Васил Левски: Примерът, който да ни вдъхновява и да не забравяме кои сме
Васил Левски – Апостола на Свободата
Васил Левски: Достоен наследник на Майка България
През 1858 година, откакто приел монашеството, той приел името Игнатий.
През 1862 година, по време на обсадата на превзетата от турците Белградска цитадела, за проявената смелост е кръстен Левски.
Българският народ го назовава Апостола, проповедника на революцията.
В революционните среди той е бил именуван с имената Аслан Дервишоглу, Афъз ефенди, Кърджала Мустафа и под още доста други имена, посредством които действително е прикривал личността си от враговете.
По време на турското иго той е бил именуван „ баш комита “, т.е. лидер на бунтовниците.
В страниците на историята този популярен българин е назван с името Васил Левски.
Монах, дякон, знаменосец на хайдушка чета, уредник на революционни комитети, основен лидер на българското националноосвободително революционно придвижване – подобен е бил неговият житейски път. Изцяло предан за свободата на България.
„ За Отечеството работя, байо. Кажи ти мойте и аз твойте кривини, па да се изправим и всички да вървим наеднo. “ Петър Дънов е споделил за Левски, че е единственият, който е приключил своята задача, за която е бил изпратен на Земята. Тук в България. 
Васил Левски е роден на 18 юли 1837 година
Васил Левски е роден на 18 юли 1837, по нов жанр, по остарял – на 6 юли 1837 година в гр. Карлово. Рожденото му име е Васил Иванов Кунчев.
Живял единствено тридесет и шест години, а като че ли цяла ера в историята на България. Оставил толкоз доста след себе си. Запомнен в сърцата на българите. 11 години отдадени напълно на Родината и българите, на свободата.
Краткият му житейски път оставя толкоз ярка диря, че и до през днешния ден хората не го одобряват като елементарен човек. Неговото раждане, живот и гибел са увековечени в книги, стихове, митове.
За Васил Левски не е съществувала по-голяма цел от тази – да служи на народа си, на родна Майка България. Това се вижда и в думите изречени от самия него:
„ Посветих се на Отечеството си и ще му послужвам до гибел. “
„ Ако спечелвам, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя – изгубвам единствено себе си. “
Той беше този, който се посвети живота си на хората. Посвети живота си на всичко, което можеше да внесе наслада в сърцата на българите, да почувстват самодоволство от свободното си битие. Изключително скромна персона в персоналния си живот.
В съществуващите исторически информации не са открити данни, дали е имал жена до себе си. Но от делата му, едно е несъмнено: всичките му усеща, всичките му мисли, всичките му каузи бяха за единствената му обичана – БЪЛГАРИЯ!
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 година
Васил Левски е обесен в гр. София на 6 февруари 1873 (по остарял стил), което по нов жанр дава отговор на 18 февруари.
„ О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
…………………………………………………………
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ. “
Пише Ботев в стихотворението си „ Обесването на Васил Левски “
Но Левски нивга не умря, тъй като Духът е жив, тъй като той живее в сърцата на народа си. Неговото име и завет въодушевяват българския народ да се освободи от иго, да се бори за правдивост и пълноправие.
Васил Иванов Кунчев – елементарен, непретенциозен човек, чийто живот минал от монашеска килия до водач, лидер, на български революционни придвижвания. Безстрашният българин, който увисна на бесилото, само че не съобщи себе си, не съобщи обичта си към Родината. Защото знаеше, че ще загуби тялото си, само че душата никой не може да отнеме.
Поклон, Дяконе!
