Лава, пепел и ужасяваща смърт – това са добре познатите

Лава, пепел и ужасяваща гибел – това са добре познатите и предстоящи „ подписи “ на един деен вулкан. Но има едно място на Земята, където вулканичният темп като че ли следва друга, съвсем необикновена логичност.

На остров Рос в море Рос, в суровата Антарктида, се издига връх Еребус – вулкан, намиращ се на към 1350 км от Южния полюс. Това е най-южният настоящ вулкан на планетата, а в неговия кратер клокочи непрекъснато езеро от лава, което в никакъв случай не изстива изцяло.

Вулканът в „ ледената пустиня “

 

Еребус не е просто геоложка специфичност – той е деен „ комин “ към дълбочините на Земята. От него непрестанно се издигат газове, пара и вулканични излъчвания, които оформят една от най-екстремните среди на планетата.

И точно в тези газове учените откриват нещо изненадващо – микроскопични частици чисто, обикновено злато, написа уеб сайтът Science Alert.

Откритието на златния прахуляк

 

Според проучване от 1991 година, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, вулканът Еребус отделя почти 80 грама златен прахуляк дневно. Тези частици могат да бъдат разнесени от атмосферните течения на разстояние до 1000 километра, а евентуално и повече.

Към момента Еребус остава единственият прочут вулкан, който изхвърля кристализирано злато в твърда форма. Това слага въпроса – по какъв начин този доблестен метал съумява да „ избяга “ от магмата?

Злато във вулканите – по-често, в сравнение с наподобява

 

Присъствието на злато във вулканични системи не е изцяло извънредно. Химически следи от него са засечени в проби от вулкани като Килауеа в Хавай, Етна в Италия, Августин в Аляска и Ел Чичон в Мексико.

По-нови научни модели допускат, че златото може да се придвижва посредством горещи вулканични флуиди, а от време на време и посредством газова фаза. Това е разумно, защото вулканите съставляват самобитни „ реактори под налягане “, където голям брой детайли – мед, сребро, живак, арсен, сяра и други – се смесват в извънредно комплицирана химична среда.

Защо златото не се изпарява?

 

Важно конкретизиране е, че златото не се изпарява елементарно като вода. Температурата му на шупване е надалеч над тази на вулканичната среда.

Затова учените считат, че то не минава непосредствено в газова форма, а се „ придвижва “ посредством летливи съединения, съдържащи най-често сяра или хлор. Именно тези съединения могат да го задържат и транспортират в горещите вулканични газове.

Мистерията на Еребус съгласно учените

 

Екип, управителен от геохимика Кимбърли Мийкър от Института за минно дело и технологии в Ню Мексико, изследва в детайли излъчванията на вулкана.

Учените събират проби от:

снега към кратера газовия дирек над езерото от лава атмосферата на разстояние до 1000 км

Във всички проби са открити микроскопични частици злато. Под електронен микроскоп те наподобяват не като инцидентни прашинки, а като съвсем идеални геометрични кристали, с размери до към 60 микрометра.

Колко злато в действителност изхвърля Земята?

 

Изчисленията демонстрират, че Еребус отделя към 80 грама злато на ден. Това звучи доста, само че в действителност е по-малко от други вулкани съгласно по-стари оценки.

За съпоставяне:

Килауеа може да отделя сред 500 и 800 грама на ден Етна – даже до 2.4 кг на ден съгласно някои модели

Въпреки това Еребус остава неповторим, тъй като златото при него се следи в кристална форма, което не е документирано по същия метод другаде.

Как се образуват златните кристали?

 

Една от хипотезите допуска, че златото се транспортира посредством хлорни съединения, след което се отделя при изстудяване на газовете и кристализира непосредствено във въздуха.

Проблемът е, че концентрацията на злато в газа е извънредно ниска, което прави спонтанното формиране на добре завършени кристали мъчно обяснимо.

Алтернативна доктрина

 

Друг модел, препоръчан от вулканолога Филип Кайл от същия институт, допуска друг развой. Според него златото може да се натрупва постепенно като тънка кора върху повърхността на лавовото езеро, а по-късно да бъде изхвърляно нагоре от издигащите се газове.

Неразгадана мистерия

 

Въпреки десетилетия проучвания, повече от 30 години след първите данни, учените към момента нямат безапелационен отговор.

Нещо във вулкана Еребус – било то химичният състав, ниските температури на Антарктида или характерната геология – го трансформира в неповторим източник на златен прахуляк, който се разпръсква върху ледените пустини като тънък, съвсем „ магичен “ пласт.

И по този начин, Еребус остава една от най-странните естествени загадки – вулкан, който вместо единствено пепел и газ, като че ли разпръсква и… частици злато.

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News