Васил Левски ни е оставил категорично определение на нашия национален

Васил Левски ни е оставил изрично определение на нашия народен интерес - " да бъдем равни с другите европейски нации ". Кой брани интереса ни през днешния ден и кои сили го заплашват? От Евгений Дайнов.

В края на 18-ти век английският политик Едмънд Бърк, прочут като " бащата на консерватизма ", изброява следните характерности на една политическа партия - зараждащо се тогава събитие: " Група хора, обединили се за това с общите си старания да работят за националния интерес, стъпили върху избран принцип, с който всички са съгласни ". Бърк прибавя, че тази група хора би трябвало да преследва " честни цели "  със " обективни средства ".
Редакцията предлага
Партии, които си наподобяват по тези характерности, са естествени сътрудници в Народното събрание, и малцинства. Да видим как могат да бъдат групирани в този момент наличните партии в българския парламент.

Коалицията, която желае да върне гласуването по насила

Да стартираме отзад-напред, с характерността " обективни средства ". В една демокрация средството за извличане на власт са изборите - справедливи, почтени, свободни, без насила. В нашия случай знаем, че хора гласоподават по насила тогава, когато гласоподават с хартиени бюлетини. И назад, машинното гласоподаване внезапно понижава насилственото гласоподаване, укрепвайки по този метод справедливостта.

В момента имаме налице ясна коалиция на феновете на хартиеното гласоподаване, т.е. на връщане на принудата в процеса на гласоподаване. Тази коалиция включва,  и, които дружно образуват парламентарно болшинство от 128 гласа.

Според известната поговорка на Августин Блажени " страна, в която няма правдивост, по нищо не се разграничава от тайфа въоръжени разбойници ". Очевидно това важи и за партиите, защото тези, които избират несправедливи средства, които в тази ситуация са хартиените бюлетини, имат голям проблем във връзка с идната характерност на Бърк - почтеност на задачите.

Те ръководят за своето лично богатство

В политиката, честността (по Аристотел) е това да управляваш за общото богатство, а не - за своето лично богатство. В това отношение партиите от " хартиената коалиция "  имат тежък проблем. В последното десетилетие се убедихме, че ГЕРБ и Движение за права и свободи ръководят за своето богатство - отнасят се към общите запаси като към " порции "  (по Ахмед Доган) за " асимилиране "  (по Бойко Борисов). Онова, което знаем за Българска социалистическа партия - третата партия в днешната " хартиена коалиция " - е, че когато последно управляваха със собствен мандат, по време на тройната коалиция, нейни министри демонстрираха същия метод към общите запаси. Това знаем от свадите " Батко и братко ", " Р. Овч. ", срещите на вътрешния министър Румен Петков с висши гангстери и прочие

Стигаме до извода, че и по признака " (не)почтеност на задачите ", както по признака " (не)справедливост на средствата ", не е невероятно съставянето на.

Нашият народен интерес: " Да бъдем равни с другите европейски нации "

В дефиницията на Бърк най-важната характерност на една партия е това, че работи за националния интерес. Да видим как стоят нещата в това отношение у нас през днешния ден.

Ние, българите, имаме огромния шанс за категоричен народен престиж да сме си избрали не някой бандит от вида на Крали Марко или някой феодален цар палач. Избрали сме човек, надълбоко потънал в модерността и демокрацията - Васил Левски. Той ни е оставил изрично определение на нашия народен интерес, а точно - да се подредим като равни до останалите европейски нации, разчитайки на личните си сили: " Да бъдем равни с другите европейски нации зависи от нашите лични задружни сили. "

"...за да си добие първата чест и популярност нашето благо родно място България, най-сетне, (за) да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили ", написа Левски през 1872 година.

Изначално това определение на националния интерес изключва партия " Възраждане ", която ясно декларира задачата си да изведе страната от редиците на обединените в Европейски Съюз европейски нации, с цел да ни подреди до жителите на евразийската степ. Можем да оценим по признака " народен интерес "  и останалите партии, като се съсредоточим върху тези проблеми, които през днешния ден играят ролята на лакмус в това отношение.

Да си еднакъв на останалите европейски нации значи, най-малкото, да не си  като да вземем за пример Русия. У нас напълно до неотдавна имахме ясно очертаваща се, формирана от партии, съгласно които зависимостта от съветския газ е израз на националния интерес. Тази " коалиция Газпром "  включваше отново ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, плюс " Български напредък ", формирайки изрично парламентарно болшинство от 140 депутати.

" Коалиция Газпром "  не се състоя, защото самият Газпром по този начин и не им подвигна телефона. Какво обаче би станало на следващия ден, в случай че Газпром се обади на тези партии и стартира да дава обещание реки от мед и масло (и някоя и друга рубла)? Този въпрос изрично не е решен и заплахата от болшинство " Газпром ", застанало срещу националния интерес, не е отминала.

Оръжията за Украйна и въведането на еврото - идващият лакмус

Другият проблем, работещ през днешния ден като лакмус във връзка с националния интерес, т.е. " равни с другите европейски нации ", е - европейска страна, нападната вероломно от евразийски орди. До през днешния ден единствено две европейски страни, Унгария и България, отхвърлят да оказват помощ на украинския народ с оръжие - т.е. тези две страни не са подредени до останалите европейски нации.

проф. Евгений Дайнов

По признака " оръжие за Украина "  като че има обаче бъдещо болшинство, поддържащо националния интерес. Заявка за присъединяване в него дотук са дали ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България, имащи дружно 176 гласа в Народното събрание. ГЕРБ обаче към този момент започнаха да нюансират своята позиция и ако продължат в същата посока, това болшинство може да се свие до малцинство от 109 гласа.

По подобен начин не е ясно до каква степен Движение за права и свободи поддържа въвеждането на еврото. На хартия, имайки поради скорошното гласоподаване в Народно събрание по въпроса, националният интерес, т.е. въвеждане на еврото, събира 176 гласа. Но преди гласуването от името на Движение за права и свободи Йордан Цонев се изрече присмехулно за положението на нещата в еврозоната и моли за отсрочване. Възможно е, затова, болшинството по този въпрос да се окаже сведено до 140 гласа, което би могло да разколебае ГЕРБ и да сведе " обединението за еврото "  до малцинство.

Ще защитят ли партиите националния интерес? Остава да забележим.

Това е картината, когато към нашата днешна обстановка използван дефиницията за партия на Едмънд Бърк, а по-ясна до момента не е измислена. Повечето от вероятните болшинства овластяват партии, които не са изключително решителни в работата за националния интерес, само че по тази причина пък си слагат нечестни цели, които са склонни да преследват с несправедливи средства.

Остава да забележим по какъв начин тези евентуални болшинства ще се осъществят в действителността.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.