Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов

Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България

Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев, български бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война, народен воин.
Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Той пътува по страната и основава секрети районни комитети, които да приготвят националния протест. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от етническата си и религиозна принадлежност.
Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват уредниците на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възобновяване на страната България на европейската карта.
Васил е роден на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно учебно заведение в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 година татко му умира и тримата братя остават да се грижат за фамилията. Васил е на 14 и стартира да учи абаджилък.
От 1855 година е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “, учредено от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 година приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „ Св. Спас “ под мантията на йеромонах Кирил, а през идната 1859 година пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата " Света Богородица " гр. Карлово.
На 3 март 1862 година отпътува за Сърбия и взема присъединяване в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се от близко с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турците за белградската цитадела Васил получава името Левски (според легендата е направил „ лъвски “ скок по време на военни извършения в Сърбия). На този стадий изпитва мощно въздействие на Раковски и възприема концепцията за образуване на чети, посредством които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година отпътува за Румъния и след къс престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, точно на Великден в Сопот, Левски в наличието на най-близките си другари самичък отрязва дългите си отшелнически коси. От този миг той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се пробва да възбуди църковно разследване против племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказване, в случай че упорства в настояването си. От април 1864 до 1866 година Левски е преподавател в село Войнягово, Карловско, по-късно от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в прилежащото Конгаз. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни проекти. Като преподавател Левски развива революционна агитация измежду народа и провежда патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с Раковски.
През 1867 година по предложение на Раковски е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се приготвя за прекачване в България. Заедно с четата изживява всички компликации и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 година После дружно с четата минава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време премисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търси нов път за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите заключения и планове, като му оповестява, че е решил да извърши нещо огромно в интерес на отечеството, „ в което в случай че печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “. В него се ускорява недоверието по отношение на Сърбия и убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „ Българското общество “. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният взаимен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.
Със средствата, предоставени от „ Българското общество “ и читалище „ Братска обич “, организация на „ младите “, Левски отпътува за Цариград с параход на 11 декември 1868 година, с цел да предприеме оттова първата си обиколка из българските земи. Тя е с информационна цел. При осъществяването ѝ, Левски се среща с изискванията и опциите за революционна активност в българските земи. В началото на януари 1869 година напуща турската столица и се насочва към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде беседва със свои доверени хора и познати, с цел да ги завоюва за делото. Обнадежден, че в кратковременен период може да бъде оповестено въстание, Левски завършва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.
След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 година Апостола стартира втората си обиколка в българските земи с първоначален пункт Никопол. Сега той е екипиран с революционна разгласа и пълномощие, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е инцидентен човек, а показва мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с щемпел на Привременното държавно управление на Балкана. По време на тази обиколка Левски слага началото на построяването на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е учреден в Плевен с рекомендациите и помощта на Данаил Попов. После продължава построяването на локални (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както мисли няколко месеца преди този момент. Той съзира нуждата от по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 година Левски се включва интензивно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 година дружно с Любен Каравелов взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ, че би трябвало да се скъса уверено с недомислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 година Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 година съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е разгласен Ловеч, а комитетът в този град е разгласен за БРЦК. В непокътнатата документи и в печата на организацията той е именуван още Привременно държавно управление на България. Създаването на Централен комитет в България извънредно значима стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски обезпечава организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подкрепя в поддържането на връзките с емиграцията. Левски преглежда Централен комитет в България като висшо управление на революционното придвижване с общонационални функционалности. Селските и градските частни комитети в революционната организация сплотяват в себе си представители на всички обществени групи в българското общество. Левски единствен от „ четиримата огромни “ на българската гражданска война доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание. Той планува приемане на тези средства по непринуден метод, само че за тези, които отхвърлят да поддържат националното дело, той вкарва революционен гнет.
Към края на 1871 година построената ВРО е единствената действителна мощ, способна да сложи на дневен ред българския народен въпрос. Комитетите стартират дейна работа за привличане на последователи, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 година — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година създава стратегия и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо заседание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 година напуща Букурещ и като прокурист на БРЦК пред комитетите в България стартира преустрояване на Вътрешната революционна организация, инициирайки основаването на окръжни комитети.
Източник: Уикипедия

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Хроники

Раздадени са първите Нобелови награди

Започва Първата палестинска интифада

В Ню Йорк е погубен Джон Ленън

Японският имперски флот организира нахлуване над Пърл Харбър

Югославската войска бомбардира хърватския град Дубровник Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф
Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с п...
142 снегорина са чистили София през нощта Световен ден за правата на индивида Година след нещастието в Хитрино - хората... 140 години от Плевенската епопея НАЙ-ЧЕТЕНИ

Седмичен хороскоп за 11-17 декември
Овен Тази седмица ще започнете, изпълнени с сила и ще сте същински неуморими. Имате още малко време преди празниците да довършите н...
Отвориха прохода " Хаинбоаз " Гугъл отдаде респект на Роберт Кох - един о... Ето храните, които ни пазят от деменция Израелският министър председател упрекна Европа в лицеме... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Граждани се оповестиха против съдружния м...
Граждани се афишират против съдружния модел и желаят основаване на обединен либерален фронт, който да работи за нужните промени н...
Христо Иванов: Българската страна е задуш... Румен Радев: Ако има нарицателно за героиз... Снегорин унищожи ограничителите за велоале... Гърция и Турция - това толкоз нежно прия...