Дължим ли нещо на Дякона?
Васил Данов
Да. Все още.
Дължим му прочит.
Дължим му почтен прочит.
Дължат му схващане тези получовечета с интелектуално ниво на областен секретар на Българска комунистическа партия, самонарекли се политици и нацвъкали портрета му над бюрата си.
Дължим му ежедневна сличаване на намерения и на действия с духовния свят и саможертвата му, неподлежаща на обезценка.
Дължим му лични и изстрадани прозрения за несъвършената, греховна природа на българина.
Дължим му безкористен самосъд за еснафската бъзливост, за ориенталската си леност, за мързела и готованството, за овчедушието и покорството,
за измените и комфортните заблуди,
че някой различен ще свърши делото, което е по силите единствено на голямото болшинство от популацията.
Дължим му образеца за чисто националния човек, за който службата на Отечеството е най-светлата орис, с която би могла да го подари Съдбата.
Дължим му безкористно обричане на националната идея, спестовно отношение към националните грошове, тихата и изпепеляваща ненавист против близки и по-далечни поробители и против българските им подизпълнители.
Дължим му готовността да се жертваме за свободата и на други нации, както и безапелационното отменяне на суетността, обвързвана с почести, постове и власт.
Строгата мярка към всекиго и всевиждащият взор на Апостола го трансформират в
неутрален съдник на индивиди и нации
В ера, когато се вихрят народен нарцисизъм, скоротечно избуял национализъм и безразличие към ориста на другите, лидерът на българската национална гражданска война се издига високо над гребена на политическите и духовните тежнения на времето си, с цел да мери растеж с дейци и хрумвания от последващи епохи.
Далеч преди да е възкръснала страна и да е покълнало гражданско общество у нас Дякона вижда България като „ демократска република ”, с конституция и пълноправие за „ българи, турци, евреи и прочие ”, със „ Свобода и всекиму своето ”.
Разпопеният Дякон, на пръв взор не изключително грамотен, образовал се единствено по църковни книги, доближава удивителни дълбини на логиката, на политическия и на философския синтез, на историческите прозрения за бъдещето на Отечеството, на Балканите и на Европа.
Идеята му за диалектическата връзка сред Човек и Време („ Времето е в нас и ние сме във времето... ”) е почтена за цели томове научни проучвания. Над нея биха се потили легион кабинетни философи, чоплейки единствено черупката на големия й плод.
Мимоходом, в къси писма и задъхани бележки, до момента в който се крие от потери или се готви да приобщи към святото и кърваво Дело нови български души, Левски нахвърля стратегии и хрумвания, стъписващи с размаха, с математическата акуратност и с хубостта на поетичния си изказ.
Предателства бележат с черно клеймо съвестта на нацията ни. Историците потвърдиха, че освен поп на име Кръстьо е издайникът. Тежкото е, че предателят и предателите на Левски и на още стотици като него са
все българи
Някои учени и писатели настояват, че измяната е типична българска линия. Шегаджии подмятат, че било народен спорт.
Не е правилно. Историята на всички нации е цялостна с изменничества, които те грижливо помнят, само че не изваждат на показ.
Заради Делото и Словото, поради измените и бесилото, поради духовната сила, с която инжектира в гените на нацията небесният му магнетизъм, изискуем на Дякона-Апостол смирение, реверанс и незабрава.
Всеки народ е безконечен дебитор на великите сенки, които съзиждат историята му. Щото тя, историята, надалеч не е единствено дати и събития, подредени в последователен ред.
Историята е живата, пареща връзка сред поколенията, посредством която люде, живяли надалеч преди нас, желаят да ни кажат нещо. Да ни предадат най-ценното Знание, което са извлекли с цената на болежка, премеждия, унижения, неточности и заблуди.
Тези хора хортуват с нас посредством най-чистите представители на своята ера.
Както боговете поучават простосмъртните, като им изпращат светци и апостоли.
Да. Все още.
Дължим му прочит.
Дължим му почтен прочит.
Дължат му схващане тези получовечета с интелектуално ниво на областен секретар на Българска комунистическа партия, самонарекли се политици и нацвъкали портрета му над бюрата си.
Дължим му ежедневна сличаване на намерения и на действия с духовния свят и саможертвата му, неподлежаща на обезценка.
Дължим му лични и изстрадани прозрения за несъвършената, греховна природа на българина.
Дължим му безкористен самосъд за еснафската бъзливост, за ориенталската си леност, за мързела и готованството, за овчедушието и покорството,
за измените и комфортните заблуди,
че някой различен ще свърши делото, което е по силите единствено на голямото болшинство от популацията.
Дължим му образеца за чисто националния човек, за който службата на Отечеството е най-светлата орис, с която би могла да го подари Съдбата.
Дължим му безкористно обричане на националната идея, спестовно отношение към националните грошове, тихата и изпепеляваща ненавист против близки и по-далечни поробители и против българските им подизпълнители.
Дължим му готовността да се жертваме за свободата и на други нации, както и безапелационното отменяне на суетността, обвързвана с почести, постове и власт.
Строгата мярка към всекиго и всевиждащият взор на Апостола го трансформират в
неутрален съдник на индивиди и нации
В ера, когато се вихрят народен нарцисизъм, скоротечно избуял национализъм и безразличие към ориста на другите, лидерът на българската национална гражданска война се издига високо над гребена на политическите и духовните тежнения на времето си, с цел да мери растеж с дейци и хрумвания от последващи епохи.
Далеч преди да е възкръснала страна и да е покълнало гражданско общество у нас Дякона вижда България като „ демократска република ”, с конституция и пълноправие за „ българи, турци, евреи и прочие ”, със „ Свобода и всекиму своето ”.
Разпопеният Дякон, на пръв взор не изключително грамотен, образовал се единствено по църковни книги, доближава удивителни дълбини на логиката, на политическия и на философския синтез, на историческите прозрения за бъдещето на Отечеството, на Балканите и на Европа.
Идеята му за диалектическата връзка сред Човек и Време („ Времето е в нас и ние сме във времето... ”) е почтена за цели томове научни проучвания. Над нея биха се потили легион кабинетни философи, чоплейки единствено черупката на големия й плод.
Мимоходом, в къси писма и задъхани бележки, до момента в който се крие от потери или се готви да приобщи към святото и кърваво Дело нови български души, Левски нахвърля стратегии и хрумвания, стъписващи с размаха, с математическата акуратност и с хубостта на поетичния си изказ.
Предателства бележат с черно клеймо съвестта на нацията ни. Историците потвърдиха, че освен поп на име Кръстьо е издайникът. Тежкото е, че предателят и предателите на Левски и на още стотици като него са
все българи
Някои учени и писатели настояват, че измяната е типична българска линия. Шегаджии подмятат, че било народен спорт.
Не е правилно. Историята на всички нации е цялостна с изменничества, които те грижливо помнят, само че не изваждат на показ.
Заради Делото и Словото, поради измените и бесилото, поради духовната сила, с която инжектира в гените на нацията небесният му магнетизъм, изискуем на Дякона-Апостол смирение, реверанс и незабрава.
Всеки народ е безконечен дебитор на великите сенки, които съзиждат историята му. Щото тя, историята, надалеч не е единствено дати и събития, подредени в последователен ред.
Историята е живата, пареща връзка сред поколенията, посредством която люде, живяли надалеч преди нас, желаят да ни кажат нещо. Да ни предадат най-ценното Знание, което са извлекли с цената на болежка, премеждия, унижения, неточности и заблуди.
Тези хора хортуват с нас посредством най-чистите представители на своята ера.
Както боговете поучават простосмъртните, като им изпращат светци и апостоли.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ