Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя ♥ Васил ЛЕВСКИ
(„ Васил Левски основава скришен революционен комитет “, 1973, художник Иван ТАБАКОВ)
Последното писмо на Васил Левски
(12 декември 1872 година, до комитета в Ловеч)
Братя,
Писмото Ви от 7.Х.1872 година е: да не дохождам скоро в града ви, тъй като можело да стане [опасно]!... А мнението на ръководителя ви във вашето [същото] писмо е да дойда, та да забележим какво би трябвало да се прави, тъй като, съгласно както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произлиза от страха ви. По думите на ръководителя ви насочих се да дойда в града ви и се срещна един път за всеки път с някой и различен, тъй като и времето е към този момент прекомерно късо, та не можем да прехождаме повече пъти.
Току да потегли за града ви, получих писмо, в което ми се оповестява, че са били подхвърляни в една къща писма с моя автограф: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: „ Донесете ми бележника на еди-коя си барака и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите! “ Словата в писмото са ойдурдисвани [наподобявани] да наподобяват на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам каква е била задачата ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го създали или единствено някой и кой е? Ако отричате това и всеки от вас каже: „ Не знам “, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За задачата на тия подхвърлени писма оставам да приказвам, откакто видя ще ли изповяда самичък оня, който ги е мушкал из внезапната на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава [ще приказвам аз].
Поради тия писма опасявам се да дойда в града ви. В тях пояснявам: изменничество същинско и изменничество, без да ще, от боязън. Но вижте какво ще ви виждам един път за всеки път и един път и 100 пъти излизам от длъжността си. [Да ви кажа] за какво желаех да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у вас и у ръководителя [ви] секрети работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще мина да ги взема, или различен ще проводя да ги отнесе, дето събираме към този момент всичките работи [ЦК в Букурещ], тъй като времето заповядва.
У ръководителя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги желаех, а той ми писа, че ги използвал за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога[то] ще се изиска! Сега, както споделих: пари, писма, и прочие да се занесат у Николчови и всичко от през днешния ден нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не би трябвало да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, в случай че дойдат до вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и прочие недейте бави, а ги предавайте в това време нему.
Какво да ви върша, като сами се показахте неспособни спрямо другите, които през вчерашния ден са почнали. Днешната преживелица ви се е предсказвала 100 пъти, че може да стане. Срещу това вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де ви е постоянството? Затова сами не сте ли вие повода да страдат и други хора? [Аз] Ви споделях пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за [на] своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли ви толкоз думи, които изговорих пред него, с цел да си съставите [мнение] и за по-нататък?
Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз самичък съм правил, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз единствено на рекомендацията му, отдето се праща до мене, не се поверявам на него, както и на Ангел [Кънчев], до момента в който самичък аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: като ходихте и тримата два месеца дружно, не позна ли ги? Тук ми трябват доста думи, с цел да ви потвърдя, че да се опознае човек в националната работа до каква степен е патриот и непрекъснат във всяко нещо, постоянно би трябвало време, с цел да се опознае човек, па и прекомерно дълго време. Затова едни нации, които бързат в това нещо, печелят го за по-много години, в сравнение с ония, които пипат бавно.
Вие ми казахте: „ За тая работа би трябвало да се разпратят хора на всяка страна и да се прави по-бърже. “ А аз ви споделих, че би трябвало, само че няма такива хора, а вие ми посочихте А.К. и Д. Об. На А.K. му споделих като на академик човек, че тая работа да я научи човек като него и да я прави безпогрешно, то трябват му не по-малко [от] четири години, като се скита насам-натам и се среща с разнообразни хора, отзиви и прочие и прочие А той взе тия думи, сякаш отнемам привилегии за себе си. Вие чухте, като му споделях по какъв начин би трябвало да се постъпи и в Русчук [Русе]. Видяхте, като не [по]слуша, и какво стана. Също и Д. Общи ме вземаше за привилегист, като споделяше и вам [това], без да разбере, че националната работа не върви по различен път с изключение на по оня, който демонстрирам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощие, решихте вие всички, като най-вече настояваше Анастас [Хинов] от Плевен, Ваньо [Ив. Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте срещу него писма от ония места. Сам Пъшков и други от ония страни какъв брой го атакуваха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне заради лудите му дейности. Следствие тия писма и думи писах му да пристигна да забележим това, което се споделя за него, така ли е. Той не пристигна. Писах му и преднамерено пратих Д. Пощата [Пеев] отново да му каже да пристигна и да донесе сметката от работата си отде какво е вземал и давал, отново не пристигна. Най-после отидох сам, тъй като и писма получих от някои локални комитети, в които ми пишеха за работи, напълно иначе показани от Д. Общи. Повиках го с мене да пристигна [и] дружно да обиколим местата, [от]където го атакуват. Той сподели, че ще пристигна, и на утрешния ден към този момент го не видях до момента. Там в пандиза му останаха и сметки, и разправии за всичко до момента. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не атакува към този момент и пощата, до момента в който наредим работата си и забележим с какви хора би трябвало да се нападне. Това споделих на Стоян Пандурина да го каже на Д. Общи, само че както за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша.
Ето че вие сте си причина да треперите от боязън и към този момент и на мен не давате да дойда в града ви и да подвигна всичко, каквото има до момента там, защото Д. Общи познава всички ви. Понеже сте в съмнение, би трябвало да приберете всичко и да го предадете, както ви отбелязвам нагоре.
Пък вие отсега нататък смелост! Запрените запрени, а другите би трябвало да мислят, че [са] полагали клетва. Който не извършва клетвата, която е дал пред евангелието, т.е. във вярата си и достойнството си, той е най-низкият и гнуснав човек на света! По-добре е 100 години страдания почтени, нежели [човек] да потъпче достойнството си и вярата си. Утре е ден и ще се каже на подобен: „ Не си почтен, не си българин, лъжеш и в евангелието. “ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава? Като са паднали тия братя в пандиза, [а] може би [да] ги пратят и на изгнание, помагате ли им, както предписва уставът? Всеки е задължен да оказва помощ на другаря си, когато изпадне в неволя.
Аз можех да ги отърва, още щом се научих, само че би се развалила огромната работа, която е към този момент пристигнала да се види на видело. Освен това заяви се, че ще ги пуснат всички с изключение на обирачите на пощата. Затова [сметнах], че ще бъде по-добре да възпра работата. Па в случай че те остават в пандиза, скоро дружно с революцията ще си ги вземем невредими.
Чуйте в този момент долните ми думи, па прощавайте за всеки път, тъй като ви приказвах, приказвах, а вие сте си все вие. Отсега в скоро време нека станете други. Хайде ще забележим.
Според устава работата е: до момента в който не забележим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А в този момент излиза друго. Според външното събитие работите ни [не трябва] да се протакат, тъй като [могат] да се случат и други работи, сходни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. [Ето защо] взема решение се едно прекомерно скорошно въстание. Писали сме на всичките локални к-тети да дават кой колкото към този момент има пари и колкото може да вдигне с рента и най-вече до два месеца с тия пари, колкото се подготвят, ще поръчаме оръжие. После и да внесе някой, няма [да има] оръжие. Защото в едно късо време се туряме пък в друга работа и сме подготвени да се прогласи въстанието. Ако можем с огромна тъга да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Годината няма да трансферира. Още преди три недели, при започване на зимата, ненадейно времето ми заповядваше да дам глас за въстание, само че така внезапно, още в нищо и никакво неприготвени, отложих го за някой месец и различен, до момента в който се съберем всичките членове на Ц. комитет и дадем по-добър ред на това въстание.
* Левски до комитета в Ловеч, последно писмо, 12.XII.1872 година
Източник:
Картина: „ Васил Левски основава скришен революционен комитет “, 1973, художник Иван ТАБАКОВ,
