

„ Сега като Ви чувам се сещам за министъра на превоза Николай Събев, който е огромен бизнесмен в друга област, той евентуално споделя своя предприемачески опит с младите мъже, които ръководят държавното управление, тъй като те нямат подобен. Вие замислял ли сте се да обсъдите някои способи и подходи на ръководство, които да им дадат повече, не знам дали да я нарека софтуерна, само че интелектуална визия за преструктуриране? “, попита Беновска. Велев отговори, че страната би могла да има по-активна роля в процеса на образуване и осъществяване на държавни политики за поощряване на нововъведенията, развиване на технологиите, приложните проучвания, връзката сред науката и бизнеса. В тази посока е бил и диалогът с министър Лорер на националния съвет, извършен в петък. АИКБ евентуално ще организира сходна полемика и за развиването на водородните технологии в България. Индустрия 4.0 е инициирана от АИКБ, като цяло АИКБ не е преставала да насочва изпълнителната власт към сходни действия. Но в пазарната стопанска система ролята на страната е да сътвори условия, да поддържа и предизвиква, да приготвя фрагменти, човешки запаси.

Беновска заяви, че след срещата с министър Лорер той е пуснал известие, в което се споделя, че европейските средства към този момент няма да се усвояват, а ще се влагат в стопанската система. Велев сподели, че тъкмо това е точната дума – средствата не се усвояват, а се влагат, без значение дали в материални активи или човешки запаси. Нещата би трябвало да се схващат като инвестиция, а не като харчене на едни пари.

Водещата цитира думите на Лорер: „ „ Най-устойчивият напредък се получава, когато растем посредством нововъведения. Когато можем у нас да сътворяваме нови неща, които да движат стопанската система за години напред, а не производства, които елементарно могат да бъдат преместени. Тази цел може да бъде изпълнена посредством обезпечаването на бърз и транспарантен достъп на бизнеса до другите финансови принадлежности! “. Тя попита: „ Тук се блазня да Ви попитам за това решение, което опозицията оспори, че под патримониума на министър Лорер отиват ББР и Агенцията за вложения, както и процедурата за приемане на поданство против вложения, по този начин наречените „ златни паспорти “. Какъв е Вашият коментар, няма ли малко несъгласие? Вие, като работодатели, може би ще кажете, че не ползвате ББР, само че имаше много взети заеми от нея! “. Васил Велев отговори, че що се отнася до нововъведенията и производствата, в последна сметка нововъведенията се осъществят в производства и в действителност промишлеността е тази, която изисква нововъведенията. 2/3 от нововъведенията потеглят от промишлеността. Точно индустриалните предприятия мъчно се местят. Лесно се местят прът центрове и други сходни действия. „ Тук имаме известни разлики, уповавам се да се убедим взаимно в най-точния баланс! “, съобщи Велев.

„ Кога ще се убедите, бюджетът мина на първо четене? “, попита Беновска. Велев отговори: „ Бюджетът планува 8 милиарда обществени вложения, а ние приказваме за поощряване на 3 пъти по 8 милиарда частни вложения, които могат да бъдат повече, в случай че бъдат насърчени и подкрепени! “. Той акцентира, че с цел да увеличим вложенията, би трябвало да ги подкрепим и насърчим. Някои оферират нулева данъчна ставка при реинвестиране на облагите. Друг вид е директна поддръжка или съинвестиране в по-голям размер на вложенията, в сравнение с се предлага в този момент.

„ Златните паспорти “.

„ Вас работодателите засягат ли ви тематиките за „ златните паспорти “ и листата, даден от премиера Петков на основния прокурор? Преди да ми отговорите на този въпрос дано забележим какво сподели Петков в Сърбия по тези две тематики! “, продължи Беновска и пусна записа от Белград от 8-ми февруари 2022 година:

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Илиана Беновска: Ще се явите ли, господин Петков, в прокуратурата и обмисляте ли дали не влизате в един много низък юридически капан – Вашите показания, пояснения или както щете ги наречете да бъдат в действителност една основа основният прокурор да свърши работата, която Вие му вменявате, че не я прави?

Кирил Петков: Това, което сега аз изготвям, е тъкмо този лист от лица, които всички ние като българи от доста време приказваме, че има риск да бъдат евентуалните аргументи за това, че сме с големи равнища на корупция, че България не е транспарантна стопанска система. Така че този лист ще бъде импортиран от мен. Хубавото е, че той не е някакъв скришен лист, лист – ние ги знаем! Реално аз дори ще дам медийните изявления, свързани с всяко едно лице.

Илиана Беновска: Нещо сте чели от телефона?

Кирил Петков: И доста бих се радвал, ще бъде внесе този лист с хора със публикациите, които поддържат тази информация. И оттук насетне би трябвало ясно да стартираме да приказваме за какво и по какъв начин прокуратурата до този миг не е била настояща в цялостния смисъл на думата и за какво и по какъв начин всички тези изявления социална информация не е била разследвана. Аз през вчерашния ден ги споделих ясно част от хората, част от информацията. Като най-ясен образец, имаме явен факт, че имаме фотография с кюлчета и пачки, имаме явен факт, че Борисов отговори, че има Мата Хари, знае коя е. Някак си прокуратурата в никакъв случай не попита коя е тази дама, тя ли е донесла пачките и кюлчетата, или те са си били там. Всички останали неща, които споделих, ще увелича листа с цялата информация, в този момент през днешния ден я събираме. Прокуратурата оттук насетне има два избора – единият е да се изяснява за какво ние не е свършила до този миг, а другият е да се задейства.

Илиана Беновска: За „ златните паспорти “ забъркан ли сте със Стамен Янев, Ваш юрист, шеф при Вас на дирекция, заместител и по този начин нататък в банката, в някаква „ златна спекулация “, обвързвана с Китай и китайски служби?

Кирил Петков: За „ златните паспорти “ е доста чудноват случая. Първо желая да кажа, че аз, като министър на стопанската система, незабавно, когато разбрах, че има такава скица, сложих като отговорник заместник-министъра да гледа какво се случва. Второ, никой не ми е юрист...

Илиана Беновска: Кой заместител, Стамен Янев?

Кирил Петков: Калина Константинова! И тя стартира да работи с правораздаването, с цел да се разнищят тези неща. Второ, доста ясно желая да кажа, че макар че Движение за права и свободи в този момент си прави някакви реклами по тази тематика, ние, обединението бяхме първите, които вкарахме проектозакон в Министерски съвет, който към този момент е минал през комисия и аз персонално дадох обещание на всички мои срещи и в Европейска комисия, и другаде, че тези златни паспорти ще бъдат завършени. Така че освен е смешно, че партията, която за последните 4 години не сподели нито дума по тематиката за „ златните паспорти “, а ето в този момент, когато ние внесохме законопроект в Народното събрание, внезапно станаха „ революционерите “ за унищожаване на „ златните паспорти “. Това е просто образец на политически пиар, аз не им обръщам внимание.

Илиана Беновска: Все отново Стамен Янев се е занимавал години наред с това, Вие знаехте ли?

Кирил Петков: Аз това, което съм споделил, е, че във всеки случай, в който има лица, които не са си свършили работата, това не знам дали е реалност тъкмо за него, би трябвало да бъде разследван. Оттук нататък няма човек, който да не е...

Илиана Беновска: Не, той е правил работа!

Кирил Петков: Да, само че е значимо да се каже, че това ни беше един от целите по време на служебното държавно управление, ние го разнищихме, един от първите законопроекти, които сме вкарали и това, че Движение за права и свободи внезапно се разсъни по тази тематика след доста години и се пробва да я оглави, ми се коства доста чудноват факт. Особено когато множеството от тези „ златни паспорти “ са били, когато те бяха в Народното събрание. Къде бяха, за какво не внесоха подобен законопроект, за какво не повдигнаха публичното мнение през всичките тези години? Изведнъж идва нашето държавно управление, споделяме, че това е една от основните тематики и те да яхнат вълната. Разбирам, пробват се да се включат, че и те са част от смяната. Но не става единствено с реторика. Трябва да има същинско желание. Има доста други неща, които, в случай че те желаят да трансформират България, би трябвало да стартират да мислят. И в този момент не е най-хитрата тактика просто да наблюдават ние какво вършим и да се пробват да вършат пиар. Това не е работещо, дейностите са значими!

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Беновска продължи: „ Преди да ми отговорите желая да Ви прочета действителните имена в листата, които пуснахме в утринния коментар, тъй като бяха изтекли и малко по-късно министър Петков ги удостовери в изявление. Това са Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Младен Михалев – Маджо, Красимир Маринов – Големия Маргин, Христофорос Аманатидис – Таки, Красимир Каменов – Къро, Румен Гайтански – Вълка, Румен Николов – Пашата, Димитър Спасов – Митко Каратиста, Николай Павлов „ Булгаргаз “, Петър Петров – Петьо Еврото, Владислав Горанов, поради това, че Горанов е посочен от Васил Божков, само че Божков отсъства от листата, Младен Маринов, Костадин Ангелов, Христо Терзийски, Делян Пеевски, несъмнено, Александър Манолев, Стоян Мавродиев и юрист Цветан Цанев. Какво отношение имате работодателите към тези два казуса – листата със обвинените от държавното управление и „ златните паспорти “? “. Васил Велев отговори, че надали има страна в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, която да не употребява инструмента „ златни паспорти “ за привличане на вложения. В Гърция и Португалия да вземем за пример има издадени хиляди „ златни паспорти “. Водещата попита: „ Вие имате ли „ златен паспорт “ някъде? “. Събеседникът ѝ отговори: „ Преди време получих покана персонално от канадска консултантска компания! “. Той добави, че не е приел поканата, даже не се е и замислял.

Васил Велев изясни, че тези хиляди „ златни паспорти “ умножени по милиони вложения, стават милиарди и в случай че този развой се ръководи както би трябвало може да бъде от огромна изгода за икономическото развиване. В България не съумяваме да насочваме процеса както би трябвало, по тази причина тръгваме по пътя – „ няма паспорти-няма проблем “. Това не е най-хубавия метод. Българската асоциация на ръководещите сдружения са внесли предложение по какъв начин да се реши този проблем, той заслужава да бъде разискван. Предложението е да се лимитират вложенията до тези на финансовия пазар, където има доста огромна бистрота, регулации и условия. Така бихме се предпазили от злоупотребите.

Подаръкът.

Водещата продължи: „ Понеже казахте Канада, тук имам един закачлив подарък, тук имам една тениска Harvard, нашият канадски ученик Кирил Петков направи настоящо това име, дали ще я приемете! “. Велев попита водещата дали няма тениска на Технологичния институт на Масачузетс. „ Тоест отказвате ми подаръка? “, попита водещата. Гостът ѝ отговори: „ Подарете я на някой, който ще я носи. Аз бих подарил на внуците си тениска от MIT или от Технологичния институт на Калифорния! Моето първо обучение е инженерно, икономическата просвета не е точна просвета. Даже има известни подозрения дали въобще е просвета! “.

Списъкът със обвинени в корупция лица, предаден на основния прокурор от премиера.

Водещата помоли Велев да разяснява листата, предаден от премиера на основния прокурор. Велев отговори: „ Не обсъждаме описи! Аз самият сега си изгубвам времето от време на време с едно дело, което се води против мен от един жител, който не знам за какво не е в листата. Почувствал се е обиден от мен, като съм споделил, че манипулира електроенергийния пазар! “. Велев обаче отхвърли да каже неговото име.

Беновска сподели: „ Нека това да бъде финалът на нашия диалог, до момента в който разберем дали ще имате по-твърди условия към държавното управление, в този момент имаме дева 61-62 дни, откогато са на власт, нали? “. Велев отговори: „ Мисля, че проблемите са толкоз доста и толкоз от дълго време търсят решение, че нетърпението в обществото е толкоз огромно. Предвид това, че водещите фигури в държавното управление са от служебното държавно управление един мандат изкарали, тъй че упованията са от време на време несъразмерни за незабавни решения на проблеми, които са се наслоявали с години. Затова и подкрепихме плана за бюджет, макар че има много дефекти с рекомендации при актуализацията да бъдат отстранени тези дефекти, основно в средносрочната бюджетна прогноза, да не минираме пътя към еврозоната, да се опитаме да ограничим инфлацията, която може да се окаже основната спънка за там, тъй като другият път – догонване и изпреварване посредством приходи прави нов оборот на инфлацията и по този начин до безспир. Това всичко води до стопяване на спестяванията на хората! “.

„ Благодаря Ви за този диалог, беше значим! И се надявам с увереността, която излъчвате, да сте вдъхнал убеденост и на хората, че всеки от тях в своето равнище и занятие може и да успее! “, обърна се към госта си водещата. Той отговори: „ Има подобен късмет! “. Така приключи диалогът сред Васил Велев и Илиана Беновска в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти февруари 2022 година