За първи път учените са създали двуполова мишка, т.е. мишка

За първи път учените са основали двуполова мишка, т.е. мишка с двама мъжки родители, която е оживяла до зрелост. Пробивът съставлява голяма крачка напред в тази област и има капацитет да повлияе на доста области на науката - от регенеративната медицина до опазването на околната среда, като в същото време задълбочи разбирането ни за размножаването на бозайниците.

Преди това откривателите са основали мишки с две майки; опитите да се направи същото за мишки с двама татковци, като се получи яйцеклетка от мъжки плурипотентни стволови кафези и се оплоди със сперматозоиди от различен мъж, обаче не са били толкоз сполучливи. Ембрионите се развиват до избран миг, само че в последна сметка стопират да порастват, възпрепятствани от развой, прочут като геномен импринтинг. Това се случва, когато избрани майчини или бащини гени се изключват по време на развиването, и е съществена спънка за еднополовото размножаване при бозайниците. 

За да се оправи с тези ограничавания, екипът употребява технология за редактиране на гени, основана на CRISPR/Cas9, с цел да се насочи към 20 гена, виновни за импринтинга.

„ Тези гени демонстрират разнообразни модели на експресия според от родителския геном и се считат за съществена евентуална спънка пред еднополовото размножаване. Нашият способ ни разреши да модифицираме тези гени, преодолявайки провокациите, които до момента попречиха основаването на жизнеспособни двуполови мишки “ , споделя съавторът Жи-кун Ли от Китайската академия на науките пред IFLScience.

По този метод екипът съумява да сътвори двуполови мишки, които оцеляват до зрелост - първият сходен случай в света.

Това проучване е фундаментална просвета и въпреки че сходно редактиране на гени не е използвано при хората, то дава визия за генетичните бариери пред еднополовото размножаване при бозайниците.

„ Интересно е, че това не е реализирано посредством модифициране на смъртоносните импринтирани области, което нормално води до гибел на ембриона. Вместо това последователно редактирахме гени, доста от които вземат участие в признаците на свръхрастеж, и посредством този кумулативен метод успяхме да произведем жизнеспособни възрастни “ , прибавя Ли. 

Изследователите също по този начин откриха, че редактираните ембрионални стволови кафези показват усъвършенствана успеваемост на развиването спрямо контролите и че двуполовите мишки имат нараснала успеваемост на клонирането спрямо дивия си вид - което значи, че новата методология може да има в действителност потребни приложения.

„ Смятаме, че създадените от нас техники за редактиране на импринтирани гени могат да имат обилни приложения в регенеративната медицина и проучванията в региона на клонирането, изключително за лечения, основани на стволови кафези “, споделя Ли.

Откритията дават безапелационни доказателства, че аномалиите в импринтинга са главната спънка пред еднополовото размножаване при бозайниците, макар че проучването не е лишено от ограничавания.

Въпреки че двуполовите мишки се развиват до зрелост за първи път, повече от половината не съумяват да доближат зрялост, а при тези, които съумяват, преживяемостта им е относително ниска. Повечето от мишките, достигнали зрелост, имали изменен напредък и съкратена дълготрайност на живота, а всички били стерилни.

Въпреки това, с някои промени в метода си, екипът е оптимист, че тези проблеми могат да бъдат отстранени.

„ Това проучване е фундаментална просвета и въпреки че генното редактиране от този тип не е използвано при хората, главният извод е, че нашето проучване дава визия за генетичните бариери пред еднополовото размножаване при бозайниците “, прибавя Ли. 

„ То има и евентуална стойност за регенеративната медицина и напъните за запазване на околната среда, като да вземем за пример опазването на застрашени типове. Двуполовите мишки в нашето проучване не са предопределени да служат като модели за човешка репродукция, само че дават значими сведения за размножаването на бозайниците и генетичния импринтинг “ , заключи той.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в