Васил ДановПовстань!Повстань, народе мій!Берись за зброю вмить!Іде війна народная,Священний бій

Васил Данов

Повстань!
Повстань, народе мій!
Берись за зброю вмить!
Іде війна народная,
Священний бій кипить!
Повстань!
Повстань, народе мій!
Берись за зброю вмить!
Нехай під окупантами
Завжди земля горить!

Това е истинският текст на украинската ария „ Повстань, народе мій! “, с която през 1919 година украинските патриоти водят война против болшевишките агресори, нахлули в Украйна, с цел да я „ освободят “ от законното й държавно управление и да причислят украинската земя към руска Русия.
Малцина помнят обстоятелството, че първата страна, която през 1918 година признава Украинската национална република и подписва дипломатически връзки с нея, е

Царство България

Първият наш дипломат в Унгарска народна република е проф. Иван Шишманов.
Оригиналните музика и текст разрушават следващия подправен мит за „ свещената “ война на руския народ, „ вероломно “ атакуван от хитлеристка Германия. Защото сякаш почтеният и миролюбив Съюз на съветските социалистически републики към този момент е бил струпал на границата с „ безконечния другар “ Хитлер повече от 4 млн. бойци и неизчислимо количество оръжие и бойна техника.
Излиза, че началникът на ансамбъла на Червената войска полковник Александров в никакъв случай не е писал нотите на

крадената ария,

взета наготово от украинския фолклор надалеч преди 22 юни 1941 година Поетът Лебедев-Кумач в никакъв случай не е творил „ изгарящите “ стихове на „ Вставай, страна огромная “, тъй като единствено е нагодил към украинската мелодия думички, подбудени му от Главното политическо ръководство на Червената войска.

Преди година украинският публицист Юрий Андрухович и артисти от трагичния спектакъл в гр. Ивано-Франкивск разкриха същинската история на именитата ария.

„ Повстань народе мій “ е основана през 1919 година от украински доброволци от Кривой рог в един от черните интервали в украинската история. Тогава за следващ път „ братска “ Русия нахлува в украинските степи, с цел да убива, да граби и да краде каквото докопа. После идват Гладомор 1, Гладомор 2, Гладомор 3 и голям брой други опити на Сталин и на следовниците му да изтрият украинската нация от света и от историята.

След края на Втората международна война сталинските фалшификатори основават розова легенда, която ни бе набивана в главите повече от 80 години. Че сякаш полк. Александров на 22 юни 1941 година чул по радиото, че Третият райх подло е нападнал мирната руска страна. Потресен и засегнат, музикалният полковник тича у дома, сяда зад пианото и за час-два сътворява гениалната мелодия. На идващия ден оркестрантите и хорът на Червената войска я разучават, а на още по-следващия от московските гари изпращат с нея първите доброволци, заминаващи на фронта. Тук меценатите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) раздават на публиката носни кърпички.
Същата рецепта се повтаря и със

популярния афиш „ Родината-майка зове “,

разгласен за непостижим пример на руската агитация и почетен със Сталинска премия. След войната художникът Ираклий Тоидзе споделя в книги и филми, че в утрото на 22 юни 1941 година жена му отишла да пазари и се върнала ужасена, с цел да извика още от прага: „ Война! “ Чак тогава любимецът на социалистическия натурализъм и лауреат на държавни оценки Тоидзе схванал, че подлият зложелател е нападналл мирния Съюз на съветските социалистически републики. В разтревоженото лице на брачната половинка си създателят съзрял знак на руската жена-майка, брачна половинка и обичана, която изпраща синовете си на фронта. Набързо скицирал изражението на жена си, след което за броени часове довършил шедьовъра. Размножен в милиони екземпляри, плакатът се трансформира в бойно знаме и въплъщение на „ несъкрушимата воля на руския човек “ да мре за болшевишките палачи.

Скоро след края на войната историци и ветерани забелязали, че на малобройните останали в музеи, галерии и частни сбирки плакати с облика на Родината-майка в долния десен ъгъл със дребен шрифт били изписани номерът на държавната печатница и годината на печатане: 1940-а. Далеч преди 22 юни 1941 година
Десетилетия след края на войната руската пропаганвда твърди, че прочувственото влияние на песента „ Свещена война “, на плаката „ Родината-майка зове “, на статиите-призиви към изтребване на немския народ на Иля Еренбург и на мощния радиоглас на Юрий Левитан са равни на бойния резултат от десетки дивизии. За милиардните доставки на оръжие, техника, горива, специфични сплави, храни, облекло и лекарства по програмата „ Ленд-лийз “

руските пропагандатори учтиво премълчават

„ Няма нищо прикрито, което да не се открие, и скрито, което да не се узнае “, написа в Евангелието на Лука. Затова още през първите дни на съветската експанзия през февруари 2022 година лъсна хищническият лик на путинския режим. Режим на убийци, мародери, крадци и некадърни политически водачи, генерали и бойци.