Преглед на някои от основните теми в американския печат
Вашингтон. Администрацията на Байдън поставя всички старания, с цел да построи коалиция от европейски сътрудници, които могат да предотвратят съветско навлизане в Украйна. Столиците на съюзническите страни споделят каквото е належащо, само че в случай че се вслушате деликатно, не е мъчно да забележите атмосферата на обезсърчение, която помрачава всички старания. Вашингтон знае, че никой от европейците не е подготвен да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, написа американското списание The Forbes .
Руският президент Владимир Путин не желае директно да окупира Украйна - той елементарно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната на половина - само че той се стреми да я обезврежда като военна опасност.
Това значи да се предотврати присъединението на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до най-малко всяко военно съдействие сред Киев и западните столици.
Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, приказва самоуверено за какво сходни гаранции не се разискват, само че в последна сметка администрацията му ще даде на Путин множеството от това, което той желае.
Просто обществено Байдън и други като него не признават, че това е по този начин.
За да разберем за какво заплашването на Путин евентуално ще бъде сполучливо, би трябвало да разгледаме някои значими точки за обстановката в Украйна, които рядко се загатват в всеобщите медии.
Никой не желае Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от главно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и едва развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са доста едва финансирани – предходната година Киев похарчи по-малко от един милиард $ за оръжия, а геополитическите условия вършат страната съвсем беззащитна.
С разширението на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни страни, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да дават взаимна военна помощ на дузина източноевропейски страни, които нямат средства за отбрана. В процеса организацията също претърпя доста политически разделения сред нови членове, които не сътрудничат. Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон желаят през днешния ден, е да одобряват още един слаб " сътрудник " в своя към този момент препълнен съюз.
На американските гласоподаватели им е писнало от апелите за избавяне на света. От потомство на потомство Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, с цел да поддържат гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези страни непроменяемо се ръководят от корумпирани елити и Вашингтон по предписание не реализира задачите си там. Всяка военна интервенция на Съединени американски щати в Украйна би била част от тази наклонност и би дискредитирала администрацията в очите на гласоподавателите.
Президентът Тръмп неведнъж призоваше европейските съдружници да споделят тежестта на взаимната защита и в случай че бе останал за втори мандат, евентуално щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възобновяване на връзките с Европа, само че неговата партия евентуално поддържа задграничната интервенция даже по-малко, в сравнение с гръбнакът на Републиканската партия. Трудно е да се разбере дали като цяло има последователи на военната поддръжка за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и създаване на бази.
Русия остава нуклеарна суперсила. Когато се отразява украинската рецесия, на процедура не се загатва най-важният боен факт за Русия. Москва разполага с хиляди нуклеарни бойни глави, от които най-малко 1550 са способни да доближат до Америка, а стотици други са налични за потребление в Европа. Така Русия е изцяло способна да унищожи всички огромни западни градове за няколко часа.
Популярната просвета е толкоз привикнала със съществуването на оръжия за всеобщо заличаване, че даже не допуска опцията за тяхното потребление. Руската военна теория обаче споделя друго и най-вероятните сюжети за ескалация на елементарен спор в нуклеарен се отнасят съответно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна нуклеарните задължения на Съединени американски щати до невероятни равнища, което прави рисково предложение да влезе в спор с Русия поради Украйна. По време на рецесии хората са склонни да полудяват.
Украйна е прекомерно покрай сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше уверен демократ, страховете му от западните военни закани биха били неоснователни. Но всичко е друго. Автократът Путин вижда геополитическите потребности на страната си като изискващи някакъв буфер сред нея и Запада и това е една от аргументите за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия. Така че реакцията му на опцията за наличие на сили на НАТО в Украйна не се разграничава доста от реакцията на Съединени американски щати към опита на Русия да разположи ракети в Куба.
Това не е просто параноя. Киев се намира единствено на 755 км от Москва, т.е. в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за съветските радари. Когато тези самолети станат в положение да носят тактически нуклеарни оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се трансфорат в мощен възпиращ фактор за районна експанзия. Но по този метод те ще засилят страховете на Москва от предпазен удар при положение на рецесия, тъй че Путин рационално не желае да пусне базите им покрай границите на страната си.
Путин ще спре, в случай че успее да разгласи победа. Някои квалифицирани дипломати и чиновници на разузнаването предизвестяват, че неутрализирането на Украйна е единствено първата стъпка от огромния проект на Владимир Путин за възобновяване на Съветския съюз. Може и да е по този начин, само че сега екипът на президента Байдън е ангажиран с предотвратяването на идна инвазия доста повече от всевъзможни далечни вероятности. Ако Путин може да показа западния отговор на настояванията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега).
В края на краищата, действителното навлизане и окупация на страна с размерите на Украйна може да коства доста скъпо, както в парично изражение, по този начин и в човешки животи, да не приказваме за глобите, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници евентуално ще успее да позволи дипломатично обстановката, безмълвно съгласявайки се с настояванията на Путин, само че не и непосредствено. Без участие в НАТО, без бази, минимална военна помощ. Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е стихотворец формален ангажимент. Така рецесията ще бъде позволена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които евентуално ще дефинират по-нататъшната орис на неговото президентство.
***
Вашингтон. Когато съветски и американски публични лица сядят на масата за договаряния в Женева в понеделник, с цел да обсъдят следващата война в Европа, един американски посланик ще участва невидимо, макар че няма да бъде в залата за договаряния, написа The New York Times .
Изминаха близо 30 години, откогато Джеймс Бейкър се отдръпна като държавен секретар на Съединени американски щати. Но сегашната борба за Украйна произтича частично от дълготраен спор, че той е дал обещания на Москва в края на Студената война и че Съединени американски щати не ги съблюдават.
Президентът Владимир Путин и други съветски публични лица настояват, че когато е бил основен посланик на президента Джордж Буш, Бейкър е изключил разширението на НАТО на изток. Според руснаците Западът не e извършил обещанието си и това е същинската причина за рецесията, която обхвана Европа и по време на която Путин упорства Алиансът да се откаже да одобри Украйна в редиците си и споделя, че в противоположен случай инвазия е неизбежна.
Документите обаче демонстрират, че това е доста изборен метод към случилото се, който дълги години се употребява като опрощение за съветската експанзия. Да, след рухването на Берлинската стена в действителност имаше полемика сред Бейкър и руския водач Михаил Горбачов за ограничение на юрисдикцията на НАТО при положение на обединяване на Източна и Западна Германия. Но никой не включи тези разпореждания в контракта, подписан от американци, европейци и руснаци.
„ В последна сметка това е комичен мотив “, сподели Бейкър в изявление през 2014 година, месеци след завладяването на Крим от Русия и началото на нейната намеса в Източна Украйна. „ Наистина, в началния стадий на договарянията споделих „ ами в случай че “ и тогава самият Горбачов поддържа решението за разширение на тази граница, с цел да се включи Германската демократична република в НАТО. “ Тогава Бейкър попита: „ След като руснаците подписаха контракта, по какъв начин биха могли да разчитат на това какво съм споделил месец преди този момент? Безсмислено е. "
Путин упреква Съединените щати в нарушение на съглашение, което не съществува. В същото време Русия нарушава съглашението, което подписа във връзка с Украйна. През 1994 година, когато Съветският съюз към този момент не съществуваше, Русия, дружно със Съединени американски щати и Англия, подписаха Будапещенския меморандум, съгласно който самостоятелна Украйна се отхвърли от 1900 нуклеарни бойни глави и в подмяна получи заричане от Москва да „ зачита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна. " и " да се въздържат от потребление и опасност с потребление на мощ " против нея.
Русия погази украинския суверенитет, когато анексира Крим и стартира да оказва поддръжка на своите марионетни сили във войната против украинското държавно управление в източната част на страната. И в този момент още веднъж заплашва да употребява мощ, като концентрира 100-хилядна група войски по украинската граница и търси гаранции, че Украйна няма да бъде призната в НАТО.
Този спор стартира в по-късните години на Студената война, когато Изтокът и Западът обсъждаха механизъм, който Буш ще назова нов международен ред. Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година докара до началото на договарянията за обединяването на Германия, която бе разграничена след Втората международна война.
Администрацията на Буш беше решена да включи още веднъж обединена Германия в Северноатлантическия съюз, само че западните чиновници се пробваха да успокоят Съветите, които бяха загрижени за личните си опасения за сигурността. На 31 януари 1990 година тогавашният министър на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер афишира, че няма да има „ разширение на територията на НАТО на изток или с други думи приближаване до границите на Съветския съюз “.
Той приказва за това дали войските на НАТО ще бъдат ситуирани на територията на тогавашна Източна Германия, само че не и за това дали ще бъде прегледан въпросът за приемане на други страни в алианса. Въпреки това Бейкър употребява формулировката на Геншер по време на визитата си в Москва на 9 февруари.
Според разкрития запис от договарянията, като премия за единодушието за обединяването на Германия, Бейкър,, е предложил „ стоманени гаранции, че юрисдикцията и войските на НАТО няма да се движат на изток “.
„ Юрисдикцията на НАТО и силите на НАТО няма да напреднат с един инч на изток “, е споделил Бейкър на Горбачов по време на диалозите, като повтори тази дефиниция три пъти.
А във Вашингтон чиновниците на Съвета за национална сигурност бяха съществено разтревожени. Думата „ пълномощия “ може да значи, че доктрината на НАТО за групова защита се ползва единствено за част от немска територия и това лимитира немския суверенитет. Едно е да се съгласим да не прехвърляме войски на изток незабавно, а напълно друго е да приемем Германия като цяло в НАТО. „ Съветът за национална сигурност бързо се свърза с него и сподели, че тази дефиниция може да бъде тълкувана неправилно “, напомня си в изявление Кондолиза Райс, която тогава е била консултант на Буш за Съветския съюз и стана държавен секретар при Буш-младши.
Бейкър го разбра и отстрани думата „ пълномощия “ от всички следващи полемики. Западногерманският канцлер Хелмут Кол също отхвърли формулировката на Геншер.
„ Малко прибързах с това, само че те го трансформираха и той знаеше, че са го трансформирали “, сподели Бейкър за Горбачов. - През всичките последващи месеци той нито един път не повдигна въпроса за разширение на юрисдикцията на НАТО на изток. И тогава той подписа документи, съгласно които НАТО в действителност разшири своята пълномощия.
Когато Бейкър се завърна в Москва през май, той предложи девет гаранции, в това число да разреши на руските войски да останат в Източна Германия за временен интервал и да не разполагат войски на НАТО там до изтеглянето на руските военни. Това надали може да се назова заричане да не се уголемява НАТО на изток. Но Бейкър сподели на Съветите, че това е максимумът, на който Съединените щати могат да се съгласят.
С течение на времето Горбачов се съгласи. Съгласно окончателното съглашение за обединяването на Германия, подписано през 1990 година, на задгранични войски бе неразрешено да се разполагат в Източна Германия, само че немските войски биха могли да бъдат трансферирани там след изтеглянето на руската войска през 1994 година В този контракт нямаше нищо повече за разширението на НАТО.
" Вижте в този момент. В този миг никой не знаеше, че Съветският съюз ще се разпадне, спомня си Райс. - Никой не знаеше, че Варшавският контракт ще се разпадне. Тогава ставаше дума за обединяването на Германия. Разширяването на НАТО през 1990-1991 година просто не беше на дневен ред. "
Такъв значим очевидец като Горбачов е склонен с това. " Темата за " разширението на НАТО " въобще не се обсъждаше, този въпрос не беше повдиган в тези години ", сподели той преди седем години след съветската инвазия в Украйна. Тогава въпросът беше за непознати войски в Източна Германия. Според Горбачов, изказването на Бейкър, че „ НАТО няма да се движи и сантиметър на изток “ би трябвало да се схваща в този подтекст: „ Всичко, което можеше и трябваше да се направи, с цел да се обезпечи този политически ангажимент, беше направено. И спазено “.
Но в това време Горбачов сподели, че разширението на НАТО е ненужна и провокативна стъпка. „ Това несъмнено беше нарушаване на духа на изказванията и обещанията, които ни бяха дадени през 1990 година “, сподели той.
Случи се по този начин, че един от хората, които предложиха друг метод, беше Бейкър. През 1993 година, когато НАТО обмисляше въпроса за приемането на Полша, Унгария и Чехия, Бейкър в The Los Angeles Times предлага включването на - самата Русия в НАТО.
Намерението на сходно изказване беше да докара до демократични промени в Русия преди присъединението, а също и да покаже ясно, че тя не е зложелател. „ Що се отнася до нашите връзки с Русия, това ще улесни промените и ще бъде гаранция за нас, че няма да се върнем към авторитаризма и експанзионизма “, написа Бейкър. Но това не се случи.
***
Ню Йорк. Неправилно работещ радиатор провокира пожар, който извърши жилищна постройка в Ню Йорк (в Бронкс) с гъст пушек, предизвиквайки гибелта на 19 души, в това число девет деца в неделя при най-смъртоносния пожар в мегаполиса от три десетилетия, написа американският вестник Politico .
Комисарят от противопожарната работа Даниел Нигро сподели, че пожарът „ е почнал от нередовен електрически радиатор “ в жилищен блок и е обхванал втория и третия етаж на 19-етажната постройка. Вратата на жилището е била оставена отворена, което е разрешило на дима бързо да се популяризира в цялата постройка, сподели Нигро.
Някои поданици „ не можаха да избягат заради дима “, сподели Нигро. Пожарникарите „ откриха жертви на всички етажи, които бяха умряли от прекъсване на сърцето и дишането “, сподели той, наричайки случая „ невиждан “.
Стефан Рингел, старши консултант на кмета Ерик Адамс, сподели, че убитите деца са на 16 или по-малко години. Много от жителите на постройката са били от западноафриканската страна Гамбия, сподели Адамс, като там е имало огромна мюсюлманска общественост.
Тринадесет души остават приети в болница в сериозно положение, сподели Рингел. Общо повече от 60 души са ранени. Повечето от жертвите са умряли от задушаване с пушек, сподели Нигро. Адамс назова броят на починалите „ отблъскващ “.
Приблизително 200 пожарникари са се отзовали на повикването към 11 часа сутринта в неделя.
Руският президент Владимир Путин не желае директно да окупира Украйна - той елементарно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната на половина - само че той се стреми да я обезврежда като военна опасност.
Това значи да се предотврати присъединението на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до най-малко всяко военно съдействие сред Киев и западните столици.
Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, приказва самоуверено за какво сходни гаранции не се разискват, само че в последна сметка администрацията му ще даде на Путин множеството от това, което той желае.
Просто обществено Байдън и други като него не признават, че това е по този начин.
За да разберем за какво заплашването на Путин евентуално ще бъде сполучливо, би трябвало да разгледаме някои значими точки за обстановката в Украйна, които рядко се загатват в всеобщите медии.
Никой не желае Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от главно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и едва развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са доста едва финансирани – предходната година Киев похарчи по-малко от един милиард $ за оръжия, а геополитическите условия вършат страната съвсем беззащитна.
С разширението на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни страни, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да дават взаимна военна помощ на дузина източноевропейски страни, които нямат средства за отбрана. В процеса организацията също претърпя доста политически разделения сред нови членове, които не сътрудничат. Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон желаят през днешния ден, е да одобряват още един слаб " сътрудник " в своя към този момент препълнен съюз.
На американските гласоподаватели им е писнало от апелите за избавяне на света. От потомство на потомство Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, с цел да поддържат гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези страни непроменяемо се ръководят от корумпирани елити и Вашингтон по предписание не реализира задачите си там. Всяка военна интервенция на Съединени американски щати в Украйна би била част от тази наклонност и би дискредитирала администрацията в очите на гласоподавателите.
Президентът Тръмп неведнъж призоваше европейските съдружници да споделят тежестта на взаимната защита и в случай че бе останал за втори мандат, евентуално щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възобновяване на връзките с Европа, само че неговата партия евентуално поддържа задграничната интервенция даже по-малко, в сравнение с гръбнакът на Републиканската партия. Трудно е да се разбере дали като цяло има последователи на военната поддръжка за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и създаване на бази.
Русия остава нуклеарна суперсила. Когато се отразява украинската рецесия, на процедура не се загатва най-важният боен факт за Русия. Москва разполага с хиляди нуклеарни бойни глави, от които най-малко 1550 са способни да доближат до Америка, а стотици други са налични за потребление в Европа. Така Русия е изцяло способна да унищожи всички огромни западни градове за няколко часа.
Популярната просвета е толкоз привикнала със съществуването на оръжия за всеобщо заличаване, че даже не допуска опцията за тяхното потребление. Руската военна теория обаче споделя друго и най-вероятните сюжети за ескалация на елементарен спор в нуклеарен се отнасят съответно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна нуклеарните задължения на Съединени американски щати до невероятни равнища, което прави рисково предложение да влезе в спор с Русия поради Украйна. По време на рецесии хората са склонни да полудяват.
Украйна е прекомерно покрай сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше уверен демократ, страховете му от западните военни закани биха били неоснователни. Но всичко е друго. Автократът Путин вижда геополитическите потребности на страната си като изискващи някакъв буфер сред нея и Запада и това е една от аргументите за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия. Така че реакцията му на опцията за наличие на сили на НАТО в Украйна не се разграничава доста от реакцията на Съединени американски щати към опита на Русия да разположи ракети в Куба.
Това не е просто параноя. Киев се намира единствено на 755 км от Москва, т.е. в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за съветските радари. Когато тези самолети станат в положение да носят тактически нуклеарни оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се трансфорат в мощен възпиращ фактор за районна експанзия. Но по този метод те ще засилят страховете на Москва от предпазен удар при положение на рецесия, тъй че Путин рационално не желае да пусне базите им покрай границите на страната си.
Путин ще спре, в случай че успее да разгласи победа. Някои квалифицирани дипломати и чиновници на разузнаването предизвестяват, че неутрализирането на Украйна е единствено първата стъпка от огромния проект на Владимир Путин за възобновяване на Съветския съюз. Може и да е по този начин, само че сега екипът на президента Байдън е ангажиран с предотвратяването на идна инвазия доста повече от всевъзможни далечни вероятности. Ако Путин може да показа западния отговор на настояванията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега).
В края на краищата, действителното навлизане и окупация на страна с размерите на Украйна може да коства доста скъпо, както в парично изражение, по този начин и в човешки животи, да не приказваме за глобите, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници евентуално ще успее да позволи дипломатично обстановката, безмълвно съгласявайки се с настояванията на Путин, само че не и непосредствено. Без участие в НАТО, без бази, минимална военна помощ. Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е стихотворец формален ангажимент. Така рецесията ще бъде позволена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които евентуално ще дефинират по-нататъшната орис на неговото президентство.
***
Вашингтон. Когато съветски и американски публични лица сядят на масата за договаряния в Женева в понеделник, с цел да обсъдят следващата война в Европа, един американски посланик ще участва невидимо, макар че няма да бъде в залата за договаряния, написа The New York Times .
Изминаха близо 30 години, откогато Джеймс Бейкър се отдръпна като държавен секретар на Съединени американски щати. Но сегашната борба за Украйна произтича частично от дълготраен спор, че той е дал обещания на Москва в края на Студената война и че Съединени американски щати не ги съблюдават.
Президентът Владимир Путин и други съветски публични лица настояват, че когато е бил основен посланик на президента Джордж Буш, Бейкър е изключил разширението на НАТО на изток. Според руснаците Западът не e извършил обещанието си и това е същинската причина за рецесията, която обхвана Европа и по време на която Путин упорства Алиансът да се откаже да одобри Украйна в редиците си и споделя, че в противоположен случай инвазия е неизбежна.
Документите обаче демонстрират, че това е доста изборен метод към случилото се, който дълги години се употребява като опрощение за съветската експанзия. Да, след рухването на Берлинската стена в действителност имаше полемика сред Бейкър и руския водач Михаил Горбачов за ограничение на юрисдикцията на НАТО при положение на обединяване на Източна и Западна Германия. Но никой не включи тези разпореждания в контракта, подписан от американци, европейци и руснаци.
„ В последна сметка това е комичен мотив “, сподели Бейкър в изявление през 2014 година, месеци след завладяването на Крим от Русия и началото на нейната намеса в Източна Украйна. „ Наистина, в началния стадий на договарянията споделих „ ами в случай че “ и тогава самият Горбачов поддържа решението за разширение на тази граница, с цел да се включи Германската демократична република в НАТО. “ Тогава Бейкър попита: „ След като руснаците подписаха контракта, по какъв начин биха могли да разчитат на това какво съм споделил месец преди този момент? Безсмислено е. "
Путин упреква Съединените щати в нарушение на съглашение, което не съществува. В същото време Русия нарушава съглашението, което подписа във връзка с Украйна. През 1994 година, когато Съветският съюз към този момент не съществуваше, Русия, дружно със Съединени американски щати и Англия, подписаха Будапещенския меморандум, съгласно който самостоятелна Украйна се отхвърли от 1900 нуклеарни бойни глави и в подмяна получи заричане от Москва да „ зачита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна. " и " да се въздържат от потребление и опасност с потребление на мощ " против нея.
Русия погази украинския суверенитет, когато анексира Крим и стартира да оказва поддръжка на своите марионетни сили във войната против украинското държавно управление в източната част на страната. И в този момент още веднъж заплашва да употребява мощ, като концентрира 100-хилядна група войски по украинската граница и търси гаранции, че Украйна няма да бъде призната в НАТО.
Този спор стартира в по-късните години на Студената война, когато Изтокът и Западът обсъждаха механизъм, който Буш ще назова нов международен ред. Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година докара до началото на договарянията за обединяването на Германия, която бе разграничена след Втората международна война.
Администрацията на Буш беше решена да включи още веднъж обединена Германия в Северноатлантическия съюз, само че западните чиновници се пробваха да успокоят Съветите, които бяха загрижени за личните си опасения за сигурността. На 31 януари 1990 година тогавашният министър на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер афишира, че няма да има „ разширение на територията на НАТО на изток или с други думи приближаване до границите на Съветския съюз “.
Той приказва за това дали войските на НАТО ще бъдат ситуирани на територията на тогавашна Източна Германия, само че не и за това дали ще бъде прегледан въпросът за приемане на други страни в алианса. Въпреки това Бейкър употребява формулировката на Геншер по време на визитата си в Москва на 9 февруари.
Според разкрития запис от договарянията, като премия за единодушието за обединяването на Германия, Бейкър,, е предложил „ стоманени гаранции, че юрисдикцията и войските на НАТО няма да се движат на изток “.
„ Юрисдикцията на НАТО и силите на НАТО няма да напреднат с един инч на изток “, е споделил Бейкър на Горбачов по време на диалозите, като повтори тази дефиниция три пъти.
А във Вашингтон чиновниците на Съвета за национална сигурност бяха съществено разтревожени. Думата „ пълномощия “ може да значи, че доктрината на НАТО за групова защита се ползва единствено за част от немска територия и това лимитира немския суверенитет. Едно е да се съгласим да не прехвърляме войски на изток незабавно, а напълно друго е да приемем Германия като цяло в НАТО. „ Съветът за национална сигурност бързо се свърза с него и сподели, че тази дефиниция може да бъде тълкувана неправилно “, напомня си в изявление Кондолиза Райс, която тогава е била консултант на Буш за Съветския съюз и стана държавен секретар при Буш-младши.
Бейкър го разбра и отстрани думата „ пълномощия “ от всички следващи полемики. Западногерманският канцлер Хелмут Кол също отхвърли формулировката на Геншер.
„ Малко прибързах с това, само че те го трансформираха и той знаеше, че са го трансформирали “, сподели Бейкър за Горбачов. - През всичките последващи месеци той нито един път не повдигна въпроса за разширение на юрисдикцията на НАТО на изток. И тогава той подписа документи, съгласно които НАТО в действителност разшири своята пълномощия.
Когато Бейкър се завърна в Москва през май, той предложи девет гаранции, в това число да разреши на руските войски да останат в Източна Германия за временен интервал и да не разполагат войски на НАТО там до изтеглянето на руските военни. Това надали може да се назова заричане да не се уголемява НАТО на изток. Но Бейкър сподели на Съветите, че това е максимумът, на който Съединените щати могат да се съгласят.
С течение на времето Горбачов се съгласи. Съгласно окончателното съглашение за обединяването на Германия, подписано през 1990 година, на задгранични войски бе неразрешено да се разполагат в Източна Германия, само че немските войски биха могли да бъдат трансферирани там след изтеглянето на руската войска през 1994 година В този контракт нямаше нищо повече за разширението на НАТО.
" Вижте в този момент. В този миг никой не знаеше, че Съветският съюз ще се разпадне, спомня си Райс. - Никой не знаеше, че Варшавският контракт ще се разпадне. Тогава ставаше дума за обединяването на Германия. Разширяването на НАТО през 1990-1991 година просто не беше на дневен ред. "
Такъв значим очевидец като Горбачов е склонен с това. " Темата за " разширението на НАТО " въобще не се обсъждаше, този въпрос не беше повдиган в тези години ", сподели той преди седем години след съветската инвазия в Украйна. Тогава въпросът беше за непознати войски в Източна Германия. Според Горбачов, изказването на Бейкър, че „ НАТО няма да се движи и сантиметър на изток “ би трябвало да се схваща в този подтекст: „ Всичко, което можеше и трябваше да се направи, с цел да се обезпечи този политически ангажимент, беше направено. И спазено “.
Но в това време Горбачов сподели, че разширението на НАТО е ненужна и провокативна стъпка. „ Това несъмнено беше нарушаване на духа на изказванията и обещанията, които ни бяха дадени през 1990 година “, сподели той.
Случи се по този начин, че един от хората, които предложиха друг метод, беше Бейкър. През 1993 година, когато НАТО обмисляше въпроса за приемането на Полша, Унгария и Чехия, Бейкър в The Los Angeles Times предлага включването на - самата Русия в НАТО.
Намерението на сходно изказване беше да докара до демократични промени в Русия преди присъединението, а също и да покаже ясно, че тя не е зложелател. „ Що се отнася до нашите връзки с Русия, това ще улесни промените и ще бъде гаранция за нас, че няма да се върнем към авторитаризма и експанзионизма “, написа Бейкър. Но това не се случи.
***
Ню Йорк. Неправилно работещ радиатор провокира пожар, който извърши жилищна постройка в Ню Йорк (в Бронкс) с гъст пушек, предизвиквайки гибелта на 19 души, в това число девет деца в неделя при най-смъртоносния пожар в мегаполиса от три десетилетия, написа американският вестник Politico .
Комисарят от противопожарната работа Даниел Нигро сподели, че пожарът „ е почнал от нередовен електрически радиатор “ в жилищен блок и е обхванал втория и третия етаж на 19-етажната постройка. Вратата на жилището е била оставена отворена, което е разрешило на дима бързо да се популяризира в цялата постройка, сподели Нигро.
Някои поданици „ не можаха да избягат заради дима “, сподели Нигро. Пожарникарите „ откриха жертви на всички етажи, които бяха умряли от прекъсване на сърцето и дишането “, сподели той, наричайки случая „ невиждан “.
Стефан Рингел, старши консултант на кмета Ерик Адамс, сподели, че убитите деца са на 16 или по-малко години. Много от жителите на постройката са били от западноафриканската страна Гамбия, сподели Адамс, като там е имало огромна мюсюлманска общественост.
Тринадесет души остават приети в болница в сериозно положение, сподели Рингел. Общо повече от 60 души са ранени. Повечето от жертвите са умряли от задушаване с пушек, сподели Нигро. Адамс назова броят на починалите „ отблъскващ “.
Приблизително 200 пожарникари са се отзовали на повикването към 11 часа сутринта в неделя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ