Бизнесът на нож с Радев: Енергийната му политика е неадекватна
Васил Велев, който е ръководител на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България разруши несъответстващата енергийна политика на Румен Радев и служебните му кабинети. Пред Нова телевизия той сподели:
Правят се политики за увеличение на минималната работна заплата, само че по този начин скоро тя ще се изравни със междинната поради обезщетенията. Така хората си задават въпроса за какво да работят повече, в случай че ще получавам същото.
В енергетиката беше вкарано неприемливо кръстосване. Премина се на субсидиране, при което икономисаните от бизнеса пари за газ отидоха за понижаване цените за бита за сметка на увеличение на цените за промишлеността. А можеше, имаше благоприятни условия, да има понижаване на цените и за бита, и за промишлеността, счита Васил Велев.
свързани новини173263на 11.10.2021
Представители на бизнеса и властта се събират през днешния ден, с цел да обсъдят скока на цените. Синдикати и работодатели ще предложат нарастване на приходите. Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет, с цел да обсъдят нарастването на цените и какви ограничения да бъдат взети.
„ Говорим за нарастване на приходите през късната есен, с цел да се поемат ценовите нараствания. Нашите прогнози са инфлацията ще мине 6-7% на комолативна годишна база. Следователно трябват незабавни ограничения за отплата. Първата е да се усили линията на беднотия. И то не самоцелно, а такава, каквато е съгласно изчисленията на Евростат и методиката. 460 лева е сметката, която би трябвало да бъде заложена във всички политики за обществено подкрепяне – енергийни помощи, тези, които са обществено уязвими”, изясни водачът на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ ще изискат нарастване на минималната заплата, която съгласно синдикатите трябвало да пораства изпреварващо през идващите 4 години, както и индикаторите, които засягат заплащанията и компенсациите, да бъдат поправени.
„ Според нас верните политики са за ограничение на инфлацията. Засега тя е 5% и верните политики са за нейното угнетяване, най-много с компенсиране за високите цени за електрическа енергия, топлоенергия и газ. Нещо, което не се случва в задоволителни размери. Доходите може да порастват с инфлацията, само че това няма да защищити спестяванията от амортизация, също така ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата – ние сме в челната тройка по съответствие минимална работната заплата към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Тоест за това, което произвеждаме, имаме прекомерно висока минимална работна заплата. Трябва да поставяме старания да произвеждаме повече, не механично и административно да подвигаме заплатата”, изясни Васил Велев.
Според него, в случай че тя бъде направена такава, каквато оферират синдикатите, и се прибавят 10% клас прослужено време, брутната минимална работна заплата би станала 840 лева Според него най-малко в 10 стопански действия междинният застрахователен приход е доста под това число.
„ Ние се борим за по-висока междинна заплата, а не за по-висока минимална заплата. Трябва да се концентрираме върху политики, които вършат по-добър растеж в стопанската система, без това да е обвързвано с галопираща инфлация”, добави Велев.
„ Имаме еднообразно виждане както за хората, по този начин и за бизнеса. Но когато става въпрос за бизнес и хора, мненията се разделят. 500 000 българи работят на минимална заплата. Хората отхвърлят да работят за минимална заплата. Да обясняваме, че тя ще стане доста висока и хората ще се чудят какво да я вършат, е малко цинично”, отвърна Димитров.
Правят се политики за увеличение на минималната работна заплата, само че по този начин скоро тя ще се изравни със междинната поради обезщетенията. Така хората си задават въпроса за какво да работят повече, в случай че ще получавам същото.
В енергетиката беше вкарано неприемливо кръстосване. Премина се на субсидиране, при което икономисаните от бизнеса пари за газ отидоха за понижаване цените за бита за сметка на увеличение на цените за промишлеността. А можеше, имаше благоприятни условия, да има понижаване на цените и за бита, и за промишлеността, счита Васил Велев.
свързани новини173263на 11.10.2021
Представители на бизнеса и властта се събират през днешния ден, с цел да обсъдят скока на цените. Синдикати и работодатели ще предложат нарастване на приходите. Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет, с цел да обсъдят нарастването на цените и какви ограничения да бъдат взети.
„ Говорим за нарастване на приходите през късната есен, с цел да се поемат ценовите нараствания. Нашите прогнози са инфлацията ще мине 6-7% на комолативна годишна база. Следователно трябват незабавни ограничения за отплата. Първата е да се усили линията на беднотия. И то не самоцелно, а такава, каквато е съгласно изчисленията на Евростат и методиката. 460 лева е сметката, която би трябвало да бъде заложена във всички политики за обществено подкрепяне – енергийни помощи, тези, които са обществено уязвими”, изясни водачът на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ ще изискат нарастване на минималната заплата, която съгласно синдикатите трябвало да пораства изпреварващо през идващите 4 години, както и индикаторите, които засягат заплащанията и компенсациите, да бъдат поправени.
„ Според нас верните политики са за ограничение на инфлацията. Засега тя е 5% и верните политики са за нейното угнетяване, най-много с компенсиране за високите цени за електрическа енергия, топлоенергия и газ. Нещо, което не се случва в задоволителни размери. Доходите може да порастват с инфлацията, само че това няма да защищити спестяванията от амортизация, също така ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата – ние сме в челната тройка по съответствие минимална работната заплата към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Тоест за това, което произвеждаме, имаме прекомерно висока минимална работна заплата. Трябва да поставяме старания да произвеждаме повече, не механично и административно да подвигаме заплатата”, изясни Васил Велев.
Според него, в случай че тя бъде направена такава, каквато оферират синдикатите, и се прибавят 10% клас прослужено време, брутната минимална работна заплата би станала 840 лева Според него най-малко в 10 стопански действия междинният застрахователен приход е доста под това число.
„ Ние се борим за по-висока междинна заплата, а не за по-висока минимална заплата. Трябва да се концентрираме върху политики, които вършат по-добър растеж в стопанската система, без това да е обвързвано с галопираща инфлация”, добави Велев.
„ Имаме еднообразно виждане както за хората, по този начин и за бизнеса. Но когато става въпрос за бизнес и хора, мненията се разделят. 500 000 българи работят на минимална заплата. Хората отхвърлят да работят за минимална заплата. Да обясняваме, че тя ще стане доста висока и хората ще се чудят какво да я вършат, е малко цинично”, отвърна Димитров.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ