Васил СОТИРОВБе време на превратност и на мъст,но долетя до

Васил СОТИРОВ

Бе време на смяна и на отплата,

само че долетя до нас свободно слово:

" На всичко остаряло дано сложим кръст,

на който да разпънем всичко ново! "

Изправяме се гордо пред света

напълно демократично въодушевени -

до през вчерашния ден бяхме плебеи на труда,

от работа сме през днешния ден освободени.

Уви, не го е еня никак светът

за твойте правила, за мойто его.

Защо към себе си да търсим път,

когато различен ще мине пръв по него.

Обаче няма място за сълзи

или за боязън от разните неволи -

тоз, който през днешния ден не може да пълзи,

ще би трябвало значи просто да си върви.

Ще стигне всеки безусловно самичък

до тази истина, която нервира:

" Ако човек умираше от позор,

май гробищата щяха да са празни... "

Но казано и с половин уста,

какво че участта ни е взаимна?

Когато си изпеем песента,

нека това не се окаже химна!

Във резултат на неверен код

разрушавам самото мироздание -

човек е форма на живот,

в която няма наличие.