Северна България е с най-лошите пътища, първокласните са по-зле от второкласните
Състоянието на пътищата е един от най-видимите измерители за качеството на обществените вложения. Данните на организация " Пътна инфраструктура " (АПИ) демонстрират доста неравномерно качество на инфраструктурата: автомагистралите и първокласните пътища остават във фокуса на поддръжката, само че даже при тях има съществени дялове с тежки повреди, до момента в който в редица области - изключително в Северна България - неприятното положение на настилките към този момент е систематичен проблем. На фона на забележителните обществени разноски за поддръжка, резултатите повдигат въпроса освен какъв брой харчи страната за пътища, а и какъв резултат реализират тези средства.
Данните, които преглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до социална информация от АПИ и показва положението на пътната настилка към края на 2025 година . От значение за настоящия спор е, че данните разказват единствено самата настилка, само че не и съпътстващата я физическа инфраструктура - мантинели, знаци, осветяване и сходни. Става дума за положението на републиканската мрежа; общинските пътища попадат отвън този обзор, защото не са отговорност на пътната организация.
При пътищата с настилка АПИ разграничава три вида:
Пътища в положително положение, с повреди по настилката под 10%; Пътища в приблизително положение, с повреди по настилката от 10% до 30%; Пътища в неприятно положение, с повреди по настилката над 30%.
Данните разрешават съпоставяне както съгласно класа на пътя и по области, които преглеждаме през днешния ден, по този начин и по общини, върху които ще се съсредоточим в следваща публикация.
Колкото по-нисък е класът на пътя, толкоз по-лошо е положението – предстоящо, поради че фокусът на настоящата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата.
Към края на 2025 година от 877 км автомагистрали общо в положително положение са 49% , в приблизително – 40%, а 11% са в неприятно положение, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид доста по-високите позволени скорости на този вид пътища, това е сериозен мотив за терзание за сигурността на пътуващите по тях.
При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди понижава до 34% от общо 2888 км , а тези в неприятно положение нарастват до над 20%.
Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в положително положение са повече – цели 43% , което най-вероятно отразява не толкоз фокусирани вложения, колкото доста по-малко натоварване, изключително от тежкотоварни коли спрямо по-горните класове.
При третокласните пътища разпределението е релативно отмерено , като в неприятно положение е настилката на над 30%, разследване от по-малкия фокус на поддръжката спрямо по-натоварените пътища.
Сред 28-те области в страната има големи отлики в качеството на настилките, които отразяват значително другия състав на районните пътни мрежи.
Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едвам 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик , а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна . Това са, от една страна, районите, през чиято територия минават огромни сектори от автомагистралите, а от друга – такива, които през последните години съумяват да притеглят обилни средства от държавния бюджет и по европейски планове за създаване на нови пътища и ремонт и усъвършенствания на съществуващи.
Има и райони, в които над 50% от пътищата са в неприятно положение – 65% в Монтана , 56% в Разград , 51% във Враца .
Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където построяването на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последици за пътуващите, неприятната инфраструктура има и стопански резултати – ограничение на търговията и капиталовата интензивност, както и на ежедневната трудова миграция.
Последните няколко години има леко утежняване на качеството на настилките – до момента в който преди 2023 година делът на пътищата в положително положение е към 40-41%, през 2025 година понижава до 37% от всички.
На фона на над половин милиард евро разноски единствено за поддръжка, без да вземаме поради новото строителство, тези резултати са разочароващи . Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от забележима.
Данните, които преглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до социална информация от АПИ и показва положението на пътната настилка към края на 2025 година . От значение за настоящия спор е, че данните разказват единствено самата настилка, само че не и съпътстващата я физическа инфраструктура - мантинели, знаци, осветяване и сходни. Става дума за положението на републиканската мрежа; общинските пътища попадат отвън този обзор, защото не са отговорност на пътната организация.
При пътищата с настилка АПИ разграничава три вида:
Пътища в положително положение, с повреди по настилката под 10%; Пътища в приблизително положение, с повреди по настилката от 10% до 30%; Пътища в неприятно положение, с повреди по настилката над 30%.
Данните разрешават съпоставяне както съгласно класа на пътя и по области, които преглеждаме през днешния ден, по този начин и по общини, върху които ще се съсредоточим в следваща публикация.
Колкото по-нисък е класът на пътя, толкоз по-лошо е положението – предстоящо, поради че фокусът на настоящата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата.
Към края на 2025 година от 877 км автомагистрали общо в положително положение са 49% , в приблизително – 40%, а 11% са в неприятно положение, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид доста по-високите позволени скорости на този вид пътища, това е сериозен мотив за терзание за сигурността на пътуващите по тях.
При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди понижава до 34% от общо 2888 км , а тези в неприятно положение нарастват до над 20%.
Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в положително положение са повече – цели 43% , което най-вероятно отразява не толкоз фокусирани вложения, колкото доста по-малко натоварване, изключително от тежкотоварни коли спрямо по-горните класове.
При третокласните пътища разпределението е релативно отмерено , като в неприятно положение е настилката на над 30%, разследване от по-малкия фокус на поддръжката спрямо по-натоварените пътища.
Сред 28-те области в страната има големи отлики в качеството на настилките, които отразяват значително другия състав на районните пътни мрежи.
Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едвам 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик , а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна . Това са, от една страна, районите, през чиято територия минават огромни сектори от автомагистралите, а от друга – такива, които през последните години съумяват да притеглят обилни средства от държавния бюджет и по европейски планове за създаване на нови пътища и ремонт и усъвършенствания на съществуващи.
Има и райони, в които над 50% от пътищата са в неприятно положение – 65% в Монтана , 56% в Разград , 51% във Враца .
Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където построяването на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последици за пътуващите, неприятната инфраструктура има и стопански резултати – ограничение на търговията и капиталовата интензивност, както и на ежедневната трудова миграция.
Последните няколко години има леко утежняване на качеството на настилките – до момента в който преди 2023 година делът на пътищата в положително положение е към 40-41%, през 2025 година понижава до 37% от всички.
На фона на над половин милиард евро разноски единствено за поддръжка, без да вземаме поради новото строителство, тези резултати са разочароващи . Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от забележима.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ