Нобеловият лауреат Пол Кругман: Залезът на Американската империя
Вашингтон. Политиката на американското държавно управление е безусловно да изтръгва децата от ръцете на техните родители и да ги изпраща в оградени с бодлива тел места (които формалните лица настояват, че не са кафези... никога не са...). Президентът на Съединени американски щати желае от съда да престане да проверява неговите хора и вместо това да се заеме с съперниците му. Той наскърбява демократичните съдружници, до момента в който възхвалява убийците диктатори. А световната комерсиална война наподобява все по-вероятна, написа нобеловият лауреат за стопанска система, левичар мъдрец и анализатор на политическите събития в своята постоянна колонка за американския вестник The New York Times , в материал, показан без редакторска интервенция.
Какво е общото сред тези истории? Очевидно всички те са свързани с характера на индивида, който населява Белия Дом, който сигурно е най-лошото човешко създание, което в миналото е било на тази позиция. Но тематиката излиза и отвън този подтекст и не се отнася единствено до Доналд Тръмп. Това, на което ставаме очевидци е систематичен отвод от старите американски полезности – полезности, които в действителност направиха Америка велика.
Америка от дълго време е могъща страна. Всъщност, ние излязохме от Втората международна война с икономическа и военна доминация, невиждана от зенита на античен Рим. Но нашата роля по света в никакъв случай не се е ограничавала с парите и оръжията ни. Тя се характеризираше с нашите идеали: Америка защитаваше освен това от самата себе си – свободата, човешките права и върховенството на закона като универсални правила.
Разбира се, ние постоянно излизахме отвън тези идеали. Но идеалите бяха същински и имаха значение. Много страни следваха расистки политики; само че когато шведският икономист Гунар Мирдал през 1944 година написа в книгата си за нашия „ проблем с негрите “, той го назова „ Американската алтернатива “, тъй като гледаше на нас като на страна, чиято цивилизация има „ просветителски темперамент “ и чиито жители значително са наясно с несъгласието сред метода, по който се третират черните и правилата ни.
И неговата религия, че в същината на американците има пристойност – а може би даже добрина – беше оправдана от възхода и триумфа, въпреки и повърхностен, на придвижването за цивилен права.
Но какво общо има американската добрина – прекомерно постоянно почитана, до момента в който е нарушавана – с американската мощност и още повече със международната търговия. Отговорът е, че през последните 70 години американската доброта и американското великолепие вървяха дружно, ръка за ръка. Нашите идеали и обстоятелството, че другите страни знаеха, че ние изповядваме тези идеали, ни правеха една друга велика мощ, която вдъхва доверие.
Помислете си за това. През Втората международна война ние и нашите английски съдружници завладяхме огромна част от света. Можехме да я окупираме за непрекъснато и/или да инсталираме марионетни държавни управления, по метода, по който го направи Съветския съюз в Източна Европа. И да, ние направихме това в някои разрастващи се страни; нашата история с, да кажем, Иран, не беше доста хубава.
Но това, което направихме, като цяло, беше да помогнем на победените ни врагове да стъпят още веднъж на краката си, да инсталираме демократични режими, които споделят нашите базови полезности и да станем съдружници, които пазят тези полезности.
Pax Americana беше нещо като империя; несъмнено Америка беше за много дълго време пръв измежду равни (primus inter pares – но Октавиан Август – бел. ред.). Но по историческите стандарти това беше удивително добросърдечна империя, ръководена повече посредством мека мощ и почитание, в сравнение с мощ. (Всъщност тук може да се създадат някои паралели с античната Pax Romana, само че това е друга история – бел. Пол Кругман).
И до момента в който може да се объркате да възприемете интернационалните тъговски покупко-продажби, за които Тръмп споделя, че са ни трансформирали в „ прасенце касичка, ограбвано от всички “, като напълно обособена история, те са всичко друго, само че не и това. Търговските съглашения бяха подписани, с цел да създадат Америка по-богата (и те го направиха), само че те също бяха, през цялото време, освен това от долари и центове.
Всъщност, актуалната комерсиална система значително е рожба не на икономистите или бизнес ползите, а на Кордел Хънт, дългогодишният държавен секретар на Франклин Делано Рузвелт, който вярваше, че „ преференциалната търговия сред страните “ е основен детайл в построяването на „ резистентен мир “. Така че би трябвало да одобряваме основаването след войната на Общото съглашение за митата и търговията за част от същата тактика, която докара до приемането на „ Плана Маршал “ и основаването на НАТО.
Така че всичко, което се случва в този момент е част от едно цяло. Извършването на зверства на границата, офанзивата против върховенството на закона вкъщи, обидите против демократичните водачи, до момента в който в същото време се възхваляват нарушители и развалянето на търговски съглашения са елементи от слагането на завършек на американската изключителност и обръщането на тил на идеалите, които ни правеха разнообразни от другите могъщи страни.
И отхвърлянето на нашите идеали няма да ни направи по силни; ще ни направи по слаби. Ние бяхме водачът на свободния свят, честен, както и финансов и боен. Но ние се отхвърляме от всичко това.
Нещо повече, ние даже към този момент не следваме личния си интерес. Америка въобще не е тази доминантна мощ, каквато беше преди 70 години. Тръмп се заблуждава грубо, в случай че си мисли, че другите страни ще правят отстъпка в лицето на неговите закани. И в случай че отиваме към пълномащабна комерсиална война, което наподобява все по-вероятно и той, и тези, които гласоподаваха за него ще бъдат шокирани от това, по какъв начин се развива тя: Някои промишлености ще завоюват, само че милиони служащи ще бъдат принудени да се местят.
Така че Тръмп не прави Америка още веднъж велика; той унищожава нещата, които ни направиха велики, трансформира ни в следващия кавгаджия – само че подобен кавгаджия, чийто напън ще бъде надалеч по-малко ефикасен, в сравнение с той си показва.
Превод и редакция: Иван Христов
Какво е общото сред тези истории? Очевидно всички те са свързани с характера на индивида, който населява Белия Дом, който сигурно е най-лошото човешко създание, което в миналото е било на тази позиция. Но тематиката излиза и отвън този подтекст и не се отнася единствено до Доналд Тръмп. Това, на което ставаме очевидци е систематичен отвод от старите американски полезности – полезности, които в действителност направиха Америка велика.
Америка от дълго време е могъща страна. Всъщност, ние излязохме от Втората международна война с икономическа и военна доминация, невиждана от зенита на античен Рим. Но нашата роля по света в никакъв случай не се е ограничавала с парите и оръжията ни. Тя се характеризираше с нашите идеали: Америка защитаваше освен това от самата себе си – свободата, човешките права и върховенството на закона като универсални правила.
Разбира се, ние постоянно излизахме отвън тези идеали. Но идеалите бяха същински и имаха значение. Много страни следваха расистки политики; само че когато шведският икономист Гунар Мирдал през 1944 година написа в книгата си за нашия „ проблем с негрите “, той го назова „ Американската алтернатива “, тъй като гледаше на нас като на страна, чиято цивилизация има „ просветителски темперамент “ и чиито жители значително са наясно с несъгласието сред метода, по който се третират черните и правилата ни.
И неговата религия, че в същината на американците има пристойност – а може би даже добрина – беше оправдана от възхода и триумфа, въпреки и повърхностен, на придвижването за цивилен права.
Но какво общо има американската добрина – прекомерно постоянно почитана, до момента в който е нарушавана – с американската мощност и още повече със международната търговия. Отговорът е, че през последните 70 години американската доброта и американското великолепие вървяха дружно, ръка за ръка. Нашите идеали и обстоятелството, че другите страни знаеха, че ние изповядваме тези идеали, ни правеха една друга велика мощ, която вдъхва доверие.
Помислете си за това. През Втората международна война ние и нашите английски съдружници завладяхме огромна част от света. Можехме да я окупираме за непрекъснато и/или да инсталираме марионетни държавни управления, по метода, по който го направи Съветския съюз в Източна Европа. И да, ние направихме това в някои разрастващи се страни; нашата история с, да кажем, Иран, не беше доста хубава.
Но това, което направихме, като цяло, беше да помогнем на победените ни врагове да стъпят още веднъж на краката си, да инсталираме демократични режими, които споделят нашите базови полезности и да станем съдружници, които пазят тези полезности.
Pax Americana беше нещо като империя; несъмнено Америка беше за много дълго време пръв измежду равни (primus inter pares – но Октавиан Август – бел. ред.). Но по историческите стандарти това беше удивително добросърдечна империя, ръководена повече посредством мека мощ и почитание, в сравнение с мощ. (Всъщност тук може да се създадат някои паралели с античната Pax Romana, само че това е друга история – бел. Пол Кругман).
И до момента в който може да се объркате да възприемете интернационалните тъговски покупко-продажби, за които Тръмп споделя, че са ни трансформирали в „ прасенце касичка, ограбвано от всички “, като напълно обособена история, те са всичко друго, само че не и това. Търговските съглашения бяха подписани, с цел да създадат Америка по-богата (и те го направиха), само че те също бяха, през цялото време, освен това от долари и центове.
Всъщност, актуалната комерсиална система значително е рожба не на икономистите или бизнес ползите, а на Кордел Хънт, дългогодишният държавен секретар на Франклин Делано Рузвелт, който вярваше, че „ преференциалната търговия сред страните “ е основен детайл в построяването на „ резистентен мир “. Така че би трябвало да одобряваме основаването след войната на Общото съглашение за митата и търговията за част от същата тактика, която докара до приемането на „ Плана Маршал “ и основаването на НАТО.
Така че всичко, което се случва в този момент е част от едно цяло. Извършването на зверства на границата, офанзивата против върховенството на закона вкъщи, обидите против демократичните водачи, до момента в който в същото време се възхваляват нарушители и развалянето на търговски съглашения са елементи от слагането на завършек на американската изключителност и обръщането на тил на идеалите, които ни правеха разнообразни от другите могъщи страни.
И отхвърлянето на нашите идеали няма да ни направи по силни; ще ни направи по слаби. Ние бяхме водачът на свободния свят, честен, както и финансов и боен. Но ние се отхвърляме от всичко това.
Нещо повече, ние даже към този момент не следваме личния си интерес. Америка въобще не е тази доминантна мощ, каквато беше преди 70 години. Тръмп се заблуждава грубо, в случай че си мисли, че другите страни ще правят отстъпка в лицето на неговите закани. И в случай че отиваме към пълномащабна комерсиална война, което наподобява все по-вероятно и той, и тези, които гласоподаваха за него ще бъдат шокирани от това, по какъв начин се развива тя: Някои промишлености ще завоюват, само че милиони служащи ще бъдат принудени да се местят.
Така че Тръмп не прави Америка още веднъж велика; той унищожава нещата, които ни направиха велики, трансформира ни в следващия кавгаджия – само че подобен кавгаджия, чийто напън ще бъде надалеч по-малко ефикасен, в сравнение с той си показва.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ