Само след 10 години изкуствените яйцеклетки и сперматозоиди могат да станат реалност
Учените са все по-близо до основаването на изкуствени гамети, които ще разрешат на хората с неплодородие да имат биологични деца. Това бе декларирано на съвещание на Органа за оплождане и ембриология на индивида в Обединеното кралство (HFEA). Разработването на технологията се поддържа интензивно от стартъпи от Силициевата котловина, а реализацията ѝ се планува до 10 години. Яйцеклетките и сперматозоидите, основани в лабораторията, могат да отстранен възрастовите и биологичните бариери пред зачеването. Но технологията е обвързвана с етични проблеми и медицински опасности. Към днешна дата потреблението ѝ в клиничната процедура е неразрешено.
Изкуствените гамети (IVG) са яйцеклетки или сперматозоиди, основани в лаборатория от генетично препрограмирани кожни кафези или стволови кафези. Ин витро гаметогенезата се смята за свещения граал в проучванията на плодовитостта. Технологията дава обещание да отстрани възрастовите и другите спънки пред зачеването. Но тя носи и невиждани медицински и етични опасности, които съгласно HFEA би трябвало да бъдат взети поради при препоръчаната промяна на законите за раждаемостта.
Лабораторно отгледаните яйцеклетки към този момент са били употребявани за раждането на здрави мишки, в това число и такива с двама биологични татковци. Подобен резултат с човешки кафези към момента не е реализиран, само че американски стартъпи като Conception и Gameto настояват, че са все по-близо до тази цел.
На съвещанието на HFEA бе посочено, че прогнозният период за въвеждане на технологията варира от 2-3 години (оптимистично) до 10 години. Въпреки това няколко лекари, участвали на срещата, показаха убеденост, че IVG евентуално ще се трансформира в общоприета част от клиничната процедура в бъдеще.
Питър Томпсън, основен изпълнителен шеф на HFEA, съобщи:
„ Изкуствените гамети биха могли доста да усилят наличността на човешки сперматозоиди и яйцеклетки за научни проучвания и в случай че тяхната сигурност и резултатност бъдат потвърдени и обществото одобри технологията, тя ще открие нови благоприятни условия за лекуване на безплодието при мъже с невисок брой сперматозоиди и дами с невисок яйчников запас.
Технологията също по този начин отваря вратата за по-радикални благоприятни условия, като да вземем за пример „ единичното родителство “ или „ множествено родителство„, което, несъмнено, повдига доста етични въпроси. Така да вземем за пример първият вид включва основаването на яйцеклетка и сперматозоид от кафези на един и същи човек.
Това доста усилва риска от рецесивни генетични болести, породени от дефектни гени. Повечето хора имат такива гени, само че те нормално не се демонстрират, тъй като човек има две копия на всеки ген – едно от майката и едно от бащата. Въпреки това е доста евентуално детето, заченато от единия родител, да няма „ крепко “ копие на гена, което да компенсира дефектното. Франсис Флинтер, професор по клинична генетика и член на HFEA, съобщи на съвещанието: „ В прочут смисъл това е крайната форма на кръвосмешението “. На съвещанието беше реализирано единодушие, че „ единичното родителство “ би трябвало да бъде неразрешено.
В същото време „ множественото родителство “ може да бъде възможно, защото не носи такива биологични опасности и частично има обществени аналози, като смесени фамилии и връзките с донори. В този случай две двойки основават два ембриона, а по-късно техните кафези се употребяват в лаборатория за произвеждане на яйцеклетки и сперматозоиди за образуване на крайния ембрион.
Ребека Тейлър, началник на отдела за научна политика в HFEA, изяснява:
„ Всъщност четиримата родители в този случай от генетична позиция ще бъдат баби и дядовци на детето. А родителите ще са ембрионите, в случай че това въобще може да се показа по някакъв метод. “
Друг етичен проблем е опцията за основаване на голям брой ембриони в лабораторията, което ще отвори пътя за по-широкомащабен генетичен скрининг. В страни, където сходни процедури не са толкоз строго контролирани, колкото в Обединеното кралство (където скринингът е позволен единствено за съществени генетични заболявания), това може да докара до практики, напомнящи евгениката, при които ембрионите се селектират по мечтани признаци, предизвестява HFEA. Облекчаването на възрастовите ограничавания основава заплаха от рискови бременности при по-възрастни дами и бебета, родени от възрастни родители.
Използването на изкуствени гамети в клиничната процедура е неразрешено от настоящото законодателство. Освен това би било извънредно мъчно да се потвърди тяхната сигурност: всевъзможни инцидентни генетични промени в тези кафези биха могли да обиден всички последващи генерации. HFEA предложи ин витро гаметите да бъдат законодателно уредени, а рисковите практики, свързани с тях, да бъдат неразрешени.
