Стихотворения от Васил Василев
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ е роден на 18 януари 1948 година в Перник. Завършва Лвовското висше военнополитическо учебно заведение, а по-късно и Военна академия. О.р. полковник. Работи дълги години в отдел " Култура " на Министерството на защитата, като шеф на Ансамбъла на Българската войска и на Военния ефирен канал, както и административен шеф на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките " Сънувани стихотворения ", " Тридесет и осем литра болежка ", " Очевидец на невидимото ", " Безмълвен зов ", " Отложени фантазии " и други По негови текстове са основани военнопатриотични песни. Член e на Съюза на българските писатели.
Диалектика
Ще събера всички камъни,
които по мене си хвърлила.
Ще струпам висока могила
и на нея безгласен ще се гръмна.> За равносметка ще си разнищя
стореното от мене до тука -
доходи - разноски, загуби - сполуки...
От това, което желаех - нямам нищо!> Така и не научих британски,
само че песните на птиците разбрах.
С мелодията на думите живях
повече, в сравнение с с техния смисъл.> Стиховете ми нежни растяха
измежду твоите камъни груби...
Ах, това вино, ще ме погуби -
разчувствах се и отляво ме застяга.>...Аз благодаря... и ти прощавам -
в отвъдното на високо ще прекарам
измежду самотата на голите чукари...
Това ме наскърбява... и ме утешава! > ------------> Поезия > Една дълга вечер с телевизия...
Всички движимости местата са заели.
Безмълвие на кристални сервизи,
Отпечатъци от пръсти по мебели.> Един календар за идната година...
Политици, всеотдадени на нищото,
в очакване разправиите да отминат.
Заплати, разноските едвам покриващи.> Едно правораздаване равнодушно...
Панелни блокове за оцеляване.
Безподслонни кучета послушни,
печални сметки за отопляване.> Едно неосъществено пътешестване...
Двор, потопен в самораслеци,
предел, непрекрачван от дълго време,
иконостас и стени прахулясали.> Едни клепачи затворени...
Без духове и съновидения,
една нощ непокорна
влезе в моето стихотворение. >...Поезията не е нито във нощта, нито в мен.
(За предългото изреждане нека ми простите.)
Тя е в прекосяването на нощта във ден,
За което спомага и пеенето на петлите!> ----------> Автопортрет > Ще обичам аз живота, докато:
Облаци безплътни тайнствено се стелят
по самотните чела на върховете
и долавям звън камбанен във неделя,
и вятърът огъва гордите дървета.> Докогато на земята съществуват
виното тръпчиво, мириса на рози
и поетите лирически римуват,
и витаят във света на облиците.> Ще възпявам аз живота и индивида
докато същността на дните поемам дъх
и за секрети срещи и любовен кънтеж
на ръба на зазоряването пиша.>...Докогато болежка усещам,
че във мене
има още нещо
неосъществено! > ------------
Фантазиране в ре минор > Като мнозина и аз си постоянно мечтая...
Без да ставам литературно ядовит -
като че ли за корица на списание театралнича,
фантазирам си по какъв начин фантазиите стават
реалност.
Да варирам живота отегчителен това
ми оказва помощ.
(На всеки човек, най-малко един порок
се поставя...)!> Започнах да натрупвам истории,
които до през днешния ден не са се случили.
Неща които съм желал да сторя,
само че по този начин и не са се получили.> Мечтаех с гърба си да чувствам погледите
чужди,
да опознавам и правя оценка хората
по музиката, която обичат да слушат,
а не по това, което приказват.
Парите да не са за индивида мярка и задължение,
вдъхновението да не се изчерпва с изтеклото
време.> Белите коси да не ми плъзват победоносно по
главата,
даже когато напредна с годините.
По походката им да разграничавам
Жените чувствени от фригидните.
По-вълнуващо е те мен да смъкват,
без да будят нечисти намерения и стремежи.
(Проклето мое нравствено образование!..)> Нова зора да пукне над планетата...
Да предвидя какво ще стане
в случай че земното кълбо висне в простора
и падне...
Да основа устройство, което създава
метафори и заплетени сюжети.
С моя чудноват баритон в концерт вокален
да запея във миланската ДЛа скалаУ...>...Човек да си фантазира е красиво -
споделям Ви го с опитност и приятност.
Дали ще видя в миналото нещата си онлайн
или букет от сухи цветя ще останат?..
Както се споделя, кучетата си лаят, керванът
си върви...
Сега да си пия умерено кафето от филджана
(както наричаше чашата баба ми Гергана)!> Забавното на нещата, за които фантазираш,
е това, че може да се случат, без даже да
подозираш!>
> >
Диалектика
Ще събера всички камъни,
които по мене си хвърлила.
Ще струпам висока могила
и на нея безгласен ще се гръмна.> За равносметка ще си разнищя
стореното от мене до тука -
доходи - разноски, загуби - сполуки...
От това, което желаех - нямам нищо!> Така и не научих британски,
само че песните на птиците разбрах.
С мелодията на думите живях
повече, в сравнение с с техния смисъл.> Стиховете ми нежни растяха
измежду твоите камъни груби...
Ах, това вино, ще ме погуби -
разчувствах се и отляво ме застяга.>...Аз благодаря... и ти прощавам -
в отвъдното на високо ще прекарам
измежду самотата на голите чукари...
Това ме наскърбява... и ме утешава! > ------------> Поезия > Една дълга вечер с телевизия...
Всички движимости местата са заели.
Безмълвие на кристални сервизи,
Отпечатъци от пръсти по мебели.> Един календар за идната година...
Политици, всеотдадени на нищото,
в очакване разправиите да отминат.
Заплати, разноските едвам покриващи.> Едно правораздаване равнодушно...
Панелни блокове за оцеляване.
Безподслонни кучета послушни,
печални сметки за отопляване.> Едно неосъществено пътешестване...
Двор, потопен в самораслеци,
предел, непрекрачван от дълго време,
иконостас и стени прахулясали.> Едни клепачи затворени...
Без духове и съновидения,
една нощ непокорна
влезе в моето стихотворение. >...Поезията не е нито във нощта, нито в мен.
(За предългото изреждане нека ми простите.)
Тя е в прекосяването на нощта във ден,
За което спомага и пеенето на петлите!> ----------> Автопортрет > Ще обичам аз живота, докато:
Облаци безплътни тайнствено се стелят
по самотните чела на върховете
и долавям звън камбанен във неделя,
и вятърът огъва гордите дървета.> Докогато на земята съществуват
виното тръпчиво, мириса на рози
и поетите лирически римуват,
и витаят във света на облиците.> Ще възпявам аз живота и индивида
докато същността на дните поемам дъх
и за секрети срещи и любовен кънтеж
на ръба на зазоряването пиша.>...Докогато болежка усещам,
че във мене
има още нещо
неосъществено! > ------------
Фантазиране в ре минор > Като мнозина и аз си постоянно мечтая...
Без да ставам литературно ядовит -
като че ли за корица на списание театралнича,
фантазирам си по какъв начин фантазиите стават
реалност.
Да варирам живота отегчителен това
ми оказва помощ.
(На всеки човек, най-малко един порок
се поставя...)!> Започнах да натрупвам истории,
които до през днешния ден не са се случили.
Неща които съм желал да сторя,
само че по този начин и не са се получили.> Мечтаех с гърба си да чувствам погледите
чужди,
да опознавам и правя оценка хората
по музиката, която обичат да слушат,
а не по това, което приказват.
Парите да не са за индивида мярка и задължение,
вдъхновението да не се изчерпва с изтеклото
време.> Белите коси да не ми плъзват победоносно по
главата,
даже когато напредна с годините.
По походката им да разграничавам
Жените чувствени от фригидните.
По-вълнуващо е те мен да смъкват,
без да будят нечисти намерения и стремежи.
(Проклето мое нравствено образование!..)> Нова зора да пукне над планетата...
Да предвидя какво ще стане
в случай че земното кълбо висне в простора
и падне...
Да основа устройство, което създава
метафори и заплетени сюжети.
С моя чудноват баритон в концерт вокален
да запея във миланската ДЛа скалаУ...>...Човек да си фантазира е красиво -
споделям Ви го с опитност и приятност.
Дали ще видя в миналото нещата си онлайн
или букет от сухи цветя ще останат?..
Както се споделя, кучетата си лаят, керванът
си върви...
Сега да си пия умерено кафето от филджана
(както наричаше чашата баба ми Гергана)!> Забавното на нещата, за които фантазираш,
е това, че може да се случат, без даже да
подозираш!>
> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ